Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАТО ОБЛАКА БЯЛ
Една жена в очите ми умира,
Тъгува тя за белите ни нощи...
За изворите - жажда утолили,
за утрото - угаснал славей.
Една жена тъгува за мига,
събиран с обич,
в толкова галактики...
Звънтящ от светлина,
от нежна радост -
отмерващ ритъма сърдечен.
Една жена тъгува,
умират в нея белите ни нощи...
...Небето цялото е в светлина,
звездите са притихнали в листата.
© Тенко Тенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.05.2001, № 5 (18)
Други публикации:
Тенко Тенев. Олтар от обич. 1999.
|