КОНСТРУИРАНЕ НА СОЦИАЛНОТО ПОЗНАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ваня Кръстанова

web

1.0. Феноменологичният поврат във философията, социологията, психологията и редица други хуманитарни направления от 60-70-те години на 20. век извежда на преден план една важна за днешното постиндустриално общество идея - социалната реалност не се приема вече като външна даденост със строго постулирани параметри, а като субективно конструирана и личностно преживяна практика на индивида. В духа на съвременния интеракционизъм социалният свят се разбира като ситуативно и прагматично релативен, което изключва възможността да съществува еднозначно възприятие на света в съзнанието на хората. Съзнанието на индивида конституира различните социални структури по различен начин, като създава и пресъздава социалните значения в процеса на непосредственото практическо взаимодействие с тях. Съществуват диференциални различия между природните феномени и социалните феномени, които са еднакво присъщи компоненти на контекста. Социалните структури се отличават със своята смислова натовареност, което предизвиква конструирането на множество реалности, на множество възможни светове, включващи се в общото поле на понятието за жизнен свят.

Динамично променящият се социокултурен контекст засяга характера на социалното познание в процеса на неговото конструиране. Обучението по български език „има по-особен статут като система, която пресича триединния обект на изучаване в средното училище - (1) природа, (2) общество, (3) съзнание и дейност на човека“. Една от най-важните характеристики на езиковото обучение в училище се свързва със „социализацията на учащите се“ (Димчев 1998: 101). Метаморфозата от биологични индивиди до социални същества е продължителен процес на овладяване на социален опит, на знания и на умения, без които е немислимо вписването на индивида в социума.

Процесът на социализация е обект на тълкуване с различни акценти в различните науки, но общото в отделните интерпретации се открива по посока на съдържателния характер на процеса. В културната антропология под социализация се разбира процесът на адаптиране и интегриране на личността към определена култура, което по същество се отнася до овладяване на резистентни на времето норми, ценности, обичаи, модели на поведение, приемани като характерни за дадената култура. В социалната психология социализацията също се разглежда като процес на приобщаване на индивида, но към дадена социална група, която става определяща за овладяването на значими за съответната група ценности и роли. Социологията обяснява социализацията чрез разкриване на връзката между нейните две основни социологически категории - индивид и общество, разглежда я като процес, в който овладяването на знания, умения, ценности, социални норми и роли, приети в обществото, са задължителната предпоставка за ефективното действие на неговия механизъм. Една от важните черти на социализацията е възможността да се възприемат нормативните ориентации на обществото, които влияят пряко върху структурирането на социалните действия на индивида (Енциклопедичен речник по социология 1997: 433-435).

1.1. Пътят на социализацията минава през овладяването на социален опит, от една страна, и през усвояването на знанието в неговите различни модуси - житейско, научно и др. Да се дефинира социалното познание, означава да се направи опит за посочване на неговите съществени характеристики. В социологията на знанието процесът на познание и формите на знание се пречупват през определени социално-исторически характеристики, така се изтъква социалната му обусловеност като продукт на човешката дейност. В психологията областта на социалното познание се обяснява чрез когнитивната дейност, която опосредства и придружава социалното поведение на индивида. Границите на социалното познание са твърде широко поставени, невъзможно е то да бъде обяснено чрез привличането на една теория или чрез конкретизиране на дадена емпирична област. Социалното познание се извежда на „определено концептуално ниво на анализ“, в което се свързват, обясняват и действат синхронно човешкото мислене и социалното поведение. Основният понятиен апарат на анализа включва чисто ментални конструкти, както и понятието за схема, чийто генезис сродява изследванията на психолози и социолози, като им осигурява общо поле за дейност (Енциклопедия по психология 1998: 1143).

2.0. Въпреки че понятието за социално познание насочва към една от универсалните характеристики на индивида, опитът да се ограничи понятието чрез обективното му съдържание е твърде труден поради факта, че това не е пряко наблюдаема величина. За целите на нашето изследване правим опит за разкриване на понятието в корелация с други понятия. В проучването се приема, че социалното познание има два аспекта - съдържателен и процесуален:

1) То се формира в тясна връзка със социалните представи на ученика, които се конструират в резултат от различните социални практики на обществото (като съдържание);

2) То се експлицира чрез избора на социалните действия на обучаваните в контекста на тези практики (като процес).

