Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОНСТРУКТИВИСТКАТА ПАРАДИГМА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ваня Кръстанова

web

Разбиранията за същността на знанието като социален феномен, на механизмите за неговото осмисляне, генериране и прилагане стоят в основата на различните образователни парадигми на обучението. Всеки период от развитието на обществото се свързва с определени образователни доминанти (като методология и практика), които кореспондират с равнището на научното мислене и на социалните отношения. Появата на нови реалности се свързва с поставянето на нови изисквания пред българското училище. Могат да се очертаят съществуващи тенденции към глобализация, които се реализират едновременно в различни плоскости, подсистеми и структури на обществото. Иновациите в образователната система имат за цел да адаптират успешно знанието с неговата двойствена природа (като теоретични обосновки и практически умения) към даден социокултурен контекст.

В специализираната литература все по-активно се обсъжда конструктивизмът като една (все още потенциална) образователна концепция на обучение. Теоретичните източници по въпроса не са много, но още по-малко са разработките, които конкретизират на праксеологично равнище конструктивистката парадигма.

В предлагания материал се прави опит да се впише концепцията на конструктивизма в съвременните схващания за обучението по български език (ОБЕ), за да се отговори на въпроса - притежава ли конструктивисткият модел на ОБЕ чертите на нов фенотип, или е само ново терминологизуване на познати реалии в родноезиковото обучение. Смяната на един фенотип с друг е резултат от наличието на противоречия, измежду които основните са: а) несъответствие между развитието на науките и съществуващия фенотип; б) възникване на нови обществени потребности и наличния фенотип; в) промяна в съставките на системата на обучение (Димчев 1998: 82).

Възприемането на определена позиция по поставения въпрос изисква да се обоснове становището: по какъв начин конструктивистката парадигма може да оптимизира ОБЕ във функционален, в съдържателен и в технологичен план.

За тази цел ще се опитаме да експлицираме конструктивисткия модел в родноезиковото обучение, което означава: а) да се представи синтезирано конструктивизмът като философия на обучението; б) да се посочи кръгът от ключови понятия, които са тясно свързани с концепцията в системата на обучение; в) да се отрази действието на конструктивистката парадигма в теорията и практиката на ОБЕ.

1. Конструктивизмът като философия на обучението. Конструктивизмът е една от новите концепции за "отворено образование" и предлага алтернативен поглед към обучението, който е коренно различен от обективистичния възглед за ученето. Теорията на конструктивизма се основава на принципно различна гледна точка за конструиране на познанието на индивида. Епистемологичната рамка на конструктивизма се определя от базисното разбиране за знанието като процес на активното му и индивидуално конструиране от индивида, или с други думи - учещият формира активно познанието си, когато сам конструира свои смисли и значения. Познанието възниква тогава и е ценностно само тогава, когато познавателният акт се определи като личен, собствен акт на индивида. Учителят и учениците имат нови "роли" в процеса на обучение, т.е. в процеса на активно конструиране на знанието.

2. Конструктивисткият модел се експлицира чрез следния понятиен апарат: индивидуално конструиране на знанието, интеркултурност (културен релативизъм)1, интерактивност, сътрудничество, толерантност, критическо мислене, стратегии и др.

3. Вписването на конструктивизма в теорията и практиката на ОБЕ засяга различни плоскости на системата на обучение и релативира със:

• системата от цели;

• учебното съдържание;

• методите и похватите на обучението;

• педагогическите средства, използвани в ОБЕ.

В системата от цели на ОБЕ конструктивизмът има отношение към водещата цел, а именно - първостепенна задача става развиването на критическото мислене на учениците, като родният език се овладява като металингвистичен модел2. Една от важните постановки на конструктивистката теория е по отношение на регулирането и управлението на процесите на усвояване на езика. Приема се, че процесите на овладяването на езика могат да бъдат направлявани чрез обучението. Развиването на комуникативната компетентност съдейства обучаваните да усвояват и прилагат адекватно стратегии с различен характер. Тъй като учещият е активен субект, той разрешава проблеми в определени ситуации, подлага ги на проверка, като използва стратегии от различни видове - за общуване (договаря се със съучениците си), за овладяване на езика (търси начини да запомни по-лесно необходимата информация, подчертава непознатото за него, прави собствени класификации на езиковите явления и ги проверява с помощта на учителя); за разбиране (пита съучениците си, учителя, родителите или се информира самостоятелно от различни източници). Така обучаваният конструира своето познание и го адаптира непрекъснато, променяйки го в процеса на неговото акумулиране. Развиването на критическото мислене на учениците чрез овладяването на родния език като базисен модел за работа съдейства в по-голяма степен за бързата и успешна социална реализация на личността. Създаването на металингвистичен модел на езика се свързва с идеята за създаване на когнитивен модел на езика. По същество това означава родният език да се осмисля, разбира и разглежда:

