|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕРИХ АРЕНД Венцеслав Константинов
Първите си книги Аренд издава едва след края на Втората световна война - "Нощта понесе албатроса" (1951) и "Балада за планинския вятър" (1952), - в тях използва предимно строгите форми на баладата и сонета. До средата на петдесетте години в творчеството му преобладава емигрантската тематика, но по-късно поетът се обръща към съвременността, като се стреми да я осмисли във всемирно, "планетарно" измерение. В поезията на Аренд се съживява немската философска ода на XVIII век, сътворявана от поети като Клопщок, младия Гьоте и Хьолдерлин. Аренд следва тази традиция, но стиховете му са изградени с отчетлива, драматическа дикция и сложни, трудно достъпни метафори. В книгите си "Оди за пòлета" (1959), "Егея" (1967), "Стихове от пет десетилетия" (1968), както и в късните стихосбирки "Памет и образ" (1976) и "Отграничаване" (1981) Аренд се откроява като един от най-значимите поети на нова Германия. Удостоен е с литературната награда "Йоханес Р. Бехер" (1966).
© Венцеслав Константинов |