АЛФРЕД АНДЕРШ

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света | Сън с флейта

Алфред Андерш (1914-1980) е немски белетрист, есеист и поет, роден в Мюнхен в семейството на бивш офицер от кайзеровата армия. В годините на икономическата криза младият Андерш чете Верлен и Рембо, но се възхищава и от духовната сила, която излъчват работническите политически водачи, изучава марксизма и влиза в Комунистическия младежки съюз през 1930 г. Когато на власт идва Хитлер, през 1933 г. Андерш е арестуван и хвърлен в концентрационния лагер Дахау. Само неговата младост и репутацията на баща му го спасяват от смърт. Години наред Андерш изкарва прехраната си като книжарски служител в Мюнхен, работи в различни индустриални предприятия в Хамбург и Франкфурт на Майн като специалист по рекламата. В края на 1940 г. го призовават във Вермахта и пътищата на Втората световна война го отвежда във Франция и Италия, където в 1944 г. дезертира - до края на войната остава военнопленник в САЩ.

След завръщането си в Германия Андерш се заема с публицистична и обществена дейност - става редакционен помощник на Ерих Кестнер в мюнхенския "Нойе цайтунг", а в 1946 г. заедно с Ханс Вернер Рихтер започва да издава литературното списание "Дер Руф" с подзаглавие "Независим орган на младото поколение". На следващата година американските окупационни власти забраняват списанието, тогава Андерш и сътрудниците му сформират свободното литературно сдружение "Група 47" - за дълги години "Група 47" ще бъде най-авторитетният литературен форум във Федералната република.

След дълги преговори с издателските къщи най-сетне в 1952 г. Алфред Андерш успява да публикува автобиографичната си книга "Черешите на свободата". Тя бързо му спечелва известност, защото изразява идеи и чувства, владеещи голяма част от интелигенцията на следвоенна Германия. В 1957 г. излиза и първият му роман "Занзибар или последното основание", където писателят прави равносметка на преживяното през време на фашистката диктатура в Германия. В 1958 г. Андерш изоставя всички постове и задължения и се преселва в Швейцария, където заживява на свободна писателска практика - в 1973 г. приема швейцарско гражданство. Допълнителна слава му донасят романите "Червенокосата" (1960), "Ефраим" (1967), "Винтершпелт" (1974) и новелата "Бащата на един убиец" (1980). Няколко години преди смъртта си Андерш публикува сборник със стихотворения под заглавие "Възмущавайте се, небето е синьо!" (1977), в които изследва начините, по които човек се доближава или отдалечава от основната си цел - свободата.

Започнал литературния си път сравнително късно, още с първите си творби Андерш се откроява като "политически писател", ангажиран с борбата за преодоляване на фашисткото минало и за опазването на страната от въвличането й в нова война. Така той вижда взаимовръзката между изкуството, живота и морала. Или, както сам пише: "Литературата - това е работа над въпросите, които поставя времето." За творчеството си Алфред Андерш е удостоен с наградата "Нели Закс" (1967) и "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1975).

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009