Весела Недкова, Мата Минчева

web | web

В съвременната социокултурна ситуация са налице нов тип посредници (компютри, видео, кабелни връзки, телетекст), които силно проблематизират интереса на младия човек към четенето на художествена литература и преди всичко - към устното речево общуване. Днешните тийнейджъри предпочитат да гледат и да слушат, а не да четат и да говорят. В по-далечна перспектива последиците от такъв вид „общуване“ са трудно предсказуеми, но в по-близък план те вече са налице - забавяне на процесите на самопознание, неумение за пълноценно и интересно междуличностно общуване, обществена апатия, липса на вътрешно съгласувана ценностна система. И докато в цивилизованите европейски държави и в САЩ последиците от глобализацията отдавна се „обират“ от психотерапевтичните кабинети, от масово достъпните спортни занимания, както и от различни рехабилитационни програми, насочени към т.нар. рискови групи, у нас посещението при психиатър или социален психолог е лукс, а превантивната работа с учениците, готови да заменят междуличностните контакти с алкохол, дрога, съмнителни религиозни доктрини или в най-добрия случай със сърфиране в Интернет - химера. Всичко това ни мотивира под ръководството на доц. Милена Васева да разработим проект за развитие на устната речева култура, който да влезе в рамките на общозадължителната подготовка на учениците от 5. до 8. клас. Специфичният род дейности, включени в цитирания образователен модул, откриха своето закономерно случване в часовете по български език и литература. Поради тази причина през миналата учебна година програмата бе предложена в МОН като част от задължителния образователен минимум по български език и литература и получи принципно одобрение от ведомството. Тъй като проектът се финансираше от Асоциацията на филолозите българисти - Димитровград, възможностите ни за по-широко внедряване на експеримента се оказаха крайно ограничени и проектът стартира в две училища на Хасковския и Старозагорския регион сред 50 ученици.

Концепцията на проекта предпостави и основната му цел - подобряване на възможностите на учениците за успешна устна комуникация чрез система от тренировъчни упражнения и подходящо подбран оценъчен инструментариум. Основната цел на програмата бе конкретизирана в поредица от задачи, по-важните от които бяха:

- култивиране на ученическите умения за свободно, толерантно и съобразено с езиковите норми общуване чрез различни речеви дейности (разказване, описване, аргументиране);

- активиране на креативния ресурс на учениците чрез усъвършенстване на уменията им за участие в устен дискурс (УД);

- чрез усъвършенстване на УД да се мотивират учениците за бъдещи сериозни занимания с предмета „български език и литература“;

- поетапно дейностите по развитието на устната реч да обхванат целия прогимназиален етап на основната образователна степен с цел индивидуализация на ученическата личност, подобряване на самооценката на децата и на способностите им за успешна интеграция в по-големи социални, а по-сетне - и в професионални общности.

МЕТОДИКА НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

Задачите по проекта би следвало да се реализират чрез система от упражнения в следните проблемни области:

1) Владеене на езика като социокултурен феномен (познаване и използване на различни типове реч - описание, разсъждение, повествование);

2) Разбиране на смислите, които говорещият трябва да предаде или да интерпретира в зависимост от адресата;

3) Адекватно използване на различни риторически стратегии.

За да се обобщят резултатите от проекта, дейностите по него би следвало да се подлагат на текущ и периодичен контрол и на оценяване от страна на преподаващия учител, на самоконтрол от страна на учениците, както и на контрол от страна на авторите на програмата.

Предвидено бе текущият контрол да се осъществява чрез устни изпитвания по учебните модули, залегнали в годишното разпределение на преподаващите учители и обвързани с календарен график (вж. Приложението). Периодичният контрол бе заложен в края на всеки месец или в друг произволно избран интервал от време чрез организиране на състезания, в които се включват като участници и оценяващи всички ученици от класа. В началото и в края на учебната година дейностите би следвало да се контролират и от авторите на проекта чрез разговори с учителите и наблюдения върху документацията (оценки, аудиокасети и т.н.).

Времетраенето на проекта е четири години. През учебната 2000-2001 г. той стартира в 5д клас на ОУ „Св. Климент Охридски“ - Димитровград (преподаващ учител М. Минчева), и в 5а клас на 5. основно училище, Стара Загора (преподаващ учител Йовчева).

Проектът предвиждаше всяка последна седмица на месеците февруари, март, април и май да се провежда състезание в два поредни учебни часа. Учениците се разделят на четири отбора по петима и екип от петима души жури. На всеки отбор бе определено време за изява по десет минути. На участниците в състезанието бяха предложени следните теми: „Небивалици“, „Ценя те, защото...“, „Имам идея за...“, „Нашият общ дом Земята“. Заглавията бяха обявявани в началото на месеца и всеки отбор имаше възможност да избира как ще се представи - с диалози или със самостоятелни изяви на участващите (за съжаление финансови проблеми забавиха стартирането на проекта в Стара Загора, поради което нямаше възможност да се работи по всички теми съобразно с първоначалния замисъл). Журирането ставаше по предварително уточнени критерии, които включваха:

- смислено, интересно, свързано, целенасочено и завършено изказване;

- аргументиране на твърденията;

- подходящо стилистично оформяне на изказването;

- спазване на нормите на книжовния изговор и на речевия етикет.

В края на състезанието членовете на журито аргументират индивидуалната си цифрова оценка (по шестобалната система) за всеки от участниците. Изказванията на състезателите и на представителите на журито се записват на касетофон, след което учителят оценява всички ученици. Пред класа се обявяват постиженията, а на всеки ученик се връчва лист, в който са отразени индивидуалните му пропуски. Членовете на журито също получават оценка.

