|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРИСТИНЕ БУСТА Венцеслав Константинов
След втората си поетическа книга "Дървото на дъжда" (1951) Кристине Буста получава престижната австрийска литературна награда "Георг Тракл" (1954) (заедно с Кристине Лавант), а след "Лампата и делфинът" (1955), "Хамбарът на птиците" (1958), "Другият агнец" (1959) и "На път към стари огньове" (1965) тя е отличена с "Голямата австрийска държавна награда за литература" (1969). Следват стихосбирките "Солни градини" (1975), "Ако рисуваш герб на любовта" (1981), "Посред цялата преходност" (1985). Посмъртно са издадени "Небето в кестеновото дърво" (1989), "Дъхът на словото" (1995) и "Едносричен е езикът на нощта" (2000). В творчеството си поетесата вплита библейски иносказания, образи от античността и мотиви от изобразителното изкуство, за да изрази с пестелив и емоционално оцветен език вътрешните напрежения и поривите на лирическото Аз. От стиховете на Кристине Буста, изградени с традиционни формални средства, струи християнска светска набожност, лишена от догматичност и отправена към реалния живот. "Основната ми тема - казва поетесата, - е превръщането на страха, ужаса и чувството за вина в радост, любов и избавление." За художествените достойнства на лириката си Кристине Буста е отличена също и с литературните награди "Дросте" на град Меерсбург (1963), австрийската награда "Антон Вилдганс" (1975) и наградата "Айхендорф" на град Ванген (1982).
© Венцеслав Константинов |