* * *

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕШ, нека да запалим
последната цигара пред раздяла.
Подай ръката - нека те погаля -
ах, колко нежност в малките ти длани
и в устните ти - меки и солени -
вълната ли лицето ти напръска?
Очите ти горят във мене взрени,
под блузката сърцето ти се блъска,
тревожно пръстите ти ме притискат...
Опари ме последната цигара.
И тръгна си. И пак вълната плисна.
За да се върнеш, нужна е раздяла...