Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАДОНА - ВЕК ДВАДЕСЕТИ
Обичам те със нежния възторг
на толкоз влюбени столетия,
докосвам те със топлота,
изгарям в тъмната ти клада.
Откривам те, повтарям с шепот,
че обичта във този свят е нужна,
а в мене някъде далеч,
а в мене всъщност - толкоз близо...
...Като платното на строшен триножник
пулсира бялото ми знаме.
© Тенко Тенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.05.2001, № 5 (18)
Други публикации:
Тенко Тенев. Олтар от обич. 1999.
|