МОСТ

Светослав Стойчев

web

Как може да ни помогне реката?

Застанал на моста, аз се надвесвам над водата и търся лицето си - под мен плуват листа, скършени клони, мъртви риби. От въртопа се подава златокоса глава, небесносините очи премигват, сянка от птица преминава по безжизненото лице. След секунда куклата отново потъва във водовъртежа.

Зад мен се ниже забързано множество - тълпата всяка сутрин се втурва към отсрещния бряг. Аз съм неприятна пречка, неочаквана бариера, която трябва да бъде премахната. Някои се спъват и се опитват да ме блъснат във водата. Държа се здраво за перилата, не отстъпвам нито на милиметър.

Замаяно гледам прииждащата река, нивото на водата с всеки изминал ден се покачва.