Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЛЪХЪТ
Страх от стъпки в изпохапано небе.
Полепнал слънчоглед по мръсните му нокти.
Изплюта нощ в калните му косми.
Една безсмислена луна в охлузената кожа.
В мрака търси несъществуващото бъдеще.
Кривуличи в сенките на чужди парапети.
Събира изтърканото слънце от прахта.
© Живка Крапчанска
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 18.05.2001, № 5 (18)
|