Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕЗИКОВИ НАГЛАСИ КЪМ ВУЛГАРИЗМИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стефка Фетваджиева-Абазова

web

1. Вулгаризмите в българската лексикология и българската социолингвистика

Вулгаризмите са сравнително слабо проучен лексикален пласт от българския език въпреки интуитивното впечатление, че честотата на употребата им значително е нараснала в последните години. Все още няма издаден речник на обидните думи в българския език, но вече се появиха публикации, свързани с наблюдения за тяхното функциониране, за сферите на употреба и социалната им функция. Това ни мотивира да проверим чрез емпирично проучване какви са нагласите към този лексикален пласт в българския език.

Вулгаризмите според определението в "Българска лексикология" са "нецензурни, цинични думи, преценявани от обществото като обидни, неприлични" (Крумова-Цветкова, Благоева, Колковска и др. 2013: 81). Както се вижда, още в самата дефиниция на този лексикален пласт като характерен белег на вулгаризмите се включва отрицателната обществена оценка за тях.

Нагласите (атитюдите) са едно от централните понятия в социалната психология, а нагласите към езикови явления (напр. към фонетични и/или морфологични варианти на езика, към чужди езици, към малцинствени езици и т.н.) са обект на проучване в социалната психология на езика. Тук под "нагласа" ще разбираме наложилото се в последните десетилетия схващане, че това е оценъчната реакция на харесване/нехаресване, т.е. общата оценка за обекта - предмет или явление, давана от отделния човек, от група хора или от дадено общество (Фазио 1995, Гарет 2010, Маккензи 2010 и др.).

Характерна особеност на вулгаризмите е, че те се свързват с телесната долница и сексуалността. Както отбелязва Бояджиев (2012), вулгаризмите нямат информативна функция, те служат само за изразяване на силно чувство и за постигане на висока експресия. Най-често това са глаголи, означаващи сексуален акт, както и съществителни, означаващи половите органи, и се използват, за да бъде уязвен събеседникът или да се изрази афективно отношение към него или към друг обект. В публикациите, посветени на вулгаризмите, най-често се обръща внимание, че те са характерни за фамилиарната или грубата реч (Алексова 2000, Виденов 1995: 101, Крумова-Цветкова, Благоева, Колковска и др.), че са елемент от "уличния език" и са белег на ниска езикова култура.

В повечето случаи с помощта на вулгаризмите се дава израз на силно отрицателно чувство, те могат да бъдат дори проява на езикова агресия (Алексова, Славчева 2008: 169), особено когато представляват сексуална закана към слушащия, към майка му или към друг обект. Като максимално груби и недопустими се разглеждат псувните - вулгарни изрази, в които освен сексуалната закана е споменат и половият орган на майката (Виденов 1995: 101 и сл.).

Чрез вулгаризмите обаче може да бъде изразено и не толкова силно чувство, което при това може и да не е непременно негативно (Шейтанов 1932, 1994, Виденов 1995, Алексова, Славчева 2008). В тези случаи с употребата на вулгаризми се демонстрира близост между общуващите и/или дистанцията между тях се скъсява.

Ако сравним две анкетни проучвания на Алексова (2000, 2008), засягащи нагласите към употреба на вулгаризми, виждаме, че с времето нагласите се променят. Резултатите от по-старото изследване говорят за ясно изявен, много силно негативен атитюд към вулгаризмите. Голяма част от анкетираните (особено жените) не признават да са употребявали някога такива думи и биха забранили на децата си да ги използват. В по-новото изследване вече се наблюдава малко по-детайлирано отношение на респондентите. То показва, че според анкетираните студенти вулгаризмите не са непременно израз на езикова агресия. Те се използват най-вече в устната реч, при неформално общуване, когато между говорещия и слушащия няма голяма социална дистанция или за скъсяване на дистанцията. Използват се и когато участниците в комуникацията са анонимни (Алексова 2008).

Връзката между анонимността и по-честата употреба на вулгарни думи и изрази е отбелязвана и в други проучвания. Например според Кирова (2008) анонимността и липсата на голяма социална дистанция са предпоставки за честата употреба на вулгаризми в интернет. В наблюденията си над интернет форуми Армянов (2008) също отчита, че вулгаризмите се използват сравнително често, което той свързва с високото ниво на агресия в българските интернет форуми.

Както отбелязва Виденов (1995, 2000), не всички вулгаризми са еднакво груби и следователно - еднакво неприемливи. Като най-неприемливи той посочва псувните, съдържащи сексуална закана и споменаване на органа на майката. Според него те не само не се използват от жени, но и не бива да се изричат в присъствието на жени. Подобни наблюдения споделя още Шейтанов (1932, 1994: 281), който нарича псувните сексуални клетви и изтъква, че за мъжете псувните имат същата функция, каквато за жените имат клетвите. Според Шейтанов (1932, 1994: 281) българинът "сякаш е убеден, че както яденето му не може без пиперка, тъй и езикът му трябва да се приправя със силни, тлъсти псувни, за да си струва труда да говори човек". Освен това Шейтанов (1932, 1994: 282) отбелязва, че при българите и при сърбите "полови заклинания се отправят не само към живи същества, но и към неодушевени предмети, дори към съвсем отвлечени понятия". Тази особеност на псувните според автора е остатък от много древни вярвания и говори за запазени следи от полов анимизъм. С митологията и с различни ритуали свързва етимологията на някои вулгарни думи и изрази и Илиев (2011).

