Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕМСКИЯТ ХУМОР

Венцеслав Константинов

web

Някога философът Артур Шопенхауер беше отбелязал, че само животните са вечно сериозни, че никой не е видял магаре да се смее. Според него животните нямат чувство за хумор, както и чувство за музика, защото нямат душа. Тоест един човек се отдалечава от животното толкова повече, колкото по-силно е чувството му за хумор.

Ето едно съвсем немско схващане за хумора. То се противопоставя на античния възглед, че "доброто настроение" се дължи на ПРАВИЛНОТО разпределение на течностите в човешкото тяло.

Истината е, че задушевността и хуморът вървят ръка за ръка в немската класическа и романтическа поезия, като ѝ придават особена тиха красота. Тук няма буйни избухвания, няма реторика, има усмивка и лекота, има тъга и загатнат присмех. Такива са песните на Гьоте и Мьорике, такава е и немската народна песен. Писателят от онази епоха Лудвиг Бьорне казва: "Хуморът не е дар на духа, а дар на сърцето."

Според познавача на немската душа Пенчо Славейков тази лекота и усмивка обаче се дължат на традиционния немски патриотизъм, който не позволява да се каже нищо лошо за Немско. "Смей се, колкото ти е воля - но невинно; смей се на готвачките, на студентите, на ловците, на престарелите вуйчовци и лели, на младите братовчеди, но... по-нататък, пази боже! Щом се докоснеш до политиката, до императора, до немските идеали, дори до немската полиция - а тя е нещо като идеал в Немско! - там вече работата взема опак край. Затова хуморът ти да е невинен, сатирата дръж в джоба, стрелите на сарказма мятай отвъд рейнската граница, копието на присмеха забивай където щеш, но не и в немското патриотическо сърце! Хуморът е гъдел на сърцето: гъделичкай колкото щеш, и себе си и другите, колкото повече - по-приятен си. Но Аристофан в Немско, сатирът, той е чуждо животно и разваля кефа на домашните животни. Те искат да ги приспиват, а не будят." "Но - заключава Пенчо Славейков - Господ разбира от шега и помага на присмеха, и види се, за да пръсне скуката от немската поезия, е упълномощил правнука на Ахасвер - Хайнрих Хайне - да се роди между немците, за да извърши тая работа с безпощадното си перо."

Тази острота, която навлиза в немския хумор с поезията на Хайне, поражда ЧУВСТВОТО ЗА ГРОТЕСКА. Зачатъците ѝ ще намерим още в думите и деянията на легендарния магьосник Доктор Фауст, живял в края на XV век. Неговата стихия е отрицанието на всичко благодушно и лековерно. А това допада на склонната към дълбочина и мистика немска душа. Ето защо народната книга за слугата на дявола имала на времето огромен успех, преписвали я из цяла Германия, при все че църквата виждала в нея изкушение за младите, а в Тюбинген дори започнали да затварят студентите, които съчинявали стихове за Доктор Фауст.

Гротескна светонагласа носи в себе си и роденият още през XVIII век Йохан Волфганг Гьоте. Според Томас Ман мнозина съвременници, които са се срещали с поета, свидетелстват, че от него се е излъчвало нещо стихийно, тъмно, злостно, объркващо, дори дяволско. Горчиво-насмешливите му настроения, софистичният дух на противоречие смущавали околните. "От едното му око поглежда ангел, а от другото дявол, а думите му са пълни с ИРОНИЯ над всички човешки дела." - пише един негов познат.

Ето как от хрисим, кротък и задушевен хуморът на немците след Хайне постепенно става зъл присмех и гротескна ирония, превръща се в хаплива сатира, чрез този нов, ЖЕСТОК ХУМОР немецът, който не е вътрешно свободен, се стреми към душевно освобождение. Вилхелм Буш с неговите проклети хлапета Макс и Мориц дразни и предизвиква не само църквата, но и уседналия, бездуховен немски бюргер. Хуморът му е зловещ, почти "обществено опасен" - в края на поемата двамата "хулигани" - както ги е назовал в превода са нашият знаменит преводач д-р Димитър Стоевски - за назидание биват смлени на брашно в мелницата на майстор Мюлер (това име винаги е било нарицателно за тъпия еснаф) и изядени от патките. Тук вече прозира ЧЕРНИЯТ ХУМОР, обесническият смях, така характерен за днешната немска сатира...

Художникът от миналия век Анселм Фойербах бе възкликнал: "Хуморът ни пренася през пропасти и ни учи да играем със своето страдание." Но вече в нашия век поетът Курт Тухолски признава: "Сатирикът е наскърбен идеалист; той иска да види света добър, но го намира лош, затова се нахвърля върху Злото."

Искрящият хуморист Ерих Кестнер, когото наричат "будното око на епохата", казва за себе си: "Аз съм като тенекиеното петле, което немирници тайно са вързали с въже и винаги, когато вятърът смени посоката си, всички ветропоказатели по градове и села се завъртат, само не и аз. Не мога! И тогава другите ме гледат с укор, сякаш казват: ''Е, и?'' Впрочем, ако един ветропоказател не се върти, наричат това ''характер''; ако пък се върти, наричат това ''развитие''. И ветропоказателите продължават да се въртят. Забележимо се развиват."

Днешният немски хуморист е станал сатирик, а това ще рече - моралист. Той вече не иска с мека усмивка да заглажда противоречията в живота, да приспива в сладък унес порядъчния гражданин, който по стародавен обичай трупа парички и честно си плаща данъците; той се стреми да превърне социалните явления в общопонятни картини и да покаже как трябва да се поправят нередностите; той вижда в своята сатира "инструмент на просвещение". Поетът Ханс Магнус Енценсбергер - "гневният наследник на Брехт" - развенча мита за политическата беззащитност на днешния немски бюргер пред "силните на деня"; той пожела стиховете му да се четат като вдълбани в стените надписи - да не прошумяват покрай слуха на уютно закътания в дома си "консуматор на поезия", а да се набиват в очите и да въздействат като обявите във вестниците или плакатите по колоните за афиши, да предизвикват не само размисъл, но и потребност от лична ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ. Така преди няколко десетилетия Енценсбергер постави началото на ПОЛИТИЧЕСКАТА САТИРА във Федерална република Германия.

Днес тази сатира е изместила напълно някогашния милозлив и разтушителен хумор, смазала е прочутата и така обичана от Пенчо Славейков немска "задушевност". И това е станало, защото - както гласи една песен на Ерих Кестнер - "голямата свобода, която толкова чакахме, не настъпи; остана ни малката свобода - с нея можем да дишаме, да се смеем, да съществуваме, да се удивляваме на нощните светлини, но неоновите реклами не могат де ни заменят блясъка на звездите...".

 

 

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2019, № 11 (240)