Изследването на социалното познание на учениците се свързва с анализа на понятията за социална представа и за социално действие.

2.1. Развитието на когнитивната психология утвърждава някои основни теории за функционирането на човешкия мозък, респективно и за възможността да се опознава светът посредством т.нар. ментални модели, които са част от когнитивната дейност на всеки индивид. По същество менталните модели представляват вътрешни модели на външната и на вътрешната реалност. Тези модели кореспондират в определена степен на адекватност с реалността, те са субективно детерминирани. Функцията на тези модели се крие във възможностите, които осигуряват на индивида - да интерпретира различни събития, да ги предвижда и симулира, да прави изводи и заключения, да вниква в същността на проблемите, да ги разрешава и др. Менталните модели се структурират по различен начин, но за тяхното изграждане и развитие играе роля представата на индивида за обкръжаващата го действителност. В най-широк смисъл представата като психологически термин може да се смята за начин за организация на нашето познание за действителността, което е също социално конструирано¹.

В областта на социалната психология социалната представа е дефинирана добре от Фишер, който откроява зависимостта на представите от личностната оценка на индивида и от културата на обществото. От гледна точка на процесите и на начина на конструиране социалната представа може да се определи като „процес на перцептивно и ментално преработване на реалността, който трансформира социалните обекти (лица, ситуации, контексти) в символни категории (ценности, вярвания, идеологии) и им придава когнитивен статус“, който позволява да се запазят, задържат и проектират аспектите на всекидневната практика в нашето собствено поведение при социалната интеракция. Функцията на социалната представа е на „когнитивен филтър“, защото тя помага да структурираме нашите мисли и да възприемем действителността като разбираема за нас (Fischer 1987: 116-118).

В своята цялост представата се явява резултат на собствената ни категоризация и моделизация на действителността; социалната представа задава рамката на собственото ни поведение в интеракцията, тя помага да конструираме ценностни системи, които се представят в социалното взаимодействие (Wokusch, Sieber 2000: 42-47). Проучването на речевото поведение на учениците става възможно да се оценява във връзка с формираната в съзнанието им представа за социалния свят. Социалната представа е елемент на човешкото съзнание, тя е субективно рефлексивен механизъм за конституиране на социалната действителност.

2.2. Дефинирането на социалното действие в социологията се свързва с понятието за социална дейност. Социалното действие е част от социалната дейност, то е конкретната проява на дейността, неговата репрезентация под формата на конкретен акт. Съотнасянето между двете понятия е възможно поради съществуващата връзка между тях. Социалната дейност е определяща по отношение на смисъла на действието, защото значението на едно и също действие може да се променя в контекста на социалната дейност. При всички случаи обаче социалното действие, както и дейността, отразява активната, дейностната и процесуалната страна на обществения живот.

Конструирането на социалното познание се извършва посредством медиаторската функция на езика. Чрез езика стават разбираеми различните социални и културни практики², които изграждат тъканта на житейското познание на учениците.

Ролята на всекидневния живот е много важна в процеса на изграждане на познанието. В социологията на знанието³ реалността на всекидневния живот се приема за „върховна реалност“. Тя може да се представи като интерсубективен свят, който индивидът споделя с другите. Обществото се разглежда като съществуваща едновременно обективна и субективна реалност. Обществото като обективна реалност се представя в съзнанието на ученика чрез институциите и тяхната легитимация, която се гради върху езика. Институциите са въплътени в индивидуалния опит посредством социалните роли. Индивидът участва в социалния свят чрез ролите, които изпълнява. Ролята се свързва със съществуването на определено стандартизирано поведение (езиково и неезиково), съответстващо на дадената роля.

Обществото се разглежда като легитимно представен порядък от взаимодействия, в които индивидите осмислят принадлежността си към определени социални групи и се кооперират помежду си. Семантичното съдържание на обществените структури е въплътено в различни институции на обществения живот, които се легитимират чрез установени институционални порядки и норми; смисълът на обществените отношения се самопредставя и чрез редица неписани социални договорености, възникнали в противовес на „предписания“ социален ред. Спазването на социалните норми осигурява функционирането и развитието на обществото. Конструирането на социално познание обема процеса на разчитане и самосъздаване на този установен обществен порядък, който задава контекста на действие за подрастващите. В процеса на взаимодействие ученикът разгадава, осмисля и трансформира различните обекти на социалния свят, превръща ги в символни категории посредством социалните представи, които имплантира в конкретни индивидуални комуникативни действия.