В различни свои трудове Виденов (1995, 2000) изтъква, че има и друг тип вулгаризми, които не са така груби и които следователно в редки случаи могат да бъдат използвани пред и от жени. Виждането за два типа вулгаризми ни мотивира да проверим дали ще има разлика между нагласите към тях на различни групи от съвременното българско общество. Затова направихме анкетно проучване*, в което вулгаризмите са представени в две изказвания. В първото са употребени два производни глагола с корен -еб- и функциониращото като прилагателно наречие шибан. Макар че и трите думи са включени в Речника на българския жаргон на Армянов (2012), т.е. въпреки че тези думи биха могли да се смятат и за жаргонни, тук се разглеждат като вулгаризми с по-слаба степен на вулгарност, тъй като наличието на корена -еб- и на причастие от негов синонимен глагол вече придава вулгарен характер на изказването. За означаването им използваме и термина "вулгаризми от жаргонен тип". Предварителната хипотеза е, че към този тип вулгаризми ще има различна нагласа в сравнение с нагласата към псувните, тоест с по-грубите вулгаризми.

Във втория текст освен първичния глагол с корен -еб-, включен в да-конструкция, е назован вулгарно и женският полов орган. Тези думи също фигурират в Речника на българския жаргон, но в изказването, което предложихме за оценка, те функционират като псувня. Според предварителната хипотеза това изказване ще бъде оценено по-ниско в сравнение с другото изказване, съдържащо вулгаризми.

За да проверим какви са нагласите към двата вида вулгаризми, проведохме анкетно проучване с 677 души. 14 анкетни карти бяха изключени поради повече от 10% липсващи данни. Получените данни бяха обработени със статистическия пакет SPSS, версия 22, като беше използван методът MANOVA (Multivariate analysis of variance). Анкетата не е национално представителна, но изводите са статистически значими и са валидни за изследваните групи - ученици, студенти, учители и университетски преподаватели.

С цел да проверим дали има разлика между нагласата към вулгаризмите в зависимост от това дали се срещат в речта на мъже, или в речта на жени, в част от анкетите изказванията бяха приписвани на мъже, а в друга част - на жени, като полът на автора на всяко от изказванията фигурираше във всеки от въпросите.

За да установим наличието на положителен или отрицателен атитюд към изследвания лексикален пласт, използвахме метода на семантичния диференциал с петстепенна скала, в която се оценява уместността на изказването от "напълно неуместно" до "напълно уместно". Като изхождахме от хипотезата, че интересуващите ни езикови явления са в различна степен приемливи в различни комуникативни ситуации, беше изготвен списък на ситуации на писмено или на устно общуване, както и ситуации, предполагащи различна степен на спазване на определен речев етикет.

Като ситуации на писмено общуване бяха включени фейсбук или друга социална мрежа, интернет форум и собствен коментарен блог. Всяка от тези ситуации се характеризира с различна степен на формалност на общуването.

Доколкото във фейсбук и в останалите социални мрежи човек общува с "приятели" (макар част от тях да са познати единствено от социалната мрежа), тази ситуация не изисква спазването на строг речев етикет и допуска сравнително висока степен на диалогичност и разговорност в изказванията.

В интернет форумите се правят относително кратки изказвания по някаква дискутирана тема. Тук по правило пишещият общува с непознати и може да остане анонимен, от една страна, но от друга - изказванията се четат от много хора, повечето от които непознати за пишещия, и ситуацията е в известен смисъл публична. Затова в редица интернет форуми модераторите предупреждават, че ще премахват съобщения, съдържащи обиди на расова или сексуална основа или нецензурни думи. По тези причини можем да предположим, че се налага и по-строгото спазване на определени норми на (речево) поведение.

В собствен блог обикновено се излагат аргументирани мнения по актуални проблеми, което прави текстовете в блоговете подобни на публицистичните жанрове. Те по правило са предназначени за широка аудитория и затова е наложително да се спазват книжовноезиковите норми.

Като ситуации на устно общуване бяха избрани: интервю по телевизията, разговор с непознати в автобуса, разговор с колеги, разговор с приятели и разговор в семейна среда. В първите две ситуации се предполага по-стриктното спазване на книжовните норми, като, доколкото интервюто по телевизията е ситуация на публично общуване, се налага и по-стриктно спазване на речевия етикет. Съществен елемент на ситуацията на общуване с непознати е уточнението, че общуването се осъществява в автобуса. По този начин се имплицира не само фактът, че комуникаторите не се познават, но и че вероятно общуването им няма да има продължение, тоест че те ще останат анонимни един за друг.

При разговор с колеги, с приятели и в семейна среда общуването е по правило устно и е много по-неформално. Ситуациите на общуване с колеги и общуване с приятели бяха разделени, тъй като изхождахме от мисълта, че когато между колеги съществуват приятелски отношения, общуването с тях ще се възприема като общуване с приятели и съответно така ще бъде оценявано. Самото отделяне на хората, с които човек учи или работи като колеги, предполага акцентиране на служебния характер на отношенията с тях, възприемането им като по-малко близки и съответно общуването с тях - като по-формално.

