 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ДЕТЛЕВ ФОН ЛИЛИЕНКРОН
Венцеслав Константинов
Детлев фон Лилиенкрон (1844-1909) е немски поет, белетрист и драматург, роден
в Кил и израсъл в семейството на обеднял аристократ - датски митнически чиновник
и дъщеря на американски генерал. След отбиване на военната си служба Лилиенкрон
става офицер в Майнц. Участва в поход срещу Полша и в други военни операции.
На тридесет и една годишна възраст напуска военната служба заради дългове и
без особен успех упражнява различни професии в Америка - преподавател по езици,
пиано и езда. След завръщането си в Германия става учител по пеене в Хамбург.
Тогава публикува първите си стихотворения и новели. Лилиенкрон получава назначение
като управител на остров Пелворм, но трябва да остави работата си отново заради
дългове. В края на дните си поетът получава почетна рента от кайзер Вилхелм
II, а в годината на смъртта си е удостоен с титлата почетен доктор на университета
в Кил.
Първата значима стихосбирка на Детлев фон Лилиенкрон излиза в 1883 г., когато той е вече близо четиридесетгодишен - под заглавие "Адютантска езда и други стихотворения". С нея привлича вниманието на натуралистите. Лилиенкрон поема попрището на писател на свободна практика и живее в Мюнхен, Берлин и Алтона. Съосновател е на "Дружество за модерен живот" (1891-1892) в Отензен край Хамбург. Поддържа приятелство с писателите Рихард Демел и Густав Фалке. В книгите си "Мъгла и слънце" (1900) и "Пъстра плячка" (1903) той свежо и колоритно, с настроение и мощна чувственост предава впечатленията си от заобикалящия го свят.
С лириката си Лилиенкрон става водещ представител на литературния импресионизъм, като упражнява влияние върху младите Райнер Мария Рилке и Хуго фон Хофманстал. В края на живота си Лилиенкрон публикува автобиографията си "Живот и лъжа" (1908). Пенчо Славейков казва за него: "В песните му се чувства офицера: спретнати са, безукоризнени външно, и с вътрешно достойнство." А Емануил Попдимитров го определя така: "Лилиенкрон беше като Янус с две лица - едното осветено от смеха и слънцето, а другото скрито в сянката на мрачен песимизъм." В чест на поета град Хамбург учредява литературната награда "Лилиенкрон".
© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008