3.0. Съвременното езиково обучение отдавна е надраснало идеите на дескриптивната лингвистика, сега то има за цел да изгради такъв тип компетентост у учениците, която да съдържа прагматични езикови познания. Единствено в часовете по роден език езикът се изучава и овладява като универсално средство за общуване в различните социокултурни сфери, което съдейства за пълноценната социализация на ученика. Социализацията на подрастващите е толкова по-успешна, колкото повече се владеят адекватни комуникативно ориентирани поведенски модели, в чиято основа са вградени социален опит⁴ и познание. В такъв смисъл обучението по български език като първи език има важно значение - предоставя възможност езикът да се овладява едновременно като инструмент за познание и като средство за общуване.

3.1. Овладяването на знания за употребите на езика в различните сфери на дейност, както и за книжовноезиковите норми е част от специфичното научно съдържание на предмета български език. Една от важните задачи на обучението по български език е учениците да овладеят нужните теоретични знания и да формират умения, необходими за успешно речево общуване, чрез което става възможно вграждането на индивида в социума. Конструирането на различни схеми за речево общуване в съзнанието на учениците е вече част от социалното познание, което има винаги индивидуален характер.

Лингвистичните сведения, които се овладяват на занятията по български език, подпомагат активно процеса на конструиране на социалното познание на учениците; в реалната езикова практика обаче самото познание се експлицира чрез различните комуникативни действия на всеки обучаван. Изборът на определено комуникативно действие, чрез което се постига определена цел, подсказва и маркира конкретно равнище на социалното познание. Елементите на когнитивния свят не съществуват хаотично и несвързано в съзнанието на ученика, те са организирани в по-висши рангови структури и по този начин са определящи за неговите действия. За обучението по български език като първи език е важно, че процесът на смисловото конструиране на различните социални феномени е възможно да се наблюдава чрез избора на комуникативно действие както в предварително зададена учебна ситуация, така и във всекидневната комуникативна практика на учениците. Предпочитанието към определено комуникативно действие отразява съществуващите персонални езикови модели на социална действителност в съзнанието на ученика. Една от важните характеристики на речевите действия е способността им да „интерпретират сами себе си, да притежават самоотнасяща се структура“, т.е. речевите действия имат потенция да разкриват смисъла на изказването. Не само е възможно да се върши нещо, когато се говори, както установява още Остин, но е възможна и обратната рефлексия - да се разбере какво се върши чрез речевите действия (Хабермас 1999: 103). От такава позиция могат да се изследват речевите действия на учениците от гледна точка на смисъла, който се влага в тях, и като проекция на социалния опит и познание за съответната възрастова група. (По наше мнение понятието за социално познание може да се преведе сполучливо чрез термина „комуникативно знание“, използван от Хабермас в неговата философия на езика. Възможността да се представи обществото като кондензиран и напластен процес на координация на действието, който протича през комуникативното действие, тематизира го и дава възможност за овладяване на ситуацията, представлява потвърденото в практиката комуникативно знание на индивида, или с други думи - комуникативното знание опосредява връзката между езика и обществото - цит. съч.: 126-140).

3. 2. Обучението по български език като първи език в училище изпълнява основни функции при конструиране на познанието на учениците в сферата на социалните отношения. По-важните от тях са:

Информативна - свързва се с овладяването на определен набор от знания за механизмите на речевото общуване в съвременния социокултурен контекст. Тези лингвистични сведения са част от информационното ядро на учебното съдържание по български език. Когато се усвояват знания за спецификата на различните сфери на общуване и се формират умения за участието на подрастващите в тези сфери (вж. Учебни програми 2000), на практика се валидизира актуалният социален модел на обществото, който се представя достъпно на учениците. Чрез обучението по роден език се акумулират необходимите за възрастта познания за социалната структура на обществото, за неговите ценности, вярвания, традиции и др.

Реконструктивна - обучението по български език подпомага ефективно цялостния процес на изграждане на умения, които са необходими за удовлетворяване на изискванията на социалната интеракция. На занятията по роден език се разкрива наличието на различни модели на социалната действителност в учениковото съзнание, които се вербализират под формата на различни по характер комуникативни действия. Интерпретирането, пресъздаването на социалните практики в съзнанието на ученика се извършва чрез езика и се представя чрез индивидуалната му оценка в конкретна речева ситуация. Реконструкцията на социалната реалност в персонална езикова практика е възможно да бъде обект на пряко наблюдение и целенасочен анализ предимно на занятията по български език език (вж. т. 4).