- като универсален модел за това, какво представлява един език (езикът като система и структура със свои собствени закони);

- като единство от различни употреби и дискурсни практики (модел за това, как се говори един език);

- като обект на анализ и като средство за анализ в училище (модел за работа и разсъждения, в който се проявяват отделните равнища на езика, т.е. езикът се осъзнава едновременно като когнитивен и социален инструмент).

Учебно съдържание: Учебното съдържание е онзи елемент в конструктивистката парадигма, който трябва да "гарантира" развиването на критическото мислене на учениците. Един от водещите принципи на конструктивизма е, че учениците учат в съответствие с личните си интереси и потребности. Трудна е задачата да се определят комуникативните потребности на обучаваните по възраст и по интереси. Един иска да бъде лекар, друг - полицай, трети - строителен предприемач и др. Възниква въпросът - може ли да се създаде такова универсално учебно съдържание, което да отговаря на всички ученикови интереси и да "снабдява" обучаваните с необходимите лингвистични знания. Възможен вариант е включването в учебното съдържание на алтернативни урочни теми - теми по избор. На практика това означава не да се намалява учебният материал, а да се предлагат алтернативни по съдържание урочни теми, където е уместно. Изборът на една от темите става след предварителното им обсъждане от учениците в час. Целта е да се предлагат теми, които не са разработени в учебниците, но които изискват от обучаваните да се включват активно в тяхната подготовка. Един вариант според нас е в 8. клас към "Социални диалекти. Жаргон" да се включи по избор езикът на рекламата, езикът на журналистите, на строителите и т.н. За да се подготвят, учениците трябва сами да събират, изследват и анализират определени езикови факти. Ако са избрали езика на рекламата, подрастващите записват реклами от различни източници, предназначени за различни обекти. В час правят хипотези за "работещите" модели на рекламирането, обсъждат комуникативните стратегии в рекламата, оценяват ги, предлагат алтернативни реклами на определени продукти и проверяват "успешното" им действие в разговор със съучениците и учителя си.

Поради спецификата на учебното съдържание по български език в горния курс се разкриват повече възможности за включване на алтернативна научна информация. В 11. клас като вариант за избор към "Общуването в институционалната сфера" може да се предложи "Бизнес кореспонденция" (запознаване със структурата на търговски писма за делови контакти; запознаване със съдържанието на договори, какъвто е например договорът за промяна на тарифния план на мобилен телефон и др.) Друг вариант за избор към темата за общуването в официално-делови план е "Деловата кореспонденция" с акцент върху поздравителния адрес, върху изготвянето на препоръка и т.н. При "Особености на медийните текстове" може да се предложи "Езикът на печата и езикът на електронните медии".

Според нас така на праксеологично равнище се реализира една от важните постановки на конструктивизма - учениците активно да участват в процеса, свързан с тяхното обучение, и да са лично заинтересовани от усвояването на знания по определена проблематика. Когато обучаваните сами избират теми за работа, подготвят ги и ги представят в час, учителят има вече различна функция - той е компетентен съветник, който не оценява, а само консултира.

Идеята за активно овладяване на лингвистични знания в училище не е нова. Нов е подходът, чрез който може да се интерпретира определена научна информация. Научното съдържание трябва да се представи по начин, изискващ от подрастващите не само да участват в неговото обсъждане, но и активно да преосмислят лингвистичните си знания чрез разсъждаване и анализиране на собствената си дискурсна практика, в резултат на което да конструират новите знания за езика. Практически тази постановка може да се "материализира" по следния начин.

