Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА 100-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДОЦ. СТАЙКО КАБАСАНОВ

Ваня Кръстанова

web

На 18 и 19 май 2006 г. в Смолян се проведе научна конференция в чест на 100 години от рождението на доц. Стайко Кабасанов - виден учен в областта на българистиката. Организаторите - Филиалът на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Люблинският университет "Мария Кюри-Склодовска", Полша - бяха поканили много български и чуждестранни учени от Германия, Полша, Унгария, Русия, Гърция и др.

Конференцията бе открита с четири пленарни доклада. Диалектоложките проучвания на доц. Стайко Кабасанов, посветени на родопските говори, и неговият принос при изясняването на редица въпроси от историята на българския език представи чл.-кор. проф. Т. Бояджиев в доклада си "Ст. Кабасанов и родопските говори". Проф. К. Димчев очерта заслугите на учения като основоположник на методиката на обучението по български език, анализира състоянието на съвременното езиково обучение и набеляза водещите му тенденции ("Научното дело на доц. Стайко Кабасанов и някои актуални въпроси на методиката на обучението по български език").

Идеята, че теорията на опозициите дава възможност при описанието на морфологичните категории в съвременния български език да се говори за семантични противопоставяния, които са изразени в структурата на езика с граматични морфеми, защити в пленарния си доклад на тема "Формално-семантичните опозиции в системното описание на морфологията на съвременния български език" проф. д.ф.н. И. Куцаров. Футурологичен анализ на българската езикова ситуация в контекста на евроинтеграцията и глобализацията направи чл.-кор. проф. д.ф.н. М. Виденов и очерта основните проблеми, които ще стоят за разрешаване пред езиковедите ни ("Европейският съюз и предизвикателствата пред българските езиковеди"1).

В духа на тематичната насоченост на научните интереси и изследвания на доц. Ст. Кабасанов работата на конференцията бе организирана в четири основни секции: "История на българския език и славянско езикознание"; "Методика на езиковото обучение"; "Съвременен български език"; "Методика на литературното обучение".

В секцията "История на българския език и славянско езикознание" особен интерес предизвикаха докладите на чуждестранните гости: проф. д-р К. Гудшмит (Хамбургски университет, Германия), проф. д-р Ф. Чижевски (Люблински университет, Полша), проф. д-р А. Соболев (Марбург, Германия), д-р П. Злотковски (Люблински университет, Полша) и др. Много от материалите в секцията бяха посветени на диалектоложка тематика. В докладите си учените от чужбина анализираха проблеми от методологията и практиката на диалектоложките проучвания. Най-голямата част от разработките бяха свързани с особеностите на родопските говори на различни езикови равнища: фонетично (гл. ас. Ив. Гайдаджиева); лексикално (доц. Ел. Меракова, гл. ас. д-р Кр. Колева), морфологично (д-р Г. Митринов); синтактично (доц. д-р Й. Тишева, доц. д-р Ил. Кръпова, доц. д-р Ел. Николова). Представиха се също проучвания върху говора на други диалектни области, както и на носители на архаични диалекти, сега извън политическата граница на България (гл. ас. д-р Д. Апостолова, ст.н.с. ІІ ст. д-р Н. Бечева). От гледна точка на историческата граматика се разгледаха проблеми на лексикалната и морфологичната система на българския и на полския език в докладите на доц. д-р Хр. Тончева, д-р П. Злотковски, гл. ас. д-р П. Карамфилова, гл. ас. Н. Томова, Цв. Бушева и др.

Втората секция - "Методика на езиковото обучение" - обединяваше изследванията в двете основни направления на езиковото обучение - усвояването на български и на чужд език. Концептивни постановки от теорията на обучението по български език като първи език в училище представиха в докладите си доц. д-р А. Петров2 и доц. д-р В. Кръстанова3. Обект на задълбочено проучване бяха редица трудности, свързани с практиката на овладяването на родния език. Собствени решения по поставените проблеми на праксеологично равнище предложиха в разработките си доц. д-р Т. Ангелова, ст. ас. Ф. Бойкова, ст. ас. М. Падешка, ст. ас. Ст. Костадинова и гл. ас. д-р Г. Янкова. Интересни иновационни техники и технологии за усвояване на чужд език в училище и в университета се разгледаха в материалите на доц. д-р Сн. Колева, гл. ас. д-р Л. Кирова, гл. ас. Ю. Тодоринова, гл. ас. С. Бонева, гл. ас. д-р П. Цанова, гл. ас. М. Митева.

Разнообразни по тематика, но в духа на най-новите достижения на българистиката бяха проучванията в третата секция - "Съвременен български език". Учените бяха избрали различна методология и лингвистична концепция при разработката на изследванията си. Лингвопрагматични аспекти на нови или на актуални проблеми в съвременния български език очертаха в докладите си проф. Р. Ницолова, доц. д-р Р. Влахова, доц. д-р И. Ликоманова, А. Атанасов, Б. Янев, М. Иванова и др. С подчертан социолингвистичен характер се отличаваха материалите на проф. д-р П. Сотиров, на доц. д-р Кр. Стоянов, на д-р Зб. Тарковски, на ст. ас. д-р М. Михайлов и др. Докладваните проучвания потвърдиха становището, че съвременните науки за езика разполагат както с необходимите теоретични постановки, така и с необходимия инструментариум при изследването на езика и на речта.

В четвъртата секция - "Методика на литературното обучение" - се поставиха въпроси, свързани с ценностните ориентации на учениците (с акцент в началната училищна степен). В такъв план бяха разработките на доц. д.п.н. Н. Иванова, на доц. д-р М. Петрова, на гл. ас. П. Хаджинаков и др. Мястото на доц. Ст. Кабасанов като вещ познавач на родопското народно творчество и като фолклорист очертаха подробно в докладите си доц. д-р Н. Примовски и на гл. ас. д-р С. Райчева.

Честването на 100-годишнината от рождението на доц. Ст. Кабасанов продължи добрата традиция в науката да се отбелязват по достойнство заслугите на видни наши учени. Конференцията събра много изявени изследователи и млади специалисти, както и много ученици, приятели и последователи на Ст. Кабасанов. В духа на академичното общуване се обмениха различни мнения за състоянието и развитието на съвременната българистика, дискутираха се много нерешени въпроси от областта на езика. Научни форуми като този са доказателство за ползотворността от сътрудничеството между учени от различни страни и поколения, за необходимостта от "живото" научно общуване. Едно от достойнствата на конференцията (и заслуга на организаторите) е, че докладите ще бъдат публикувани в Полша и ще станат достояние на научната общност и извън граница.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Бел. ред. Вж. настоящия брой, с. 3-8. [обратно]

2. Бел. ред. Вж. Бълт. ез. и лит., 2006/5. [обратно]

3. Бел. ред. Вж. настоящия брой, с. 27-35. [обратно]

 

 

© Ваня Кръстанова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2007, № 5 (90)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.