Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГОТФРИД БЕН

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света

Готфрид Бен Готфрид Бен (1886-1956) е немски поет, новелист, есеист и драматург, роден в Мансфелд в семейството на протестантски пастор. Израства в селски условия заедно с шест братя и сестри. По желание на баща си следва теология и философия в Марбург и Берлин, но после завършва медицина и малко преди избухването на Първата световна война пътува до Съединените щати като корабен лекар. След това е частен лекар в Берлин, където се свързва с кръга на експресионистите и сътрудничи на списанията "Ди Акцион" и "Дер Щурм".

Готфрид Бен публикува първата си книга "Морга и други стихове" (1912), в която провокативно отрича поетическия "краснопис" на символистите. Издава и посветената на поетесата Елзе Ласкер-Шюлер стихосбирка "Синове" (1913). По време на войната Бен публикува книгата с омерзени от кръвопролитията стихове "Плът" (1917), а след това работи като лекар по кожни и венерически болести в Берлин и издава стихосбирките "Упойка" (1925) и "Раздвоение" (1925). По творбата му "Безспирното" Паул Хиндемит композира оратория (1931).

В 1932 г. Готфрид Бен става член на Пруската академия на изкуствата. Поетът приветства настъплението на националсоциализма в Германия с вярата, че "народностното обновление" и един исторически нов човешки тип ще сложат край на буржоазното декадентство. Своите възгледи Бен излага в силно оспорваната реч по радиото "Новата държава и интелектуалците" (1933). Само една година по-късно той се отрича от тази позиция и изпада в дълбока изолация. Гьобелсовата пропаганда го обявява за "изроден поет", Бен е изключен от лекарския съюз, а в 1938 г. и от Имперската писателска камара, като творчеството му е официално забранено. Успява да издаде нелегално "Двадесет и две стихотворения 1936-1943" (1943).

Едва след края на Втората световна война Готфрид Бен може отново да публикува - издава в Швейцария "Статични стихове" (1948), а също "Фрагменти" (1951), но е подложен на остри критики заради политическото си минало. Въпреки всичко през петдесетте години творчеството му достига световна слава и Бен е удостоен с високото литературно отличие "Георг Бюхнер" (1951). Тогава излизат и книгите му "Дестилации" (1953) и "Aprèslude" [Постлюдия] (1955), които затвърждават името му на патриарх на модерната немска поезия.

 

 

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008