|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДУРС ГРЮНБАЙН Венцеслав Константинов Дурс Грюнбайн (р. 1962) е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден в Дрезден. Закратко изучава театрознание в Берлин и сътрудничи на различни списания. Първата стихосбирка на Дурс Грюнбайн, която излиза още докато съществува ГДР, е "Сива зона сутрин" (1988). След падането на Берлинската стена и обединението на Германия през 1989 г. поетът предприема редица пътувания из Европа, Югоизточна Азия и САЩ. Поканен е като гост-лектор в катедрата по германистика на Нюйоркския университет, а също във Вила Орора в Лос Анджелис. Публикува още стихосбирките "Лекция за основата на черепа" (1991), "Гънки и клопки" (1994), "На скъпите покойници. 33 епитафии" (1994), "От лошата страна" (1994), "След сатирите" (1999), "Ухото в часовника" (2001), "Обяснена нощ" (2002), епоса в стихове "За снега или Декарт в Германия" (2003), "Порцелан. Поема за гибелта на моя град" (2005), "Мизантропът в Капри" (2005) и "Стихотворения I-III" (2006). Негови творби са преведени на английски, френски, испански, италиански, руски, японски и др. Поетът се установява да живее в Берлин. За творчеството си Дурс Грюнбайн получава редица литературни награди и отличия, между които "Николас Борн" (1993), "Петер Хухел" (1995), престижната награда "Георг Бюхнер" (1995), "Литературната награда на град Марбург" (2000), "Premio Nonino" (2000), "Фридрих Ницше" на провинция Саксония-Анхалт (2004), наградата "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (2005) и "Берлинската литературна награда" (2006). Грюнбайн е член на Берлинската академия на изкуствата, на Академията за език и поезия, на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и на Саксонската академия на изкуствата.
© Венцеслав Константинов |