|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХАРТМАН ФОН АУЕ Венцеслав Константинов Хартман фон Ауе (ок. 1168-ок. 1210) е сред първите по значение немски рицари-минезингери. За живота му се знае малко. Посещава манастирското училище в Райхенау, където получава добро образование и познания по латински език, нещо необичайно за рицарите по онова време. По собствените му сведения става слуга и доверено лице на благородник от Швабия. Първата поетическа творба на Хартман фон Ауе е една жалбена "Книжица" (ок.1180), в която душата и тялото водят диалог за чувствата - тук по френски маниер се представя рицарското схващане за любовта и страданието. С ранния си епос "Ерек" (ок.1185) Хартман фон Ауе става първосъздател на немския дворцов "роман в стихове". Възгледите на поета за моралното "престъпление и наказание", за житейската "вина и изкупление" намират израз в поетическата легенда "Грегориус или Добрият грешник" (ок.1187). През 1189-1191 г. Хартман фон Ауе участва в Третия кръстоносен поход на Фридрих Барбароса и става автор на пропити от религиозна мистика кръстоносни песни. Около 1195 г. създава най-прочутата си творба - новелата в стихове "Бедният Хайнрих" и на двадесет и седем годишна възраст получава рицарско звание. Шедьовърът на Хартман, романът в стихове "Ивайн" (ок.1200) с общо 18,000 стиха), се основава на келтската легенда за крал Артур и следва образеца на френския куртоазен поет Кретиен дьо Троа. Хартман фон Ауе е смятан за един от най-проникновените описатели на рицарската етика в Германия. Творбите му се отличават с ясен, изискан език, с голяма мощ на изображението и съвършено овладени поетически средства. Легендата му за Грегориус става първообраз на романа "Избраникът" (1951) от Томас Ман.
© Венцеслав Константинов |