ЕРИХ ФРИД

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света | Сън с флейта

Ерих Фрид (1921-1988) е австрийски поет, белетрист, есеист и преводач, роден във Виена в еврейско семейство. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. и смъртта на баща му вследствие на разпити в Гестапо Фрид емигрира в Лондон, където остава да живее и упражнява различни професии - общ работник, млекар, библиотекар, стъклар. В 1950 г. става редактор на списание "Блик ин ди велт", а след това сътрудник на немската секция на Би Би Си (до 1968 г.) и на лявото литературно списание "Кюрбискерн".

Първите публикации на Ерих Фрид са стихосбирките "Германия" (1944) и "Австрия" (1945). През 1963 г. поетът става член на свободното литературно сдружение "Група 47". В творбите си с типичен виенски "черен хумор" Фрид създава застрашителни "модели" на света, като провокира читателя към заемане на житейска и гражданска позиция. И в следващите си поетически книги, между които "Предупредителни стихове" (1964), "Нападки" (1967), "Въпроси на времето" (1968), "Покана за безпокойство" (1972), "Противоотрова" (1974), "Тъй дойдох сред немците" (1977), "Шарении" (1977) и "100 безотечествени стихотворения" (1978), Фрид излага своя опит в позитивното превъзмогване на миналото и настоящето. Лириката му си служи с архитипични мотиви и символи и е богата на културни асоциации, възникващи от неочаквани словесни образувания, в които понякога са вплетени изрази от древни мъдрости, от народни приказки и детски римушки. Стихосбирките му "Любовни стихотворения" (1979) и "Каквото е" (1983) се превръщат в най-четените лирически книги в немскоезичната общност след Втората световна война.

Прозата на Ерих Фрид е силно повлияна от света на Франц Кафка и обрисува един демоничен свят на насилие и безизходица. Особена значимост добива романът му "Един войник и едно момиче" (1960), както и сборниците с текстове "Деца и глумци" (1965), "Почти всичко възможно" (1975) и "Безмерността на всички неща" (1982).

За творчеството си Ерих Фрид е отличен с виенската "Почетна награда за литература" (1973), с "Prix International des Éditeurs" (1977-1978), "Австрийската почетна награда за литература" (1978), "Литературната награда на град Виена" (1980), "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1983), "Австрийската държавна награда" (1986) и престижната награда "Георг Бюхнер" (1987). В 1988 г. писателят става почетен доктор на университета в Оснабрюк. В негова чест през 1990 г. е учредена австрийската международна литературна награда "Ерих Фрид".

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009