Корективна - обучението по български език като цяло предлага реални възможности за коригиране на отделни страни от личния опит и познание на учениците. Единствено в часовете по роден език се анализират различни образци на модели за социално престижно речево поведение, които се съпоставят или сравняват с индивидуални ученикови изяви. Коригирането е винаги съпроводено с процес на контролиране, така че се разкриват възможности на занятията по български език да се овладее определен минимум от знания и умения в областта на социалното взаимодействие чрез езика.

Реалната училищна практика предлага множество модели на речево поведение на обучаваните в социалната интеракция. За ориентир може да служи идеята, че процесът на реконструкция на социалната действителност трябва да се разглежда от позицията на субективно преживяната от ученика практика. Изследването чрез определен инструментариум на равнището на познанието в областта на социалните отношения и на социалния опит на учениците предоставя на учителя някои резултати относно процесите на социална адаптация на подрастващите.

3.3. При избора на езикови средства в речевото общуване е важна ролята на опита и на социалното познание на обучавания, които изпълняват функцията на „филтър“ при подбора на езиковите ресурси. Социалният опит и социалното познание могат да се разглеждат като непрекъснат процес на конструкция и реконструкция на различните социални практики в съзнанието на ученика.

Когато говорим за обучението по български език като фактор за конструиране на социалното познание на учениците, имаме предвид такава организация на занятията, в основата на която стои целенасоченото изграждане на умения, свързани с възприемането на нормативния фон от институции, роли, социално усвоени форми на живот и отчитането на валидността на този фон в различни прагматични ситуации на речево общуване; на умения за оценяването на езика като посредник при възпроизвеждането на обществото и като регулатор за речевото поведение на различните социални групи във всекидневната комуникативна практика. В процеса на работа учениците започват да осъзнават установените „правила за социално взаимодействие“ и да се съобразяват с тях в процеса на речево общуване; осмислят социалните норми на обществото, които се срещат като „нещо“, като факт в социалния свят; коментират различните социални роли и модели на поведение във връзка с адекватността на езиковите употреби. Ядрото на този тип занятия е вербалната интеракция между учителя и ученика и между самите ученици, където (в духа на конструктивистката теория за езиковото обучение) става истинското овладяване на езика, защото се договарят и съгласуват личните интереси на учещите се чрез умелото използване на езика (Кръстанова 2001: 18).

Идеята за езика като най-важния инструмент за социалното приобщаване на подрастващите към обществото не е нова. Новото се търси по отношение на механизма, по който се реализира социалната адаптация на учениците чрез езиковото обучение. Езикът се разглежда като средство за общуване в различните сфери на социалното пространство, уместното му използване зависи от познанията и степента на владеене както на езикови средства, присъщи на всекидневното общуване, така и на езикови средства с висока степен на формализираност, характерни за институционалното общуване. В процеса на речево общуване учениците осмислят зависимостта между езика и условията, при които той функционира.

4.0. В часовете по български език могат да се предлагат задачи и упражнения с прагматичен характер, които изискват от учениците да анализират своите познания по отношение на социалните практики, чиято съвкупност изгражда различните области на социалната реалност. Предлагаме вариант на такъв тип упражнение за 12. клас:

1) Във всяка сфера на дейност има „неписани“ правила, чието спазване позволява успешна професионална реализация на работещите в тази област. В зависимост от характера на професионалните задължения често съществуващите „неписани правила“ са обект на шеговито представяне или ироничен коментар. Вие също можете да посочите „неписаните правила“ в училище, които гарантират „успешното оцеляване“ на ученика, защото познавате добре училищната действителност. Представете тези правила в училищния вестник в рубриката „Съвети към бъдещите гимазисти“ или „Правила за успеха на ученика в училище“, с което да помогнете на по-малките ученици да се справят с трудностите.

