Венцеслав Константинов е роден през 1940 г. в София. Следва германистика и философия. Защитава дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между войните. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет. През 1991-1992 г. живее в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен. През 1993-1994 година пребивава в Ню Йоркския щатски университет в Дженесио. Получава множество стипендии. Изнася лекции и участва в научни конференции в Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. През 1993 г. става носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерството за образование и култура във Виена. Днес Венцеслав Константинов живее в София и Солища - едно село в Родопите - като писател и преводач на свободна практика.

ПУБЛИКАЦИИ:

Студии, статии и радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература.

Публикации върху творчеството на: Ханс Закс, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Е.Т.А. Хофман, Николаус Ленау, Томас Ман, Херман Хесе, Франц Кафка, Бертолт Брехт, Лион Фойхтвангер, Стефан Цвайг, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Фридрих Дюренмат, Хайнрих Бьол, Алфред Андерш, Мартин Валзер, Ханс-Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел.

СЪСТАВИТЕЛ НА:

• Райнер Мария Рилке, Избрана лирика. 1979
• Томас Ман, Писма. 2 тома. 1988-1989
• Макс Фриш, Дневници. 2 тома. 1979
• Стефан Цвайг, Избрани есета. 1985
• Йодьон фон Хорват, Избрана проза. 1983
• Алфред Андерш, Избрани разкази. 1988
• Илзе Айхингер, Избрана проза. 1984

СЪСТАВИТЕЛ И ПРЕВОДАЧ НА:

• До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век. 1983
• Австрийски разказвачи. Антология. 1981
• Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. 1986
• Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. 1982
• Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. 1983
• Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. 1981
• Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. 1986
• Ерих Кестнер, Излечим ли е екзистенциализмът? Избрани разкази. 1968
• Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. 1987
• Мартин Валзер, Бягащият кон. Избрани разкази. 1982
• Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. 1984

ПРЕВОДИ:

• Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. 1964
• Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. 1975
• Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Есе. 1985
• Макс Фриш, Щилер. Роман. 1978, 1982
• Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. 1973, 1981, 1995
• Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. 1984
• Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. 1979
• Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман, 1972, 1984, 1989
• Фридрих Дюренмат, Тунелът. Новела, 1981
• Елиас Канети, Сватба. Драма. 1980
• Стефан Цвайг, Шахматна новела. 1973
• Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Есе. 1989
• Ханс-Магнус Енценсбергер. Гибелта на Титаник. Комедия. 1990
• Ерих-Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. 1972, 1985
• Катя Ман, Моите ненаписани мемоари. 1989
• Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман, 1992
• Петер Хакс, Мирът. Драма. 1985
• Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. 1986

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2002, № 12 (37)