* * *

Не обичам вече премиери.
Аз ги правя в душата си.
Молитвено и тихо -
идват приятели.
...И казват, че нещо е станало.
Просто се е получило.
Вземат чаши и пият.
Направо от душата ми.
И се радват като на извор,
прозвънил в очите пресъхнали.
И е тихо и сладостно.
И светло като във храм.
А за да я има тази премиера,
трябва само мъничко светлина...
...И дълго време да си бил сам!