Макар че в семейната среда отношенията между комуникаторите са близки, семейната среда би могла да бъде по-ограничаваща в сравнение с приятелската, тъй като тя може да включва например представители на различни поколения (баби и дядовци или пък малки деца), при разговорите с които се избягва употребата на жаргонизми и вулгаризми.

С цел да установим доколко съществуват стереотипи по отношение на възрастта на хората, които използват вулгаризми, анкетираните бяха помолени да посочат на каква възраст е според тях авторът/авторката на изказването.

В съвременната социална психология на езика се смята, че оценката за човек, в чиято реч се наблюдава дадено езиково явление, изразява нагласата към езиковото явление. За да проследим връзката между нагласата към вулгаризмите и начина, по който се възприемат и се оценяват хората, които ги употребяват, анкетираните бяха помолени да оценят авторите на изказванията по петстепенна скала по следните признаци: образован, интелигентен, възпитан, с високо обществено положение, симпатичен. Максималната оценка е "много" (при кодирането е отбелязана с 5), а минималната - "изобщо не" (при кодирането е отбелязана с 1). Съответно в картите, в които анкетираните смятаха, че говорещите са жени, според инструкцията трябваше да отбележат в каква степен тази жена притежава изброените качества, а прилагателните, назоваващи качествата на жената, бяха в женски род.

В края на анкетата участниците бяха помолени да съобщят демографски данни, които са важни за изследването: пол, възраст, професия, местожителство и месторождение.

От 663 анкетирани лица (а.л.) 171 са мъже и 492 са жени. За целите на изследването беше важно да установим доколко мъжете и жените оценяват по един и същи или по различен начин изказванията, съдържащи вулгаризми, според пола на говорещия. В таблица 1 може да се види разпределението по пол на говорещия и пол на анкетирания.

Пол на говорещия

Общо

Мъж

Жена

Пол на анкетирания

мъж

88

83

71

жена

194

298

92

Общо

282

381

663

Таблица 1

Възрастта на участниците в анкетното проучване е от 16 до 68 години. Непълнолетни са 8 души - един на 16 години и 7 на 17.

Анкетата беше проведена в София, Пловдив, Варна, Смолян, Видин, Благоевград, Шумен и Елена. За да проверим доколко има разлики в нагласите на участниците в зависимост от големината на града, в който живеят, беше създадена нова променлива със стойности City (София, Пловдив, Варна, Бургас) и Town (другите). В София, Пловдив, Варна и Бургас живеят 55,7% (369 души) от анкетираните, в останалите населени места - 43,9% (291 души), а трима не са посочили местожителство.

В изследването взеха участие хора с по-ниско от средно (69 души), със средно (404 души) и с висше (190 души) образование. По професия в широк смисъл участниците бяха ученици в 12. клас (71 души), студенти (400 души), преподаватели (в средни училища и в университети - общо 66 души) и хора с други професии (медицински сестри, лекари, продавачи, служители в различни администрации - общо 124 души). При проведените анализи най-ясни разграничения в нагласите към изследваните явления проличаха не по признака образование, нито по признака професия. Затова създадохме нова променлива със значения 1 - "Учещ" и 2 - "Завършил образованието си", като във втората група бяха включени както хора със средно, така и с висше образование, както работещи, така и пенсионери. Разграничението между двете групи не съвпада с никакво възможно разграничение по възраст, тъй като в групата на учещите има и хора на възраст над 35 години, а в групата на завършилите образованието си има голям брой хора между 20 и 30 години.

Не може да не си даваме сметка, че анкетираните трябваше да прочетат изказванията, които оценяват. Доколкото традиционно употребата на вулгаризми се свързва с устната реч (въпреки все по-честата поява на подобна лексика в интернет), възможно е това, че изказванията са написани, а не изговорени, да е повлияло върху оценката, която получават. Дали има такова влияние и какво е то, може да бъде обект на друго изследване.

 

2. Нагласи към вулгаризми от I тип

Анкетираните бяха помолени да оценят доколко е уместно следното изказване:

Снощи си залях лаптопа с ром и кола... Успях да реагирам навреме... обаче тая сутрин, като реших да го пробвам... цялата клавиатура лепнеше и едно от копчетата се ебаваше с мен. Реших да го разглобя и да видя дали мога да го изчистя. Изчистих го и т.н., обаче шибаната клавиатура май се е преебала.

В краткото по обем изказване са включени три думи, които придават вулгарен характер на цялото: ебаваше се, шибаната, преебала. И двата глагола с корен -еб-, както и функциониращото като прилагателно причастие шибан формално принадлежат към вулгаризмите, но според нашата предварителна хипотеза те се оценяват от общественото мнение като по-малко груби в сравнение с вулгаризмите в изказването, което ще бъде разгледано в следващата част.

Анкетираните трябваше да отбележат в таблицата в анкетните карти доколко това изказване е уместно в осем ситуации: в интервю по телевизията, в разговор с приятели, в семейна среда, в разговор с непознати в автобуса, при разговор с колеги, във фейсбук или друга социална мрежа, в интернет форум и в собствен блог. След това трябваше да определят на каква възраст е според тях мъжът/жената, чието изказване са прочели, а накрая трябваше да оценят човека по признаците образован, интелигентен, възпитан, с висок обществен статус и симпатичен.