Методически анализ: Работата върху задачата включва дейности с различен характер: подтиква учениците да осмислят опита си от позицията на активни участици в училищния живот; изисква от дванайсетокласниците да извършат селективен подбор, като формулират само онези страни от своя опит и познание, които гарантират „успешното оцеляване“ в училище; позволява на учениците да изпълняват нова социална роля - на компетентни съветници към по-малките. Изискването да се представят опитът и познанието под формата на шеговити правила и съвети освобождава съзнанието на ученика от необходимостта да се спазват някакви канони. Когато дванадесетокласниците излагат своето становище по проблема, те разкриват критичното си мислене и критичното си отношение към училищната практика като социална практика, в която участват активно. Това определя различните мненията на учениците по въпроса. При анализирането на собствения си опит дванайсетокласниците осъзнават неписаните норми на училищната практика, осмислят тяхното действие като елемент от социалното взаимодействие в училище. Изпълнението на упражнението не изисква привличането на други източници на познания освен личния опит на всеки обучаван. Едно от предимствата на задачата е, че дава възможност да се разкрие персоналното отражение на училищната действителност в съзнанието на ученика като резултат от дълбоко личностно преживяване, дава израз на контекстния характер на учениковото познание. Изпълнението на упражнението показва индивидуалното конструиране в съзнанието на дванадесетокласника на една относително обособена област на социалния живот, формирала свои правила на действие, критерии, оценки, норми, ценности. Функционалният характер на задачата я прави приложима към всички урочни теми от 12. клас (най-добре е да се предвиди за работа в началото на учебната година към „Видове общуване според социокултурните сфери“).

„Съветите“ към по-малките отразяват вижданията на дванадесетокласниците⁵ за нерегламентираните, но съществуващи правила, които гарантират успешната реализация на ученика в училище. В ролята си на съветници дванадесетокласниците предлагат свои проверени модели на поведение в социалното взаимодействие. Те препоръчват на малките ученици следните „работещи“ и „резултатни“ модели на поведение (израз на техния опит и познание):

1) Спрямо учителите:

Влизай редовно в часовете, това създава добра визия за постоянство и учителят в края на срока ще бъде готов за отстъпки.

Понякога вземай участие в час. Така правиш добро впечатление на учителите.

Когато знаеш, че учителят ще изпитва, попитай го нещо, което ще отвлече вниманието му за повече време и така ще остане време само да предаде урока.

Избягвай да закъсняваш често за час, особено когато учителят е нов. Така ще създадеш лошо впечатление, което съответният учител ще има за теб, най-малко в продължение на година.

Трябва да умееш да познаваш настроението на учителя и това да определя поведението ти. Опознай характера на учителя и начина му на изпитване.

Използвай слабите места на учителите за по-високи оценки.

Никога не влизай в час (при сериозен учител) със следните лични вещи: огледало, червило, телефон, цигари и запалка. При тяхното изкарване рискуваш да бъдат приватизирани и върнати на балната вечер.

Уважавай учителите, но знай, че те невинаги са прави.

Не се страхувай да изразяваш собствено мнение, дори когато то се различава от това на учителя. Така ще направиш единствено добро впечатление.

По време на час, когато учителят предава урок, гледай го право в очите и се прави, че разбираш какво ви говори. Повечето учители пишат оценки по мнение.

Не се прави на много учен пред учителите, защото в случая изглеждаш по-тъп.

По време на час не се набивай на очи, не говори и не привличай вниманието на учителя.

Не се влияй от оценката на учителите, защото понякога те подценяват.

Винаги имай „едно наум“: ти на учителя не можеш да направиш нищо, но той на теб може.

Поддържай добри отношения с класния, защото той е човекът, който би ти помогнал в училище при евентуален проблем.

Не показвай слабите си страни пред учителите.

2) Спрямо съучениците:

Ако имаш две шестици, дай едната на ближния си.

Не бъди „издънката“ на класа. Когато целият клас реши да избяга от час - направи го и ти. В противен случай ще си навлечеш отрицателното отношение на съучениците си, а и на съответния учител, когато те завари сам сред празна стая. Следвайте максимата „Един за всички, всички за един“.

Не се подмазвай на учителите, защото ще станеш смешен в очите на съучениците си.

Не бъди високомерен със съучениците си, уважавай ги, защото може да се наложи да ти помогнат.

Уважавай и изслушвай мнението на съучениците си. Все пак следващите няколко години ще ги виждаш всеки ден и не е добре още от началото да си създаваш врагове. Помни - вие сте един екип.

Не претендирай, че много можеш и знаеш, а чакай другите да те признаят.