След анализ на дейността и съпоставка на резултатите в края на учебната година бе констатирано, че учениците са в състояние да изкажат аргументирано становище по даден проблем. Състезателната стратегия стимулираше участниците към интересни и мотивирани изказвания, а работата в екип активизираше организационните умения, чувството за отговорност и доброжелателство. Положителната оценка от страна на учителя бе важен мотивиращ фактор, който дискретно насочваше към мисълта, че споделянето на собствени идеи е ползотворно. Писмените забележки на преподавателя търсеха своя обучаващ ефект, без да накърняват ученическото достойнство. Мобилността при сформирането на отборите и на журиращите екипи поставяше учениците в различни роли, което деликатно въздействаше върху социалната им адаптивност.

Едновременно с постигнатите резултати бяха откроени и следните слабости в устната реч на петокласниците:

- фонетични грешки - неправилна замяна на к-ч, г-ж;

- лексикални грешки - неточна употреба на думи;

- граматични грешки - при съгласуване по число, при употреба на предлози, на глаголните окончания за 1 л., мн. ч., 1. и 2. спр. (т.нар. мекане);

- стилистични грешки - двусмислици, неуместно употребени думи, необосновани повторения;

- правоговорни слабости, интонация, словоред, неясно произношение, липса на изразителност и т.н.

За преодоляване на пропуските и оптимизиране на работата по организацията за следващата година могат да се внесат следните промени:

1. Разширяване на ученическото съавторство при избора на теми и организацията на дейността.

2. Стимулиране стремежа към езикови импровизации от страна на учениците, подтикване на отбора за диалог, за кратко оригинално допълнение към изказванията, както и за използване на различни типове реч (описание, повествование, разсъждение). При това положение ще се увеличи броят на модулите и критериалнооценъчната скала следва да се организира по нов начин - чрез индивидуални оценки и отборни бонуси.

3. За да се повиши интересът към състезанията, в края на годината да се излъчва отбор победител, който ще се състезава с отбор от друг клас, училище или паралелка, работил евентуално по същата програма.

Обнадеждени от получените резултати, смятаме да продължим работата по експеримента и в 6. клас. Убедени сме, че занимания с такъв характер са полезни за българския ученик и вероятно ще бъдат посрещнати с интерес от представителите на образователната институция, защото развитието на устната реч може да излезе от сферата на добрите пожелания и да се прагматизира чрез относително надеждното измерване на резултатите от процеса.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Система от упражнения за развитие на устната реч на учениците от 5. клас

1. Умеем ли да говорим и да слушаме? (Критерии за оценяване на устната реч.)

2. Диалози, които отразяват общуването във всекидневието и в които приемателят е различен (задаване на въпроси, отговори, убеждения).

3. Хумористичен разказ за герой, който не познава речевия етикет (разказване).

4. Правоговорни грешки в чуждата и в собствената реч (наблюдение коментар).

5. Интервю с известна творческа личност на тема: „Изкуството - начин на общуване със света“ (питане, обяснение, благодарност).

6. Конкурс за най-добър разказвач (преразказване, описване).

7. Драматизация на приказка (убеждаване).

8. Устен разказ на случка от всекидневието и определяне на темата, целта, участниците и условията на общуване (преразказване и коментар).

9. Устно описание на предмет по предварително поставена цел (описание).

10. Устен отговор на въпрос (от всекидневието, научен, литературен) - изразяване на лично мнение и доказването му.

11. Изказване на тема: „Любим герой от приказка“ (аргументиране на отговора).

12. От даден набор от думи да се съставят изречения и да се свържат в текст.

13. Състезание по изразително четене на текст (коментар).

14. Устен коментар на подбрани надписи от табели или рекламни материали, в които са допуснати граматични или лексикални грешки (упражнение върху езикова норма).

15. Диалог между двама ученици на свободна тема (наблюдение върху свързване на думите и изреченията).

16. Съставяне на текст по картини, като се употребяват различни видове подчинени изречения (преразказване, описване).

17. Диалог между двама ученици, като се поправят допуснати неясноти и двусмислици в употребените от тях сложни изречения.

18. Състезание „Знаете ли български език?“ с предварително записани ученически въпроси върху изученото.

19. Разпознаване на думи чрез точно описване на речниковото им значение (описание).

20. Състезание по редици: включване на многозначна дума в различни контексти според речниковите й значения (прагматизиране на устен дискурс).

21. Състезание за откриване на най-много синоними на дадена дума.

22. Съставяне на научен текст по опорни термини (преразказване, описване).

23. Съставяне на гатанка по дадено начало и използване на различни видове морфеми (обяснение, описание).

24. От дадени морфеми да се образуват сродни думи и да се включат в изречения (креативни умения).

25. Състезание по двойки: в изречение думите са дадени с разместени морфеми; да се подредят морфемите и да се прочете изречението (време за отговор: 2 мин.).

26. Съставяне на текст по дадени готови словосъчетания от прилагателни и съществителни имена (описване, разказване).

27. Устен преразказ на гледан филм, като се изяснява ролята на употребените местоимения.

28. Наблюдение върху употребата на съюзи и предлози в устно ученическо изпитване по български език (езикови и граматични норми, стилистична уместност на изказа).

29. Изразително четене на откъси от художествени текстове с правилно произнасяне на думите и коментар на възможните звукови промени при изговор.

30. За какво най-често си говорим в „чата“? Моите интернет-приятели (описание).

© Весела Недкова, Мата Минчева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2001, № 5-6
© Електронно списание LiterNet, 07.11.2002, № 11 (36)

Други публикации:
Български език и литература, 2001, № 5-6.