|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВОЛФГАНГ ВАЙРАУХ Венцеслав Константинов
Вайраух публикува стихосбирките си "За милосърдието на щастието" (1946), "Чучулига и ястреб" (1948), "Край и начало" (1949) и "Написано на стената" (1950). Наред с това се изявява и като успешен белетрист и радиодраматург, но неговата поезия заема значимо място в панорамата на немската следвоенна лирика. Той е автор и на редица литературни антологии. От 1951 г. Вайраух е член на литературното сдружение "Група 47". Стихосбирките му "Песен, за да не умреш" (1956) и "Никога мракът не успява" (1956) събуждат силен интерес с лаконичния си изказ и хуманния призив към вселюбов и съкровено изживяване на природата - с това Вайраух става един от важните представители на немската следвоенна "природна лирика". От 1967 поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Публикува още "Стихотворения" (1974), "Запетайката накрая" (1977) и "Пешеходци" (1978), следва и посмъртното издание "Обезглавен трикратно" (1983), както и събраните му стихотворения под заглавие "Атом и алое" (1987). За творчеството си Волфганг Вайраух е удостоен с наградата "Андреас Грифиус" (1973). В негова чест град Дармщат учредява през 1979 г. литературната награда "Волфганг Вайраух" за поощряване на млади поетически таланти.
© Венцеслав Константинов |