КОРЕНИ

Стада магически офейкали,
зиме ливади ледени
и кънки от кучешки челюсти.
Река без капка самочувствие -
копитце няма, с огледалце бистро.
Като плевели ръждиви
етажите на къщите в погледа се впиват.
Търкаля восъчната пита маранята
към огромния град с взор задъхан.
И няма никакви въпроси.
Защо така мълчанието подозирам?
Какви ли тайни крие
неразкопаната тракийска могила?
Ще дойде време, да, ще дойде време,
когато от албума вземем
с бегъл поглед някой лик.
И нишката натам ме води -
дали не съм се метнал
на някой вуйчо с орден награден,
без искрица съмнение
за отечеството дал последния си ден...
Не е ли рано за легенда,
не е ли рано корени да търсим?
До мъдрото опипване на старостта
остава още време...
До чезнещото шумолене на листака премалял,
с груба длан тогава спрял челото натежало,
с две длани може би.
С двете, сграбчил слепоочието...