|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УРЗУЛА КРЕХЕЛ Венцеслав Константинов Урзула Крехел (р. 1947) е немска поетеса, белетристка, есеистка, преводачка, автор на театрални и радиопиеси, родена в Трир. Следва германистика, театрознание и история на изкуството в Кьолнския университет. По време на следването си сътрудничи на Западногерманското радио и вестник "Кьолнер Щатанцайгер". Освен това работи като драматург в дортмундския Градски театър. Става доктор по философия и се преселва във Франкфурт на Майн. Преподава в университетите на Гисен, Есен, Лайпциг, Уоруик (Великобритания) и Сейнт Луис (САЩ). Първата си стихосбирка "Към Майнц!" Урзула Крехел публикува в 1977 г. и веднага си спечелва литературно име. Издава също "Наранима като в най-добрите времена" (1979), "Груб разрез. Стихотворение в 60 вариации" (1983) и "Учù се от огъня" (1985). Критиката я свързва с феминисткото движение и възгледите за "нова субективност", но по-късно поетесата изпитва влияния от сюрреализма и променя посланието и стила си. Следват стихосбирките "Какаово синьо" (1989), "Техника на събуждането" (1992), "Извънредно вътрешно" (1995), "Общоприето чудо" (1995), "Незлобливост" (1997) и "Поклон пред въздуха" (1999). По-късните й поетически произведения са големите поеми "Гласове от твърдата сърцевина" (2005) и "Към средината" (2006). Урзула Крехел се установява да живее в Берлин, става член на ПЕН-центъра на ФРГ и получава редица отличия, между които Международната литературна награда "Айфел" (1994), наградите "Марта Заалфелд" (1994) и "Елизабет Ланггесер" (1997), а също стипендията "Херман Хесе" (2006).
© Венцеслав Константинов |