Представяме фрагмент от примерната разработка на урока "Съвместна употреба на глаголните времена" в 7. клас.

1) Дадено е началото на изречението

Когато влязох в стаята, той вече.........

Задачата, която се поставя на учениците, е следната: Довършете изречението, като използвате глаголните форми: спи, спа, спеше, ще спи, е спал, беше спал, щеше да спи. Анализирайте всяка от комбинациите и се обосновете кои от тях са възможни и защо. Припомнете си значението и същността на всяко от глаголните времена.

Класифицирайте по групи и подредете различните възможни комбинации. Отделете несъвместимите в тях.

Направете извод за съвместната употреба на глаголните времена в изречението.

2) Прочетете откъса от текста и определете глаголните времена. Проверете дали направените изводи (за съчетаването на глаголните времена) са верни и за съвместната употреба на глаголните времена в различни текстове.

Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил - и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите - също. Беше бос. Инак, да го гледаш - човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват. (Й. Йовков)

Как се съчетават глаголните времена в художествения, в научния текст, в официално-деловия и в публицистичния текст? Съставете таблица, в която да включите възможните комбинации от глаголни времена, като анализирате различните по вид текстове. Направете извод!

Лингвометодически анализ: 1 задача - в изречението имаме дискурсен темпорален маркер - вече, който улеснява избора на подходящите глаголни времена. Възможните за употреба глаголни времена зависят от това, как ще се ситуира действието във втората част на изречението: като едновременно протичащо - чрез мин. несв. вр. - спеше; като минало спрямо миналия момент, за който се говори - чрез минало предварително време - беше спал; като предстоящо на миналия момент - чрез бъдеще в миналото - щеше да спи. Чрез упражнението учениците осмислят една важна езикова закономерност - в границите на едно изречение, изразяващо завършена мисъл, е невъзможна произволна употреба на глаголни времена. В противен случай се нарушава логиката на мисълта, защото липсва единство и взаимосвързаност при извършването на действията спрямо определен момент на говорене.

2. задача - В дадения откъс от художествен текст са употребени различни глаголни времена - сегашно, мин. св., мин. несв., мин. неопр. вр. Идеята е откриването на езиковите закономерности за съчетаванено на глаголни времена на равнище изречение да продължи на равнище текст. Езиковата закономерност се осмисля като действаща или недействаща в текста. Работата върху различни текстове съдейства учениците да осъзнаят вида и предназначението на текста като (не)ограничител за употребата на различни глаголни времена.

В процеса на работата върху задачите учениците формулират хипотези, обсъждат ги, проверяват ги, защитават мненията си чрез позоваване на реално функциониращи в пространството дискурсни практики. Целта на упражненията е обучаваните да пре-открият на базата на собствения си опит това, което са правили в езиковата си практика - съчетавали са вярно глаголните времена в едно изречение, но не са осъзнавали защо е така. Осмисленото вече знание те пренасят целенасочено върху текста и така конструират ново по характер познание, т.е. знанието е резултат от процеса на активно индивидуално конструиране.

Методи и похвати: Конструктивисткото обучение е интерактивно по своята същност, а не само по определение. Конструктивистката парадигма приема интеракцията като основния механизъм за овладяването на езика. Интерактивността се осъществява главно в трите основни взаимодействия - учител - ученик, ученик - ученик, ученик - високотехнологични информационни и комуникативни продукти (интерактивна мултимедия) (Милков 2006: 32).

Взаимодействието между ученик и ученик се разбира според нас като взаимодействие он-лайн, т.е. чрез размяна на мнения в мрежата, чрез интернет общуването. Естествено в тази мрежа участва и учителят, но вече без да осъществява типичната си функция на информатор. Важен учебен метод е диалогът, чрез който се приемат или отхвърлят становищата на учителя или на учениците.

