|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРИ ЛУИЗЕ КАШНИЦ Венцеслав Константинов
Своите създавани в продължение на две десетилетия "Стихотворения" (1947) и книгата "Мъртвешки танц и стихове за епохата" (1947) поетесата публикува едва след рухването на националсоциализма, който ненавижда по морални подбуди. Следват стихосбирките "Музика на бъдещето" (1950), "Вечният град" (1952) и "Нови стихове" (1957). В 1960 г. Мари Луизе Кашниц става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. Събраните й стихотворения от периода 1958-1961 г. излизат под заглавие "Твоето мълчание - моят глас" (1962), посветени на починалия й съпруг, а след тях е публикувана "Още една дума" (1965). Последните поетически книги на Кашниц са "Без заклинания" (1972) и "Песен за човешкия живот" (1974). В творчеството си поетесата свързва защитата на хуманизма, наследен от християнството и античността, с изобразяването на парливите проблеми на съвременния свят. Мари Луизе Кашниц получава редица литературни отличия, между които престижната награда "Георг Бюхнер" (1955), ордена "Pour le Mérite" (1967), както и наградите "Йохан Петер Хебел" (1970) и "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1973). В чест на писателката Евангелистката академия в Туцинг учредява през 1984 г. литературната награда "Мари Луизе Кашниц".
© Венцеслав Константинов |