2.1. Анализ на средните оценки за уместност на изказването в различните ситуации

Различните тестове, с които се проверява статистическата значимост на ситуациите за уместността на изказването, съдържащо вулгаризми от първия тип (сочени като част от жаргона), показват висока статистическа значимост (p<0,001) с много голям ефект (η2=0,74). Между отделните ситуации също има статистически значими разлики (p<0,001) с много висок ефект (η2= 0,38). Средната оценка за уместността на изказването е 2,5, т.е. изказването, съдържащо подобни вулгарно-жаргонни маркери, по принцип се оценява като неприемливо (средата на скалата между "напълно уместно" и "напълно неуместно" е 3), което показва, че към този тип вулгаризми има изградена отрицателна нагласа. На графиката по-долу се виждат средните оценки, които получава изказването за различните комуникативни ситуации според критерия за уместност. Със сиво са запълнени стълбовете на онези ситуации, при които няма статистически значима разлика между оценките, тоест ситуации, за които изказването се смята за еднакво уместно/неуместно.

1 - напълно неуместно, 2 - по-скоро неуместно, 3 - колкото уместно, толкова неуместно, 4 - по-скоро уместно, 5 - напълно уместно

Графика 1

Единствената ситуация, при която съдържащото вулгаризми от жаргонен тип изказване получава оценка, чиято стойност е по-висока от средната за скалата (3), т.е. може да се говори за макар и леко преобладаване на положителните нагласи за уместност, е ситуацията на общуване с приятели (3,75). Тази оценка се доближава до стойността "по-скоро уместно" и показва, че според анкетираните приятелската среда е мястото, където човек може да си позволи най-свободно речево поведение.

Както може да се очаква, като най-неуместно се оценява изказването, ако е направено в интервю по телевизията (1,32). Тази стойност, както се вижда, е много близка до минималната (1) по приетата скала на измерване. Друга ситуация, в която изказването се оценява в интервала между напълно неуместно и по-скоро неуместно (със средна стойност 1,75), е при разговор с непознати в автобуса. Тези стойности са белег за силно негативен атитюд към употребата на вулгаризми дори в ситуации, когато общуването е устно, ако то е публично. Въпреки че в ситуацията на общуване с непознати в автобуса общуването е устно, при това е и анонимно, ниската оценка, която получава изказването, говори, че в случая определящ е друг признак - признакът неопосредствано общуване, общуване лице в лице.

Сравнението между средната оценка за уместност на изказването със средните оценки за всяка отделна ситуация показва, че няма статистически значима разлика между общата средна оценка (2,5) и оценката за уместност на вулгаризмите в интернет форум (2,54), при писане в собствен блог (2,58) и при общуване с колеги (2,60). И интернет форумът, и собственият блог са ситуации на писмено общуване, което вероятно е и причината употребата на вулгаризми да се възприема като по-скоро неуместна. Разговорът с колеги, от друга страна, е ситуация на устно общуване, но тя се схваща като по-формална, отколкото е общуването с приятели, и това налага по-строги правила на езиково поведение.

Сравнението между оценката за уместност на изказването за всяка отделна ситуация с оценките за всички останали ситуации показва, че няма статистически значима разлика между оценките за уместност на изказването при общуване в семейството (2,71) и общуване във фейсбук или друга социална мрежа (2,74). Липсата на статистически значима разлика между оценката за уместност на вулгаризмите в семейството и във фейсбук или друга социална мрежа може да се обясни с това, че макар в социалните мрежи да се общува с реални или интернет приятели, там общуването е писмено, което е фактор употребата на този тип думи да се оценява от анкетираните като по-скоро неуместна.

От сравнението на средните стойности за уместност на вулгаризмите личи, че отношението към употребата на този тип вулгаризми в семейна среда е много по-консервативно в сравнение с отношението към използването им в приятелската компания и затова в семейството се допускат по-малко отклонения от приетите норми на речево "приличие". Общото между ситуациите на общуване с приятели и в семейството е, че това са неформални ситуации, отношенията между участниците в комуникацията са близки и общуването е по правило устно. Разликата е в това, че докато между приятелите няма йерархични отношения, членовете на семейството са в твърдо установени социални роли, между които има полови различия (особено ако се отчете доминиращата в обществото ни представа за ролята на майката в езиковото възпитание), поколенски различия и йерархични отношения, и затова по-свободното речево поведение се смята за неприемливо.

2.1.1. Влиянието на факторите пол на говорещия и пол на анкетираните

Полът на говорещия оказва влияние върху преценката доколко е уместно изказването в различните ситуации. Разликите, които се наблюдават между оценките за говорещи мъже и говорещи жени, са статистически значими на ниво p<0,001 с малък ефект (η2= 0,04). Във всичките ситуации изказването се приема като по-неуместно, ако е направено от жена, отколкото ако е от мъж. Статистически значими разлики обаче има при разговор с приятели, разговор с непознати в автобуса и при трите интернет ситуации - във фейсбук или друга социална мрежа, в интернет форум и в собствен блог. Тези данни потвърждават, че към вулгаризмите има отрицателна нагласа, която е свързана и с пола на говорещия. В речта на мъжете вулгаризмите се възприемат като малко по-уместни, отколкото в речта на жените, където се смятат за по-неприемливи. В таблицата по-долу могат да се видят средните оценки за уместност на изказването в осемте ситуации в зависимост от пола на говорещия. С получер курсив са отбелязани стойностите, при които има статистически значима разлика в зависимост от пола на говорещия.

