ЧИТАТЕЛ - НЯТА

Веселина Сариева

web

Голямата кутия с един изход за вход приличаше на кашон, от който стърчи кабелът на мила печка “Елла”, на която можеш да пърлиш косъм и да се радваш на сбръчкването му до сушена слива. В кутията имаше книги. Двамата седяха там на втория рафт и заедно с Другите следяха редовете и знаеха скривалището им в последна страница, но не бяха влизали още в него.

Той четеше старите “Психо” и идваше всеки ден с хляба. Жена му не купуваше хляб, защото я нямаше. Той я виждаше само в заглавията, но само когато са Italic и се целуваха ако на другата страница имаше заглавие с Bold, защото това беше той. Редакторите не разбираха писмата му и това му се случваше все по-рядко. Когато кърпеше, Той беше Тя - тогава шиеше с единичен конец, дрехите бързо се прокъсваха и така те се срещаха често. Един път се ядоса на кръпката - зееше дълбока с тънки мостчета конци, преплитащи се и опасни за преминаване. Взе дебелия конец, който пазеше за агнешкото печено (по макарата имаше малко агнешка кръв от услуга за комшията), опъна двата края през ухото на “онази острата” и строеше къси, двойно укрепени мостове. Под тях дори пресъхващата река не можеше да се разхлади.

Тя повече не се появи. Заглавията се наляха и я удавиха.

Той пишеше с два езика и никога не четеше написаното на глас. Единия си език познаваше - беше физиологичен с всичките му очакващи пролетта луковици и притеснен от гостито при комшийката, където ходеше с майка си и дъвчеха пуканки, защото имаше микровълнова.

Другият език не бе вкусвал, надяваше се, че е летен и че се вижда при смях. Заради това четеше на ум. Един път се престраши: изпя зимна немска песничка на майка си, защото през 88-ма си купила крем “Nivea” от източно-германка на Евиния плаж. Вечерта не можа да опита от зелника (по рецепта на леля ти Ванче). Езикът му се препарира - беше толкова изкуствен, колкото сърцето в подписа на преподавателката. Другия език опитваха Те-двойката (целуваха се дори в лабораторното упражнение при г-жа Дарвинова). А той си мислеше “Това е немският, това е чуждият, другият език”.

Още малко, само няколко страници и ще облече тюлената лъскава риза на немскоговорящите.

Сушените сливи зрееха, рафтовете се огъваха в усмивка под тежестта на книгите и две читателски карти останаха до последния звън в Библиотеката.

Кашонът премигва със сбръчканите си ръбове и копнее да бъде колет.

© Веселина Сариева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2001, № 9 (22)