Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ОНОВА ЛЯТО
web
В онова лято,
аз съм на осем,
а ти си на три,
и слънцето ни смига
през зелените листа
на тъкмо цъфнали череши,
лежим в тревата
сред калинките и мравките,
тихичко жужи следобедът
и ни унася като топла люлка
напред-назад,
напред-назад,
назад-напред,
а после идва баба ни,
която, като истинска царица
на малките вълшебства,
ни буди с щипване по
зачервените нослета
и с по една филия
топъл селски хляб.
Някъде дълбоко
във душата ми на мъченик,
на стара цветна лента
този кратък спомен
като мечта се прожектира.
© Адриана Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.03.2015, № 3 (184)
|