Оценка на уместността на вулгаризми от І тип според пола на говорещия

Ситуация

Пол на говорещия - мъж

Пол на говорещия - жена

в интервю

1,34

1,31

с приятели

3,95

3,58

в семейството

2,81

2,69

с непознати

1,89

1,65

с колеги

2,68

2,54

в социална мрежа

2,93

2,55

във форум

2,73

2,41

в собствен блог

2,80

2,41

Таблица 2

Полът на анкетирания също оказва влияние върху оценката за употребата на вулгаризми в подбраните ситуации. Разликите са статистически значими (p<0,001) със среден ефект (η2 = 0,07). За всички изследвани ситуации с изключение на разговор в семейството анкетираните жени дават по-ниски средни оценки в сравнение с мъжете, т.е. преценяват вулгаризмите като по-неуместни. При разговор в семейството жените дават по-висока средна оценка на уместността на разглеждания тип вулгаризми в сравнение с мъжете, но разликата не е статистически значима. Статистически значими разлики между оценките на мъжете и оценките на жените има за три от ситуациите: интервю по телевизията, разговор с непознати и разговор с колеги. Тези данни показват, че в сравнение с мъжете жените са по-критични към употребата на вулгаризми - особено в ситуации, които предполагат спазването на по-строг речев етикет или поне на известна дистанция между участниците в комуникацията. Таблицата по-долу показва оценките на анкетираните мъже и жени, като ситуациите и оценките, при които има статистически значима разлика в зависимост от пола на анкетирания, са дадени в получер курсив.

Оценка на уместността на вулгаризми от І тип според пола на анкетирания

Ситуация

Анкетиран мъж

Анкетирана жена

в интервю

1,47

1,27

с приятели

3,79

3,72

в семейството

2,59

2,79

с непознати

2,04

1,65

с колеги

2,88

2,50

в социална мрежа

2,88

2,65

във форум

2,76

2,47

в собствен блог

2,66

2,55

Таблица 3

При оценката на степента на уместност на вулгаризмите във всяка отделна ситуация няма статистически значимо взаимодействие между пола на говорещия и пола на анкетирания, т.е. не се получава пресичане между оценките. Нагледно средните оценки за уместност на разглеждания тип вулгаризми според пола на анкетирания и пола на говорещия в различните ситуации могат да се видят на графиката по-долу.

1 - напълно неуместно, 2 - по-скоро неуместно, 3 - колкото уместно, толкова неуместно, 4 - по-скоро уместно, 5 - напълно уместно

Графика 2

Докато за отделно взетите комуникативни ситуации не личи взаимодействие между пола на анкетирания и пола на говорещия, в резултат на което да се получава пресичане на оценките, при общата оценка за изказването, независимо от конкретните ситуации, такова пресичане има, то е статистически значимо на равнище p<0,01, макар че ефектът е слаб (η2=0,01). Анкетираните мъже и анкетираните жени оценяват по различен начин наличието на разглеждания тип вулгаризми в речта на мъжете и в речта на жените. Както може да се види на графиката, жените смятат вулгаризмите в речта на жени за по-неприемливи, отколкото в речта на мъже, докато мъжете оценяват вулгаризмите в речта на жените по същия начин1, както и вулгаризмите в речта на мъжете, т.е. за мъжете колкото са неуместни вулгаризмите в речта на жените, толкова са неуместни и в речта на други мъже. С други думи казано, полът на говорещия не е от значение за мъжете, докато за жените при оценката за уместността на вулгаризмите от първия тип полът на говорещия има значение. Подобни наблюдения за разминаване на оценките, които анкетирани мъже и анкетирани жени дават за един и същи текст, който е даден на две групи изследвани лица, има още от края на 60-те години. Известен е експериментът на Голдбърг (1968), който дава на две групи един и същи текст за оценка. На едната група е представен като текст, писан от жена, а на другата - като писан от мъж. Текстът е бил оценен по-ниско, когато респондентите са мислели, че авторът е жена. При това анкетираните жени са го оценили значително по-ниско, отколкото анкетираните мъже (Голдбърг 1968).

На графиката по-долу може да се види разминаването в оценките за изказването на нашите анкетирани мъже и жени в зависимост от това дали мислят, че оценяват изказване на мъж, или мислят, че оценяват изказване на жена.

Графика 3

На графиката със синя линия са отбелязани отговорите на мъжете, а със зелена - отговорите на жените. В лявата част на графиката с точка са отбелязани оценките за уместност на изказването, когато говорещият е мъж. Зелената точка показва средната стойност на оценката за уместност, която дават анкетираните жени (2,66), когато говорещият е мъж, а синята точка - оценката за уместност на изказването, ако говорещият е мъж, когато анкетираните са мъже (2,59). В дясната част на графиката са отбелязани средните стойности на оценките за уместност на изказването, когато говорещият е жена. При анкетираните мъже тази стойност е 2,68, а при анкетираните жени - 2,31. Посоката на линиите показва разликите между оценките в зависимост от пола на анкетираното лице.

2.1.2. Влиянието на фактора местожителство на анкетираните

Местожителството е фактор, който оказва известно влияние върху преценката на анкетираните за степента, в която според тях е уместно/неуместно изказването, съдържащо разглеждания тип вулгаризми. Разликата между оценката на жителите на големите градове (София, Пловдив, Варна, Бургас) и жителите на останалите градове е статистически значима на равнище p<0,01, като ефектът на местожителството е малък (η2=0,04).

