|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ФРИДЕРИКЕ МАЙРЬОКЕР Венцеслав Константинов
Първите публикации на Фридерике Майрьокер са от 1946 г. във виенското авангардно списание "План". Сравнително късно издава стихосбирката "Стърготини за кървенето на сърцето ми" (1967). През 1970-1971 г. поетесата е стипендиант на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен в Западен Берлин. През 1972 г. с подкрепата на австрийското министерство за образование и изкуство предприема заедно с поета Ернст Яндл - неин дългогодишен спътник - лекционни пътувания из САЩ. След това публикува стихосбирките "Сини озарения" (1973) и "Сред бавни светкавици" (1974). Следват пътувания из ФРГ, ГДР, Холандия, Люксембург, Полша, Англия, Франция, Швейцария и Съветския съюз. Публикува поредица от книги с избрани стихове - "Лека нощ, добро утро" (1982), "Зимно щастие" (1986) и "Побъркана възраст" (1992). Поканена е отново от Берлинската артистична програма (1993). Издава поетическите сборници "Бележки върху една камила" (1996) и "Съседни метали" (1998). Събраните й стихотворения излизат в 2004 г. Фридерике Майрьокер е сред най-значимите австрийски литературни творци, член е на Берлинската академия на изкуствата, на Австрийския художествен сенат на Виена и на Немската академия за език и литература в Дармщат. Удостоена е с множество литературни отличия, между които "Теодор Кьорнер" (1964), "Австрийската почетна награда за литература" (1975), наградата за поезия "Георг Тракл" на провинция Залцбург (1977), наградите "Антон Вилдганс" (1981) и "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1982), "Голямата австрийска държавна награда на министерството за образование и изкуство" (1982), наградата "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1993), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1995), наградите за поезия "Елзе Ласкер-Шюлер" (1996) и "Дросте" на град Меерсбург (1997), "America Awards Prize" (1997), наградата "Кристиан Вагнер" (2000) и престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (2001).
© Венцеслав Константинов |