* * *

Умори ли се да ме обичаш, любима?
Във този сложен кръговрат на чувствата.
По хребета на океана земен
сияе твоята усмивка - малко тъжна...
И аз потъвам в погледа ти топъл,
и като спасен корабокрушенец казвам,
че ти си моя барометър верен
и моя нощ след дневните умори...

...И без да се кълна във вечността,
разбирам, че осмисляш моя ден.