Що се отнася до оценката на уместността на изказването за отделните комуникативни ситуации, статистически значима разлика между жителите на големите и на по-малките градове има само за две ситуации - интервю по телевизията и разговор с приятели. Анкетираните лица, които живеят в София, Пловдив, Варна и Бургас, смятат изказването, в което са употребени вулгаризми от жаргонен тип, за по-неуместно в сравнение с жителите на останалите градове. Оценката на уместността на изказването при разговор с приятели - обратното - е по-ниска в малките градове, отколкото в големите.

Макар и разликата в оценките за уместност на изказването да е малка, тя е статистически значима и е разнопосочна, тоест може да се говори за различия в нагласите на анкетираните от София, Пловдив, Варна и Бургас - от една страна, и на другите градове - от друга. В големите градове личи стремеж към по-голямо разграничаване на комуникативните ситуации и съответно - към адекватност на изказа. В публични ситуации се очаква по-строго спазване на приетите норми на речево поведение, а когато те са нарушени - това се преценява като неуместно.

В най-неформалната ситуация, каквато за анкетираните е разговорът с приятели - обратното, жителите на големите градове се чувстват по-свободни да използват и съответно да приемат като уместен по-свободния изказ. За разлика от тях жителите на малките градове се отнасят в по-голяма степен отрицателно към употребата на вулгаризми дори и в приятелска среда.

Средно претеглените стойности за уместност, които дават представа за цялостната оценка за изказването, съдържащо вулгаризми от първия тип, са много близки в големите и в малките градове. Това се дължи на разнопосочното влияние на фактора местожителство, с други думи казано, в едни ситуации жителите на големите градове преценяват изказването като по-уместно в сравнение с преценката на жителите на по-малките градове, в други ситуации е обратното - жителите на големите градове преценяват изказването като по-неуместно. Разликата между средно претеглените оценки за уместност на изказването не са статистически значими, което говори за цялостна отрицателна нагласа към вулгаризмите от жаргонен тип сред жителите на София, Пловдив, Варна, Бургас и на останалите градове.

Влиянието на местожителството на анкетираните върху оценката за уместност на изказването в различните ситуации е отразено в таблицата по-долу. Ситуациите, в които има статистически значима разлика между оценките на жителите на големите градове и на жителите на по-малките градове, са маркирани с получер курсив.

Оценка на уместността на вулгаризми от І тип според местожителството

Ситуация

София, Пловдив, Варна, Бургас

Други градове

в интервю

1,22

1,44

с приятели

3,86

3,60

в семейството

2,71

2,78

с непознат

1,71

1,81

с колеги

2,60

2,60

в социална мрежа

2,80

2,61

във форум

2,62

2,45

в собствен блог

2,64

2,52

Таблица 4

2.1.3. Влиянието на фактора учещ/завършил

Върху оценката за степента на уместност/неуместност на изказването, съдържащо вулгаризми от жаргонен тип, оказва влияние дали анкетираният е учещ (ученик или студент), или е завършил образованието си (независимо от неговата степен). Разликите между отговорите на учещите и на завършилите образованието си са статистически значими (p<0,001) със среден ефект (η2= 0,10).

Що се отнася до оценките за уместност на изказването в различните комуникативни ситуации, статистически значими разлики между оценките на учещите и оценките на завършилите има при разговор с приятели и при писане в собствен блог, а на равнище на значимост p<0,01 - и при общуване във фейсбук или друга социална мрежа. И за трите ситуации учещите смятат, че този тип вулгаризми са по-уместни, а завършилите - че са по-малко уместни. По-високата оценка за уместност на вулгаризмите в ситуация на разговор с приятели, която дават учещите (3,89 - което е много близо до 4, чието значение е "по-скоро уместно" в сравнение с оценката 3,39 на завършилите, която е по-близо до средата на скалата), говори за по-скоро положително отношение на учещите към употребата на този тип думи в неформална ситуация. Това кореспондира и с интуитивните ни наблюдения за по-високата честота на вулгаризмите от жаргонен тип в речта на учещите.

По-високите оценки за уместност, които този тип вулгаризми получават в групата на учещите за ситуациите на общуване във фейсбук или друга социална мрежа (2,81 при учещите срещу 2,46 при завършилите) и за писането в собствен блог (2,70 при учещите срещу 2,28 при завършилите), може да се свържат с това, че в сравнение със завършилите учещите възприемат тези ситуации като по-неформални. Затова, въпреки че и във фейсбук, и в собствения си блог човек пише, учещите са на мнение, че в тези ситуации по-свободното речево поведение е по-приемливо.

Въпреки че не са статистически значими, разликите между оценките на учещите и на завършилите за степента на уместност на вулгаризмите по отношение на другите ситуации са в същата посока - учещите дават по-високи средни оценки за уместността на изказването.

Тези данни, както и средно претеглената оценка за изказването, която е по-висока при учещите (2,56), отколкото при завършилите (2,35), говорят за различните нагласи на двете групи. При общо негативен атитюд към вулгаризмите учещите очаквано са по-толерантни към тяхната употреба в сравнение със завършилите.

Разликите между оценките на двете групи могат да се видят на таблицата по-долу. Статистически значимите разлики са отбелязани с получер и курсив.

