ЗЕМЯ МОЯ

Зората къпе покоя кратък,
по здравец цъфнал искри росата.
Песен се ливне над равни двори
вита, игрива, от жилав корен.
Полята плодни ветрец задява,
овчари бродят, ехти гълчава.
Щедро опива дъхът на цвете,
птица красива бразди небето.
От връх планински поточе бърза
да стигне иска ливади пъстри.
Сенки постилат дъбрави мощни -
мъдра закрила. И благост още?
Така отколе. И тъй нататък.
Една си моя свидна земя ти.
Малка. Просторна. За труд и празник.
Гроб само моля - не ми отказвай,
че горд отломък исконно люби
родът да помни.
И се не губи.