|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХУГО ФОН ХОФМАНСТАЛ Венцеслав Константинов
Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния "югендстил", е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на "уморената кръв", той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за "чисто изкуство". Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба "пре-екзистенция", която в сблъсъка с живота и в резултат на "деяния и страдания" се превръща в осъзната "екзистенция". Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери - в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ. Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма "Вчера" (1891), последвана от "Смъртта на Тициан" (1892), "Безумецът и смъртта" (1893) и "Жена на прозореца" (1897), а също "Избрани стихове" (1903) и повестта "Жената без сянка" (1919). В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.
© Венцеслав Константинов |