Особено резултатно за овладяване на нови за учениците дискурсни техники е ученето по двойки, ученето в група, ученето чрез дискусия, ученето чрез опит, самостоятелното попълване на пропуските чрез интернет, дистанционното обучение и др. Интерактивността разбираме като засилване на активното взаимодействие между учениците или между ученика и различните информационни системи в часовете по български език при овладяване на лингвистични знания. Знае се, че когато учителят излага научна информация, тя се приема априори за вярна и обикновено не предизвиква обсъждане. Когато обаче в ролята на информатора е съученик или съученици, се разкрива възможност за дискусия, за коментари, за оспорване, за отхвърляне или приемане на мнения, т.е. за активна интеракция, която води до развиване на умения за сътрудничество, толерантност, търпимост.

Педагогически средства, използвани в ОБЕ: Конструктивистката парадигма неслучайно излиза на преден план във време на активно протичащите глобализационни процеси. Приведено към системата на образование, това означава, че обучението ще се технологизира чрез прилагане и използване на високотехнологични информационни системи. Тенденцията към навлизането на високите технологии в българското образование ще доведе до създаването на цяла банка от информационни продукти за обучението на подрастващите в училище и извън него. Информационната банка на ОБЕ включва: електронни учебници; електронни помагала за учители с подробна литература за справка; електронни помагала за ученици с препратки към изучен материал; продукти за самообучение; продукти за самооценка; продукти за контрол и оценяване3 и др. Електронният учебник ще има възможността да осигурява различни връзки за търсене на информация - вече изучена или още непозната. Останалите високотехнологични продукти ще съдействат за активизирането на подготовката и самоподготовката на обучаваните. Най-важните предимства на високотехнологичните продукти за родноезиковото обучение според нас са: а) бързият и неограничен във времето достъп до информация; б) възможността за непрекъснат контрол върху процеса на усвояване на езика не само в училище, но и извън него.

Оценяването на учениковите достижения стои като един от проблемите за разрешаване. Според конструктивистите тестовете не са надежден начин за качествена оценка на истинските знания на обучаваните4. Логично е всяка образователна концепция да предлага вариант за оценяване, тъй като процесът на обучение включва оценяването като критерий за успешността на обучението. Привържениците на конструктивизма предлагат оценяването на учениците да се извършва чрез дискусия, наблюдение, диалог. На практика в родноезиковото обучение тази идея може да се реализира комплексно, което означава: включване на тестове и поставяне на казуси за разрешаване в комуникативни ситуации. Чрез тестовете ще се проверяват граматическите знания на учениците, което се свързва със спецификата на езика като система и структура. Владеенето на езика ще се оценява чрез уменията на обучаваните да разрешават комуникативни проблеми с разнообразен характер, което се съотнася с познаването и с успешното прилагане на различните употреби на езика, т.е. с използването на езика като средство за постигане на поставени цели.

Ще поясним с един пример какво разбираме под комуникативен проблем за разрешаване от ученици чрез една задача за 8. клас5.

Задача: Напишете какви качества трябва да притежава един компютър, за да го купите. Подредете ги по важност. Опитайте се да представите качеството, посочено от вас на последно място, като първото сред всички, заради което искате да си купите компютър. Прочетете текста на съучениците си.

Анализирайте какви аргументи използвахте, за да убедите съучениците си в правотата на своето мнение.

Обосновете се: възможно ли е да се представят несъществени признаци и качества като важни за лицата и предметите. От какво зависи това?

Представяме един от текстовете: За да купя един компютър, най-важното за мен е да бъде бял на цвят. За мен цветът е много важен, защото той показва моята същност. Белият цвят е любимият ми цвят, защото е символ на чистота, хармония и доброта. Белият цвят на компютъра ще подхожда на интериора в стаята ми. Всичко в стаята ми е в бяло, затова и компютърът ми трябва да е бял. (Г. С.)

Лингвометодически анализ: При изпълнението на задачата учениците показват умения да отделят съществените от несъществените признаци на предмета и да ги йерархизират. При изброяването те посочват като важни следните качества на компютъра: да има голяма RAM памет, да е нов модел на известна фирма, да има плазмен екран, да е бърз и др. Като най-несъществени са изброени следните характеристики: да има вградено DVD, да има безжична мишка, да е с определен цвят.

