ГЛАРУСИ

Стефан Кисьов

web | Гларуси

На брега

Нощ. Плаж. Вълни. Плажни чадъри. Грижливо облечена англичанка, която се разхожда по брега, пуши малко превзето цигара, гледа морето. Възраст - някъде около петдесетте, изглежда поддържана. Появява се Чарли, елегантен, сресан, забелязва англичанката и се спира, придобива още по-замислен вид. Англичанката не го вижда, Чарли бавно приближава до нея, но дори когато влиза в полето на полезрението й, тя продължава да се прави, че не го забелязва. Накрая той спира съвсем близо до нея.

Чарли: Може ли огънчето?

Англичанката: Моля?

Чарли: (показва цигарата). Огънчето!

Англичанката: Нямате ли запалка?

Чарли: Не.

Англичанката: Не ви вярвам. Търсите повод за разговор.

Чарли: Напротив. Търся огънче.

Англичанката: Точно тук?

Чарли: Където се случи, когато ми се допуши

Англичанката: Да приемем, че е така. (Тя започва да търси запалка в дамската си чанта, намира я и му дава огънче, но вятърът го гаси.) Ето, че този вятър постоянно гаси огънчето. Защо не опитате вие? (Подава му запалката.) В края на краищата вие сте мъж!

Чарли: Всички мъже ли ви налитат? (Запалва цигарата и връща запалката.)

Англичанката: Не, обаче вие определено го правите.

Чарли: Затова ли дойдохте тук... сама?

Англичанката: Ако бях знаела, че и вие ще дойдете, щях да отида другаде.

Чарли: Ще ми кажете ли къде?

Англичанката: За да дойдете ли?

Чарли: Вече съм тук.

Англичанката: Това е доста очевидно.

Чарли: Досаждам ли ви?

Англичанката: Не, сваляте ме.

Чарли: Неприятно ли ви е?

Англичанката: Много ли искате да знаете?

Чарли: Благодаря. Ако искате, веднага ще си тръгна.

Англичанката: Няма да ви задържам... Как всъщност се казвате, млади момко?

Чарли: Чарли.

Англичанката: Мисис Смит.

Тя му подава ръка, той я поема, после я пуска.

Англичанката: С какво се занимавате... освен, че искате огънче от разни непознати жени на плажа?

Чарли: Спасител съм... освен това.

Англичанката: О, намерили сте си подходяща професия. Идеално подхожда на наклонностите ви! Ще ми простите един нескромен въпрос, нали?

Чарли: Ще опитам.

Англичанката: Колко жени сте спасили досега?

Чарли: Нито една. Аз им свиркам от брега и те сами излизат от морето.

Англичанката: А ако някоя се удави?

Чарли: Жените рядко се давят... за разлика от мъжете.

Англичанката: О, нима? Защото се страхуват да влизат надълбоко в морето ли?

Чарли: То предпочита мъже.

Англичанката: Мъжете си мислят, че умеят да плуват, а това е голяма заблуда, нали? Никой не умее да плува толкова добре, колкото си въобразява! А дори да умее, морето е толкова голямо... не може да се преплува...

Чарли: Веднъж един се удави. Така го извадихме от морето. Коремът му беше пълен с вода.

Англичанката: Как разбрахте?

Чарли: Имаме си начин.

Англичанката: За всичко?

Чарли: За всичко и за всички.

Англичанката: Звучи много обещаващо. Много професионално.

Чарли: Аз съм професионалист, мисис Смит.

Англичанката: Това с огънчето не беше много професионално.

Чарли: Вие не сте удавничка.

Англичанката: Веднъж в Испания щях да се удавя. Но извадих голям късмет. Спасиха ме преди да стане прекалено късно.

Чарли: Вие никога няма да се удавите. Прекалено сте разумна.

Англичанката: Понякога и разумните се давят.

Чарли: Какъв е пясъкът в Испания?

Англичанката: Горещ.

Чарли: А в Америка? Сигурно сте ходили там?

Англичанката: Вие май знаете всичко!

Чарли: Не и за американския пясък.

Англичанката: Той е бял и ситен. Наистина съм била там. Брат ми направи тази грешка да отиде да живее в Бостън... ожени се за американка от Бостън... какво правите?

Чарли е хванал ръката й.

Англичанката: Все още не съм започнала да се давя.

Чарли: Ставам непослушен.

Англичанката: Просто пак ме сваляте.

Чарли: Понякога съм опасен.

Англичанката: Не и вие. Не и тук. Нищо, че е нощ и сме сами. Вие сте спасител. Опасно е морето, не брега.

Чарли: Тук не е Америка.

Англичанката: Навсякъде можеш да бъдеш убит или ограбен.

Чарли: Мъдро заключение.

Англичанката: Като мен.

Чарли започва да я опипва по гърба.

Англичанката: (забързано). Повечето от хората носят престъпното в себе си. То е като болест, от която се разболяваш, когато защитните ти сили отслабнат. Веднъж пред очите ми започнаха да стрелят. Бяха няколко младежи с дълги коси, които можеха да бъдат деца. Сякаш играеха на онази игра с детски играчки, но пистолетите бяха истински. Раниха единият от тях в гърдите и той се строполи, целият облян в кръв. Крещеше от болка, но никой не отиваше да му помогне, хората бягаха по улиците, колите не спираха, а в това време кръвта му изтичаше...

Двамата сядат на пясъка и Чарли продължава да я опипва.

Чарли: Вие не му ли помогнахте?

Англичанката: Страхувах се като другите. Тези изстрели бяха тъй истински, силни, за миг и аз си помислих, че мога да умра, освен това се ужасявах от мисълта, че мога да се забъркам в някоя история...

Чарли: Какво стана с него, мисис Смит?

Англичанката: Не разбрах... Бях тъй уплашена... Стоях зад една паркирана кола и гледах изцъклените му очи, ужаса в тях и за миг сякаш видях... видях... лицето на смъртта! И се уплашиш още повече... не, не, не там, моля те, не там, махни тази ръка... за момент... за момент... не, недей... за момент се поколебах дали да не изтичам до него, да опитам да му помогна по някакъв начин... не, захарче, не, сладичко, ах котенце, не, недей... но бях толкова уплашена, бях толкова уплашена и ооо, не, нееее, ох, котенце, да, да, да, котенце, още, още, дааа... И аз избягах... Ммм, колко си готиничък, котенце...

Двамата остават да лежат на пясъка. Чува се само прибоят на вълните. Известно време и двамата не помръдват омаломощени.

Англичанката: Беше отвратително. Знам, че трябваше да направя нещо, но страхът надделя. Понякога ни се иска да помогнем, да спасим някой, но сме толкова слаби...

Чарли: Скапана история.

Англичанката: Истинска трагедия.

Двамата стават и изтърсват дрехите си от пясъка. Англичанката бърка в чантата си, изважда пари, поглежда Чарли, който следи действията й одобрително и му ги подава.

Англичанката: Искаш ли пак огънче?

Чарли: Мисля, че си намерих запалката.

Англичанката: Човек рано или късно намира това, което търси. (Тръгва си.)

Чарли я проследява с поглед.

Минават няколко секунди.

Чарли: Мамка ти!

Смачква парите и ги хвърля зад себе си. Запалва си цигара и пуши замислен. После се обръща, навежда се и започва да ги търси в мрака, като си свети със запалката.

Край

<<< || >>>

© Стефан Кисьов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2002, № 5 (30)