ХУГО БАЛ

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света

Хуго Бал (1886-1927) е немски поет, белетрист, драматург, есеист, режисьор и преводач, роден в Пирмасенс, на границата с Франция, и израснал в строго католическо семейство. Следва германистика, история и философия в Мюнхен и Хайделберг, където слуша лекции върху Рихард Вагнер, Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше. Не завършва дисертацията си върху Ницше и след разрив със семейството си заминава за Берлин, където се записва в театралната школа на Макс Райнхард. Работи като драматург в Плауен и Мюнхен и сътрудничи на литературни издания.

В 1913 г. Хуго Бал публикува своите "Афоризми" в списание "Югенд" и първите си експресионистични стихотворения в списанията "Ди Акцион" и "Ди нойе кунст". Заедно с Василий Кандински възнамерява да издаде алманах "Новият театър" като допълнение към сборника "Синият ездач", но начинанието се осуетява поради избухването на Първата световна война. Хуго Бал се записва доброволец, но е освидетелстван като негоден за военна служба. В 1915 г. емигрира в Цюрих и изкарва прехраната си като пианист и автор на текстове във вариете "Фламинго", с което обикаля Швейцария.

Заедно с Ханс Арп, Рихард Хюлзенбек, Тристан Цара и Марсел Янко поетът основава през 1916 г. в Цюрих прочутото "Кабаре Волтер", което става люлка на дадаизма. Това художествено движение възниква като протест срещу войната, институционализирането на културата, целесъобразността на изкуството и перфекционизмът на техниката. Като предпочитани изразни форми поетите-дадаисти използват колажи и произволно свързани поредици от думи и срички. На първата дадаистична вечер Хуго Бал прочита манифест, в който казва: "Ще чета стихове, чиято главна цел е отказът от езика". Тогава са създадени и неговите "звукови поеми" (Lautgedichte), "стихове без думи", с идеята, че звукът е по-искрен от словото. Образец за цюрихските дадаисти стават гротескните "Песни под бесилото" (1905) на Кристиан Моргенщерн.

След края на войната Хуго Бал се посвещава на католицизма, изучава старите мистици и се занимава с екзорсизъм като форма на раннохристиянска психотерапия. Изнася лекции в Германия и Швейцария и издава автобиографичната си книга с афоризми "Бягство от времето" (1927). В Тесин завързва тясно приятелство с писателя Херман Хесе, за когото в 1927 г. написва проникновеното биографично есе "Херман Хесе. Живот и творчество". Бал умира край Лугано от рак на стомаха. През 1990 г. родният град на поета Пирмасенс учредява в негова чест литературната награда "Хуго Бал".

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008