Оценка на уместността на вулгаризми от І тип според фактора учещ/завършил

Ситуация

Учещ

Завършил

в интервю

1,32

1,34

с приятели

3,89

3,36

в семейството

2,77

2,65

с непознат

1,80

1,63

с колеги

2,55

2,70

в социална мрежа

2,81

2,46

във форум

2,60

2,40

в собствен блог

2,70

2,28

Таблица 5

Тъй като делението по признака учещи/завършили образованието си е обвързано и с възрастовите различия, можем да кажем, че тези данни и анализи присъединяват изследването ни към една традиция в социолингвистиката, която се интересува от корелацията между езика и възрастта, като се опира на концепцията за т.нар. "видимо време" (вж. напр. Алексова 2000, Тръдгил 1974, Чешър 1987) - различията в речта на принадлежащите към различни генерации. В нашия случай става въпрос за корелацията на възрастта, обвързана с образованието, с нагласите към ситуационни употреби на езикови феномени.

2.2. Предполагаема възраст на говорещия

На въпроса на каква възраст според анкетираните е авторът на изказването, което съдържа вулгаризми от разглеждания тип, 50,2% (333 души) от анкетираните отговарят, че говорещият е във възрастовата група 15- 19 години, а според 41,8% (277 души) говорещият е между 20- и 30-годишен, тоест според 92% от анкетираните изказването е на човек под 30 години. На пръв поглед тези отговори създават впечатление, че според анкетираните употребата на този тип вулгаризми от жаргонен тип е характерна предимно за младежката възраст и/или че съществува стереотип по отношение на младежката реч.

От друга страна, на възраст до 30 години са 71,3% от анкетираните, тоест разглежданото явление може да не се свързва само с тази възрастова група. Затова беше направена проверка за наличие на корелация между възрастта на анкетирания и възрастта, на която според него е говорещият. Анализът показва, че има такава корелация. Тя е слаба и е положителна (Spearman’s ρ=.396), като е статистически значима на равнище p<0,001. Наличието на слаба положителна корелация означава, че има тенденция с нарастването на възрастта на анкетирания да нараства възрастта, на която той предполага, че е говорещият.

Тези данни показват, че разглежданият тип вулгаризми не е характерен само за една възрастова група, те са широко разпространени и употребявани сред всички възрасти.

2.3. Оценка за говорещия, употребяващ първия тип вулгаризми

За всяко от качествата образован, интелигентен, възпитан, с висок обществен статус и симпатичен говорещият, който употребява вулгаризми от първия тип, беше оценен обобщено претеглено с оценка, по-ниска от средата на петстепенната скала (т.е. по-ниско от 3). Най-висока оценка говорещият получава по признака образован (2,94), мода и медиана 3. Тези оценки са в средата на скалата и означават, че хората, които използват вулгаризми от жаргонен тип, се оценяват като колкото образовани, толкова и необразовани. А това говори, че според нагласите на нашите анкетирани степента на образование не е силен фактор, ограничаващ употребата на вулгаризми от жаргонния тип. Или по друг начин казано, ако някой използва думи като ебаваше се, шибаната, преебала, идентификацията на степента на неговата образованост е най-малкото затруднена.

Средната стойност на оценката, която говорещият получава за всички качества, е 2,49 с медиана 3 и мода 3. Това означава, че като цяло говорещият е оценяван като колкото симпатичен, толкова несимпатичен. Доближаването до средата на скалата при средната оценка, както и това, че модата и медианата са в средата на скалата, говори, че към хората, използващи вулгаризми от първия тип, има негативна нагласа, но тя не е много силна. Средните стойности на оценките за говорещия по различните признаци могат да се видят на графиката по-долу.

Графика 4

2.4. Оценка за говорещия в зависимост от пола, местожителството и статута учещ/завършил на анкетираните

За разлика от оценката за степента, в която вулгаризмите са уместни в речта на мъжете и в речта на жените, при която има статистически значима разлика между двете оценки (вулгаризмите се смятат за по-неуместни в речта на жените), при общата оценка за качествата на говорещия няма такава разлика, тоест хората, употребяващи вулгаризми, се оценяват по приблизително един и същи начин - независимо дали са мъже, или са жени.

Върху оценката на качествата на говорещия влияние оказва полът на анкетирания. Разликата между дадената от мъжете и дадената от жените оценка е статистически значима на равнище p<0,001 със слаб ефект (η2=0,04), тоест влиянието на пола на анкетирания не е много голямо. Както може да се очаква, жените са по-критични към хората, които използват вулгаризми от първия тип, и съответно дават по-ниска обща оценка на говорещия. Средната стойност на общата оценка за положителните качества на хората, в чиято реч има вулгаризми от първия тип, е 2,40 при анкетираните жени, докато средната стойност на общата оценка при анкетираните мъже е 2,78. Разликата между оценките на анкетираните мъже и на анкетираните жени не е много голяма - и двете групи смятат хората, в чиято реч се среща този вид вулгаризми, за по-малко от средно симпатични, тоест може да се говори за отрицателен атитюд към вулгаризмите от жаргонен тип, изразен и чрез оценката за хората, употребяващи вулгарни изрази. При жените обаче отрицателната нагласа е по-силна, отколкото при мъжете.

