|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЮНТЕР АЙХ Венцеслав Константинов Гюнтер Айх (1907-1972) е немски поет, белетрист, преводач и автор на радиопиеси, роден в Лебус ан дер Одер. Следва ориенталистика, право и икономика в Лайпциг, Берлин и Париж. Превежда китайска поезия, а първата си поетическа книга публикува на двадесет и три годишна възраст - "Стихотворения" (1930). Създава си име като автор на радиопиеси в стихове и това му позволява да работи като писател на свободна практика в Берлин и Дрезден. Преживява Втората световна война на фронта, като в края й попада в американски плен. След рухването на националсоциализма Айх става съосновател на свободното литературно сдружение "Група 47". Публикува стихосбирките "Отдалечени дворове" (1948) и "Подземна железница" (1949), в които се долавя благотворното влияние на "природната лирика" на Петер Хухел. Тези творби донасят на Айх наградата на "Група 47" (1950) и "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1951), чийто член поетът става в 1955 г. Следват стихосбирките "Посланията на дъжда" (1955), "Продължение на разговора" (1957), "Към дело" (1964) и "Поводи и алпинеуми" (1966). Последната му поетическа книга излиза в годината на смъртта му - "Според книжата на Зойме" (1972). Гюнтер Айх е удостоен и с престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1959), както и с наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1968). В негова чест са учредени две награди "Гюнтер Айх" - австрийска за лирика (1984) и немска за радиопиеси (2006).
© Венцеслав Константинов |