ЙОХАНЕС БОБРОВСКИ

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света | Сън с флейта

Йоханес Бобровски (1917-1965) е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден в Тилзит, Източна Прусия. Израства в дома на железопътен чиновник, а в 1928 г. семейството се преселва в Кьонигсберг (днес Калининград), града на философа Имануел Кант. Още от юношеските си години Бобровски развива интерес към историята и изкуството на германските, славянските и прибалтийските народи, увлича се от старинна музика, сам свири на орган и рисува. В 1937 г. започва да следва в Берлин история на изкуството, но е призован във Вермахта. Прекарва цялата Втора световна война на фронта като ефрейтор, воюва в Полша, Франция и на Източния фронт - в Прибалтика и при Новгород, - където създава и първите си стихотворения. В самия край на войната Бобровски попада в плен и остава в съветски трудов лагер край Ростов на Дон до 1949 г. След завръщането си в Германия работи до смъртта си като редактор в издателство и в 1955 г. публикува своите "Пруска елегия" в списание "Зин унд Форм".

Под перото на Бобровски излизат четири стихосбирки - "Сарматско време" (1961), "Реки на сенчестата земя" (1962), "Знаци на времето" (1967) и "Сред гъсталаците на вятъра" (1970) (последните две посмъртно), - в които с неповторима пластичност и изразителност обрисува природата и хората на Прибалтика и северните части на Русия и Германия, където се сблъскват, за да се оплодят взаимно славянската с немската култура. Световна слава му донасят романите "Воденицата на Левин" (1964) и "Литовски пиана" (1966), както и сборниците с разкази "Бьолендорф и празникът на мишките" (1965) и "Предупредителят" (1967) (посмъртно).

Йоханес Бобровски е смятан за най-значителния немски поет след Втората световна война. Творчеството му се съизмерва с това на френския нобелист Сен-Джон Перс и възпламенява духа с художествената си мощ и замайващото си своеобразие. Книжовното дело на Бобровски е удостоено с много литературни отличия, между които австрийската награда "Алма Йохана Кьониг" (1962), наградата на "Група 47" (1962) (ФРГ), наградата на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1965) и международната награда "Charles Veillon" (1965).

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009