Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

САРА КИРШ

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света

Сара Кирш Сара Кирш (1935-2013) е немска поетеса, белетристка, художничка и преводачка, родена в Лимлингероде, Южен Харц в семейството на техник по далекосъобщенията. Истинското й име е Ингрид Бернщайн, но тя променя малкото си име на Сара като протест срещу антисемитизма на баща си. След като завършва гимназия, работи в захарна фабрика, а после изучава биология в Хале. Две години следва в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг.

Като поетеса Сара Кирш се изявява през шестдесетте години с публикации в списания и антологии. Става член на Съюза на писателите в ГДР, а по-късно влиза и в неговото ръководство. Заедно със съпруга си поета Райнер Кирш публикува стихосбирката "Разговор с влечугото" (1965), която намира официално признание. След това издава и самостоятелните стихосбирки "Пребиваване на село" (1967) и "Птиците пеят най-добре в дъжда" (1968). За свой учител в поезията Сара Кирш смята Йоханес Бобровски, от когото усвоява изкуството на свободния стих. Установила се в Източен Берлин, поетесата издава стихосбирката "Заклинания" (1973). Във ФРГ е публикувана подборка от нейни стихове под заглавие "Имаше го това паметно лято" (1974). В ГДР излиза стихосбирката й "Попътен вятър" (1976), в която са развити мотивите любов, раздяла и самота, породени от политически затруднената връзка със западноберлинския поет Кристоф Мекел.

Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. В 1977 г. Поетесата се преселва в Западен Берлин и там публикува стихосбирките "Пускане на хвърчила" (1979), "Земно царство" (1982), "Котешки живот" (1984) и "Топлината на снега" (1989). След политическата промяна в Германия през 1989 г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на Берлинската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на Държавна сигурност. Излиза стихосбирката й "Дъщеря на самодивския цар" (1992), за която получава наградата "Петер Хухел" (1993), а също и стихосбирката й "Бездънно" (1996). В 1996 г. поетесата става професор в Каселския университет, а наред с това - гост-лектор по поетика във Франкфуртския университет. Установява се да живее в Тиленхен, Шлезвиг-Холщайн.

Сара Кирш е удостоена с редица отличия, между които литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1973), наградата "Петрарка" (1976), "Австрийската държавна награда за европейска литература" (1980), наградите "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1983), "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1984) и "Петер Хухел" (1993), престижната награда "Георг Бюхнер" (1996), а също наградите "Жан Паул" на провинция Бавария (2005) и "Самуел Богумил Линде" (2007).

 

 

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008