ЕЛЗЕ ЛАСКЕР-ШЮЛЕР

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света

Елзе Ласкер-Шюлер (1869-1945) е немска поетеса, белетристка, есеистка и автор на театрални пиеси, родена в Елберфелд край Вупертал в семейството на заможен банкер. По майчина линия произлиза от испански евреи - сефарди, а дядо й е бил главен равин в синагога. Поетесата рано напуска родния си дом и се преселва в Берлин, за да се посвети изцяло на живописта и литературата.

Там излиза първата стихосбирка на Елзе Ласкер-Шюлер "Стикс" (1902), последвана от "Седмият ден" (1905). В Берлин поетесата сътрудничи на експресионистичните списания "Ди Акцион" и "Дер Щурм", както и на списанието на Карл Краус "Ди Факел". Тясно приятелство я свързва с много от най-значимите берлински писатели и художници като Теодор Дойблер, Оскар Кокошка, Франц Марк, Франц Верфел, Георг Тракл, а към поета Готфрид Бен тя изпитва дълбока и безутешна любов. След два безуспешни брака Елзе Ласкер-Шюлер се затваря в себе си и заживява единствено за творчеството си. Изнася лекции в Мюнхен, Цюрих, Виена и Прага, пътува и в Съветския съюз. В 1932 г. получава авторитетната литературна награда "Хайнрих фон Клайст" за "непреходните ценности в нейната поезия". Когато в страната се установява властта на националсоциалистите и творбите й са официално забранени, поетесата напуска Германия и през Египет се преселва в Палестина, където в Йерусалим завършва живота си в усамотение и бедност.

Елзе Ласкер-Шюлер е смятана за родоначалник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката й "Моите чудеса" (1911). Творбите й, често илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното съзнание за непоправимата разруха на междучовешките отношения - отмирането на любовта поетесата възприема като край на света. В стиховете й границата между "поезия и истина" се стапя в едно въображаемо царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, породено от ориенталски и юдейски съновидения. Особено характерни са поетическите й книги "Староеврейски балади" (1913), "Куполът" (1920), "Тива" (1923), "Концерт" (1932) и - последната - "Моето синьо пиано" (1943). Карл Краус нарича Елзе Ласкер-Шюлер "най-яркото и най-непроницаемо лирическо явление на модерна Германия". В чест на поетесата провинция Райнланд-Пфалц учредява през 1992 г. наградата "Елзе Ласкер-Шюлер" за драматургия.

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008