Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
И през невидими и видими предели
в мен същността крещи, че те обича.
Та ти си само слънчево момиче,
което в моя делник се засели.
С букет от синева и дъх на люляк
аз двата славея - гръдта ти - ще накича,
защото ти си слънчево момиче
и няма старостта да те обрули.
В очите ти като в планински извор
сонатата на радостта си сричам.
И закълни ме, слънчево момиче,
да съм завинаги без правото на избор.
На тялото със тръпната жарава
ти изгори от миналото всичко.
Във твоя плен съм, слънчево момиче, -
обичай ме, не ме щади, не ми прощавай!
Дори когато, в съпротива и охлузена,
от тялото душата се съблича
край мен ще има слънчево момиче.
А от очите му ще капе музика.
© Цецо Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.09.2001, № 9 (22)
|