Стефан Кисьов - Гларуси (пиеса)

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛАРУСИ

Стефан Кисьов

web | Гларуси

След полунощ

Нощ. Полумрак. Фоайе на хотел. СЛУЖИТЕЛЯТ влиза и вижда заспал портиер. Поглежда го, разхожда се напред-назад неспокоен, пали цигара. Отива до рецепцията и взима някаква книга, почита малко от нея и я захвърля.

Служителят: Не ми се спи. Навън е нощ край брега на морето. Лято. Животът тече с пълна сила. Там някъде стенат от болка, любов или омраза. Аз съм тук, сам в големия хотел на живота. Администратор на човешки съдби. Хората минават край мен и ми оставят ключовете на своите стаи, после излизат навън, смесват се с други хора, също излезли от други, подобни на този хотели, отиват на плаж, ресторант или бар, къпят се в морето, лежат, почерняват на горещия пясък, измъчвани от копнежи, завладяни от страсти, любят се, умират, а аз съм все тук. Администратор на собствения си живот. Защо живея? Понякога не знам какво искам. Знам, че много силно желая нещо, трябва да го имам, да го направя, но не знам какво да е то! Друг път си мисля, че съм открил целта - някоя жена, пари, слава, изкуството и въобще се отдавам на някоя цел! Но винаги след известно време разбирам, че тя не е това, което търся. И трябва да започна отначало! Лутам се жестоко между различни истини, опитвам се да прозра коя от тях крие смисъла на живота - и пак не успявам да я открия! Защо е толкова трудно да осъзнаем най-важното - смисълът на съществуването си. Дали той е като глада и дали като него можем да го изпълним със съдържание и задоволим само за известно време? Не е ли собствената ни природа така устроена, че за нея нуждата от истина да е като нуждата на стомасите ни от храна? Каква е моята истина? Какво търся аз? Слава? Любов? Заради какво съм готов да пожертвам ако не живота си, то поне нещо наистина скъпо? Правилно ли постъпвам, когато избирам или отказвам да избера? Да, аз ще умра! И ако една история е интересна, когато предварително се знае, че героят й може да умре, преди тя да е свършила, то знайте, че историята на всички хора е точно такава. Те умират, преди историята им да е свършила! Всъщност човешката история няма край.

Край

<<<