НИКЪДЕ НИЩО

Стефан Кисьов

web | Никъде нищо

Въведение

Минахме мостчето и голяма табела, на която пишеше с големи букви: “Конфедерация Швейцария”.

Стюардесата на автобуса ни слезе с паспортите. Отиде с тях в КПП-то и забрави да се върне.

После го направи и то с моето име в уста.

- Стефан Кисьов да слезе! - викна тя през вратата.

Угасих наполовина изпушената си цигара и се втурнах към нея.

- Какво има? - изстенах.

- Слизайте по-бързо! - сопна се тя. - И си вземете всичкия багаж!

Един швейцарски граничар вече ме бройкаше с неподкупната си физиономия.

Отворих капака на багажника и изхлузих сака си с надпис “Еърборн” и подзаглавие “Фрий шел уи евъ римейн”. В главата ми нахлуха пораженчески мисли.

- Какво има? - пак попитах стюардесата.

- Има ви в компютъра - рече тя.

Почувствах се някак важна личност.

Замъкнах си сака в КПП-то. С мен вървяха стюардесата и швейцарския граничар. Той ми каза да го оставя на един стелаж с дървена скара и влезе в гишето. Наведе се към прозорчето в стъклената преграда и ми каза:

- Вие сте имали проблеми с швейцарската полиция!

- Не! - отвърнах.

- Да, да! - настоя той. - Сега ще дойдат полицаите! По-добре да си признаете!

- Преди пет години бях емигрант в Швейцария - рекох. - Но не съм имал проблеми с полицията.

- Имали сте! - пак настоя той.

Записа ми имената от паспорта и пак излезе иззад гишето. Отиде при сака ми, отвори го, изтараши го, каза че мога да си прибирам нещата и се върна там, откъдето беше дошъл.

- Може ли да тръгваме? - попита го стюардесата.

- Да - отговори той. - Но ако искате, го почакайте. Той може да тръгне с вас.

Стюардесата кимна. Не беше доволна от втората част на отговора.

Автобусът бързаше да пристигне навреме в Цюрих.

Дойде един полицай. Млад, слаб и по-висок от граничаря, но със същото безлично лице.

- Елате! - кимна ми граничарят.

Последвах ги в една стаичка.

- Вдигнете си ръцете! - рече граничарят.

И набързо ме обискира.

- Съблечете си дрехите! - нареди ми след това с равен глас.

Съблякох се чисто гол. Той пак ме накара да си вдигна ръцете, а след това да клекна. После нахлузи една найлонова ръкавица на ръката си, а след това ме накара да се надупя към него.

Полицаят ме гледаше строго.

- В това няма нищо лично - увери ме граничарят.

Той се наведе и завря пръст в ануса ми.

- Ох! - изстенах аз.

- Моля? - не разбра граничарят.

Обясних му.

>>>

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.07.2002
Стефан Кисьов. Никъде нищо. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Стефан Кисьов. Никъде нищо. София: Графити, 2000 (съкратен вариант).