3) Спрямо учебния процес:

Ходи на училище с удоволствие, дори когато не си подготвен.

Учи. Обогатявай знанията си, но не се впрягай много.

Учи това, което ти се удава, а другото го възприемай като обща информация.

По-добре е да научиш малко, отколкото нищо.

Учи езици и не се ограничавай с преподаваното в училище.

Преписвай - само ако си сигурен, че няма да те „спипат“.

Бъди прагматичен - бягай от час само тогава, когато ще бъдеш изпитан.

Помни - медицинската бележка е най-добрият приятел на ученика.

Пиши домашните си поне един път седмично.

Избери си такова „стратегическо място“, че около теб да са всички твои съученици, които учат редовно.

За да имаш добри оценки, седни и прочети нещо, а на другия ден стани по желание.

Опитай се да натрупаш оценките си върху най-лесната част от материала.

Бъди оригинален в измъкването си от изпитване.

Познавай правилата и си търси правата.

Визията за бъдещето се свързва винаги с набелязването на основни процеси, протичащи в обществото, които разкриват нови реалности, променящи се социални структури, социални условия и целеполагания. Възникването на нови социални и политически системи (във времето на активно протичащите процеси на глобализация) изисква съответно друг тип социално мислене и друг тип поведение от страна на индивида. Училището като институция се включва активно във формирането на мобилен тип личности; то е фактор за социализацията на подрастващите и удовлетворява важни поръчки на обществото. Обучението по роден език като част от училищното обучение е неразривно свързано с обществените потребности на времето и е значим фактор за подготовката на компетентни личности. Очакванията от родноезиковото обучение са по отношение на степента и качеството на подготовка на бъдещите специалисти, на които са нужни знания и умения за пълноценно участие в съвременните икономически, социални и политически практики на 21. век.

БЕЛЕЖКИ:

1. Вж. Енциклопедия по психология, 1998, и Речник по психология, 1989. [обратно]

2. Социалните практики обхващат всички сфери на обществото и се реализират във всичките му подсистеми - производство, пазар на труда, образование, култура и др. Социалните практики имат компактен характер и се осмислят като цялостен модел на социални отношения, а не като набор от отделни действия. Културните практики могат да се интерпретират като дейности, за които съществуват нормативни очаквания за повтарящи се или обичайни действия. Съществен белег на културните практики е, че всички обекти в тях са социални, т.е. те са социално конституирани (Коул 2000: 172, 227). [обратно]

3. Вж. у Бъргър, Лукман, 1996. [обратно]

4. Социалният опит и познанието се различават, понякога дори се противопоставят. Социалният опит се проявява в различни форми, в различни сфери и на различно равнище. На микроравнище може да се представи като навик, нагласа, способност; на мезо- и макроравнище - като традиция, норма, ценност. Социалният опит е непреходното в дейността, така че той винаги съществува обективно и се предава чрез общуването, но се превръща в собствен опит само доколкото е субективно преживян и осмислен от индивида (Енциклопедичен речник по социология 1997: 318). [обратно]

5. Анкетирани са 12а и 12б клас от 1. СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ - град Смолян. Представяме само част от мненията на учениците. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Бъргър, Лукман 1996: П. Бъргър, Т. Лукман. Социалното конструиране на реалността (Изследване по социология на знанието). София.

Димчев 1998: К. Димчев. Обучението по български език като система. София.

Корсини 1998: Р. Корсини. Енциклопедия по психология. София.

Коул 2000: М. Коул. Социокултурна психология. Наука на бъдещето. София.

Кръстанова 2001: В. Кръстанова. Обучението по български език в контекста на съвременните научни изследвания. // БЕЛ, № 5-6.

Михайлов 1997: Ст. Михайлов и колектив. Енциклопедичен речник по социология. София. Второ издание.

Учебни програми 2000: Учебни програми по БЕЛ за 8., 9. и 10. клас. // Аз-Буки, бр. 34

Хабермас 1999: Ю. Хабермас. Философия на езика и социална теория. София.

Fischer 1987: G.-N. Fischer. Les concepts fondamentaux de la psychologie sociale. Monreal, Paris : Dunod coll. PUM.

Wokusch, Sieber 2000: S. Wokusch, J. Sieber. Profession: Enseignant de langue, Centre vaudois de recherches pedagogiques, 2000.