|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЩЕФАН ХЕРМЛИН Венцеслав Константинов
След Втората световна война Щефан Хермлин се завръща в Германия и работи в радиото във Франкфурт на Майн. Публикува книгата си "Дванадесет балади за големите градове" (1945), където се проявява като значим поет на следвоенната епоха - неговата езикова мощ се родее с творчеството на Георг Хайм и ранния Йоханес Р. Бехер, издава влияния на експресионизма и лириката на барока, на Суйнбърн и Аполинер. Излиза и стихосбирката му "Пътищата на страха" (1946). В 1947 г. Хермлин се преселва в тогавашната съветска окупационна зона - по-късно ГДР - и отдава силите си за културното възстановяване на страната. Публикува стихосбирките "Двадесет и две балади" (1947) и "Полетът на гълъба" (1952). В 1962 г. е сред организаторите на литературно четене на млади автори в Академията на изкуствата на ГДР, от което започва свободомислещата лирическа вълна на шестдесетте години. Това начинание му струва на Хермлин уволнението като секретар по въпросите на поезията в Академията. През 1968 г. той критикува смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, а през 1976 г. е сред инициаторите на протеста от страна на видни писатели срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и изгонването му от страната. От 1976 г. Щефан Хермлин е член и на Западноберлинската академия на изкуствата. Неговите "Събрани стихотворения" излизат в 1979 г. и като допълнено издание в 1981 г. Поетическото му творчество е отличено с "Националната награда на ГДР" (1950 и 1954) и литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1972). Своите размишления за поезията и своеобразието на литературния процес, за културата на духовното унаследяване и осмислянето на житейския път Щефан Хермлин излага в ценната си автобиографична книга "Вечерна светлина" (1979).
© Венцеслав Константинов |