* * *

Пирон до талашитена врата...
Кърпи страх...
Бродира с кръв калта в несбъднатото щастие.
Човекът зад пирон човърка думи в дупка на китара.
Дунапренът се изтисква в сълзи.
Мечти се гърчат в прахолясал чехъл.
Бежова усмивка кълца болка... в пирон.
Човекът зад пирон...
нанизва детството си в талашит.
В евтина боза бленува бягство.
Изпържва изгрева в отчаян айсберг.
Събира отпечатъци безумие в пирон.
Разшива разнебитен разум.
Сглобява скъсано сърце.
Пирон приспива мъка под дъжда.