Г. С. е "разрешила" проблема, като използва цвета на компютъра за основен мотив при неговата покупка. Най-същественото обаче е, че превръщайки цвета в основен фактор за избора си, тя се аргументира чрез своите лични вкусове и предпочитания, т.е. чрез това, което е неоспоримо, защото няма норма и стандарт за естетическото. Стратегията й се подчинява на разбирането, че всеки е свободен, когато прави личен избор, да използва собствени критерии. Малко от учениците обаче са успели да бъдат убедителни при аргументацията си в текстовете. Това подсказва, че у подрастващите не са формирани умения за критическо мислене и поставени в нестандартни/необичайни ситуации, те трудно се ориентират как могат да постигнат намерението си.

Разрешаването на поставения в задачата комуникативен проблем изисква от обучаваните да преобразуват познанията си за света и за езика, като изградят логически непротиворечив дискурс, защото се правят разсъждения и се търсят факти в подкрепа на маловажни признаци и свойства, които принципно не са обект на анализ.

Конструктивистката теория е част от съвременните идеи за реформи на образованието в контекста на динамично протичащите обществени процеси в глобален мащаб. Функционално-генетичните характеристики на обучението като социален феномен са тясно зависими от научните достижения и от социално-икономическите процеси, които определят нови реалности и задават нови нагласи и очаквания на обществото от образователната система. Концепцията на конструктивизма притежава потенциала да оптимизира ОБЕ и да доведе до смяна на един фенотип на обучение с друг. Основанията за това са няколко:

А) Конструктивизмът като философия на обучението има нова епистемологична рамка, защото приема различна гледна точка към процеса на конструиране на знанието. Като алтернативна теория на ученето тя предлага много възможности за промяна в системата на ОБЕ - и като методология, и като практика.

Б) Появяват се нови комуникативни потребности и нужди на учениците във връзка със социалната им реализация. Това е резултат от навлизането на високоразвити информационни технологии, които променят типа знание, механизмите за неговото осмисляне, генериране и прилагане.

В) Бързата размяна на голяма по обем и различна по характер информация води до появата на нов тип общуване (високотехнологично), което изисква приоритетно да се активизира процесът на развиване на умения за критическо мислене у учениците - едно от важните измерения на конструктивистката теория.

Съвременните глобализационни процеси налагат различен социокултурен и образователен контекст, което постепнно ще доведе до прехода от комуникативно6 към интерактивно обучение.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Брукс 2001: Brooks Jacqueline and G. Martin. The Case for Constructivist Classrooms <http: //www.constructivism/founderstanding> (24.04.2006).

Димчев 1998: К. Димчев. Обучението по български език като система. София.

Иванов 2002: И. Иванов. Актуални проблеми на интеркултурното образование. - Стратегии на образователната и научната политика. Година 10, Извънреден брой.

Кръстанова 2003: В. Кръстанова. Социолингвистичната компетентност на учениците в обучението по български език (5. -12. клас). София.

Милков 2006: Л. Милков. Конструктивизмът като образователна идея. - Педагогика, бр. 1.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Методологическата база на интеркултурността е абсолютният културен релативизъм. Интеркултурността се свързва с наличието на диалог и взаимно обогатяване на културите. В областта на образованието интеркултурността се различава от мултикултурността, защото се свързва с по-висок етап от развитието на педагогическата теория. В най-синтезиран вид преходът от мултикултурност в образованието, чиято основна теза е равенството на различните култури и на всички езици и тяхната интеграция в училищната практика, започва през 80-те години на 20. век. Основната отличителна черта на този преход е, че постепенно педагогиката на интеграцията се измества и се налага педагогиката на взаимодействието (Вж. подробно у Иванов 2002: 13-34). [обратно]

2. Виж у Кръстанова 2003: 241. [обратно]

3. Въвеждането на предмета информационни технологии в учебния план на СОУ от първи клас е вече заявка за промяна на стереотипите в българското образование. [обратно]

4. Един от основните аргументи е, че тестът оценява само автоматизираните умения на учениците (Брукс: 2001). [обратно]

5. Задачата е изпълнена в осмите класове на 1. СОУ, Смолян, със съдействието на учителката М. Рашкова. [обратно]

6. Ако съвременното обучение по български език се определя като комуникативно, то условно можем да наречем конструктивисткия модел на обучение интерактивен. [обратно]

 

 

© Ваня Кръстанова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2007, № 5 (90)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.