КРЪЩЕНИЕ

Веселина Сариева

web

лесно се живее
на мостовете между къщи
дълго време мислех
че съм неизгладен фрак

Намерих кръгче - дали е от ключодържател или е черво от шайба колбас? Мене ме пита кошчето от дясно защо не му напълних търбуха с петнясаната хартийка от баница, приличаща на средновековна карта на света. Картата сега е на тревата-в-саксията-пред-банката, т.е. в кораба към Новата земя.

По въпроса за паметността на отпадъците смятам, че е монументална и безпаметна. Изразяването се постига чрез почистващите препарати - тук течението е "-изъм " и е канално. Обектът се поглежда не в момента на почистването, а в този на зацапването, когато така да се каже се себефилтрира /виж образно/. Без почистваната повърхност нашият "-изъм" е нехомогенен, блудкав, разновидово непонятен. Почистваната повърхност не е буквална, тя е нейната мръсотия. А "пост-изма", онова което не може да се изчисти, защото на мръсотията му се вика патина, защото е равна на носталгия и минало /тук трябва ли да има въпросителна/.

До кошчето отдясно е фенерът. Свети-вижда или свети-не виждам. Свети ту червено, ту зелено, ту узрява, ту освобождава. Качвам се и откъсвам зелената му ябълка. Минавам на другия бряг по мост от лентички класическа дъвка, някой си мисли, че са се залепили на асфалта, но те не познават лятото.

Градът продължава разходката, оглежда се във витрините и върти сянка около слънцето. Хапчетата, които пия под "инфинитивна" или "финитна" форма цяла година, се нареждат по первазите на 365 стари къщи с дворове. Когато старите дами полеят цветата си, аз съм под прозореца и се лекувам от поредната си пре-не-до-измислена болест.

разказаха ми притча
за края на света
иззидах къща
с наклонени стени
прагът е аквариум
със жива риба
реката е на три каруци
от плода си
прозорецът полита
през лятото навън
на дупките от лунна светлина
елата е нащипана от щипки
залязваше в небето
алена покривка
направо от простора
политаха врабците
щом вятърът я прибере

Сега имам представа за карти, светофари и хапчета, и тръгвам на път-шест-вие. И именно заради странната ми представа за етимологията на тази дума (което кой знае защо, но осъзнавам), аз предприемам път-седем-Той. Аз смятам, че звучи като благословия и това спасява глезените на несигурността от раз-ходка по цялото ми тяло.

Първи ден.

Върбовите клонки са ветровете, течението им ме влачи по водата на не-купестите облаци. Храмът не е построен.

Втори ден.

Водата се озърта за плътта си. Цветът (зелено) парцелира в плътност. Оглеждам се зад себе си и ги виждам - другите.

Трети ден.

Кръгът говори три езика. Нашепват ми историята на планината, на пещерата и плода й.

Четвърти ден.

Кръстопътят се събира в мен. Въртя се в центъра, и пак игра от детство - после падам настрани.

Пети ден.

Водата се събира сякаш сресана в реката - чувам. Влагата разказва цветовете - сладкодумно.

Шести ден.

Дланта говори с ехото. Аз не чувам мисълта им, със себе си тя пълни стъпките ми и прави домове.

Седми ден.

Носят в човките си - аз докосвам трите плитки на венеца. Кръстопътя (Кръста) три пъти разказвам.