Местожителството на анкетираните оказва известно влияние върху оценката на положителните качества на употребяващите вулгаризми хора. Разликата между оценката на жителите на големите градове (София, Пловдив, Варна, Бургас) и оценката на жителите на останалите градове е статистически значима на равнище p<0,001 със слаб ефект (η2=0,04), което означава, че има влияние на големината на града, в който живее анкетираният върху езиковите му нагласи, но то не е много голямо. Жителите на големите градове са по-критични към хората, които използват вулгаризми, и ги оценяват като цяло по-ниско (средна оценка 2,41) в сравнение с жителите на по-малките градове, при които средната оценка за хора, употребяващи вулгаризми, е 2,59. И двете групи анкетирани проявяват негативна нагласа към хора, които си служат с вулгаризми от първия тип, но тази нагласа е малко по-силна в големите градове, което вероятно се дължи на това, че в големия град хората не се познават и езиковото поведение е в по-голяма степен определящо за начина, по който ще бъде оценен говорещия човек.

Оценката на качествата на хора, които си служат с вулгаризми, не се влияе от това дали анкетираният е учещ, или е завършил. И при двете групи е налице отрицателна нагласа, без да има статистически значима разлика между тях.

2.5. Обобщение

Към вулгаризмите от първия тип, които се възприемат като част от жаргона, както и към хората, които ги употребяват, има изградена отрицателна нагласа, но тя не е крайно негативна. Това личи както в средната оценка за уместност на употребата на вулгаризми от първия тип в различни ситуации, така и в оценката за хората, които ги използват в речта си. И двете оценки са със стойност, по-ниска от средата на скалата (3).

Единствената ситуация, при която вулгаризмите от разглеждания тип се смятат за по-скоро уместни, е при общуване с приятели. Най-неуместни се смятат за ситуация на публично общуване, каквато е интервюто по телевизията, и при разговор с непознати. Следователно за силно негативните оценки най-значими според данните за нагласите на нашите анкетирани се оказват признаците публичност и комбинацията от признаците непознатост и неопосредствано общуване. В останалите ситуации употребата на вулгаризми се оценява с оценка, която е близка до средната, т.е. употребата на вулгаризми се смята за по-скоро неуместна.

Върху оценката за степента на уместност на вулгаризмите, навлезли в жаргона, в различните ситуации влияние оказват полът на говорещия, полът на анкетирания, местожителството и това дали той е учещ или завършил.

Вулгаризмите се смятат за по-неуместни в речта на жените, отколкото в речта на мъжете. Това важи особено за ситуациите на общуване с приятели, при общуване с непознати и в трите ситуации на интернет общуване - във фейсбук или друга социална мрежа, в интернет форум и в собствен блог. Полът на анкетирания също оказва влияние върху оценката за уместност на вулгаризмите, която е по-ниска при анкетираните жени, отколкото при мъжете. Тази разлика е валидна за ситуациите на медийно общуване (интервю по телевизията), на разговор с колеги и разговор с непознати. Като цяло жените смятат вулгаризмите от жаргонен тип за по-неуместни в речта на жени, отколкото в речта на мъже, докато при мъжете полът на говорещия няма значение за оценката на уместността на вулгаризмите.

Местожителството на анкетирания също влияе върху преценката за това доколко е уместна употребата на вулгаризми от първия тип. Това влияние най-ясно личи за ситуациите на общуване с приятели и на интервю по телевизията, като влиянието се оказва с различни посоки. Жителите на големите градове (София, Пловдив, Варна и Бургас) смятат употребата на вулгаризми в интервю по телевизията за по-неприемлива, отколкото е тя за жителите на останалите градове. За разговор с приятели, обратното, според жителите на големите градове употребата на вулгаризми е по-уместна, отколкото е според жителите на по-малките градове. Вероятно това се дължи на известна разлика между нагласите към комуникативните ситуации. Изглежда, в големите градове има тенденция на по-диференцирано отношение към различните ситуации в зависимост от степента на тяхната публичност. По тази причина към ситуацията на медийно общуване се проявява очакване за по-строго придържане към книжовната норма и към речевия етикет, докато в неформална ситуация (като разговора с приятели) се наблюдава по-голяма толерантност към по-свободен изказ. Поставяме си въпроса дали в по-малките населени места, за разлика от големите градове, не се пазят (макар и не във висока степен) остатъците от патриархалните норми, напълно изключващи пред близки да се изпускат вулгарни изрази. От друга страна, в големите градове говорещият в изказването, което съдържа вулгаризми от разглеждания тип, е оценен по-ниско, отколкото в малките. Това вероятно се дължи тъкмо на характера на отношенията в различните населени места. В малкия град, където хората се познават, оценката за другите е в по-малка степен повлияна от речевото им поведение, докато в големия град хората са по-склонни да съдят за другите по белези като избора на езикови средства при общуването.

Доколко употребата на вулгаризми е уместна като цяло и в различните ситуации, зависи и от това дали анкетираният е учещ, или е завършил образованието си. По начало в сравнение с възрастните учещите смятат употребата на вулгаризми за по-уместна. Това особено личи в разликите между оценките на учещите и на завършилите за ситуациите разговор с приятели, общуване във фейсбук или друга социална мрежа и писане в собствен блог. Изглежда, учещите възприемат интернет ситуациите като по-неформални (въпреки че общуването е писмено) и затова позволяващи по-свободно езиково поведение.

Между възрастта на анкетирания и възрастта, на която той предполага, че е говорещият в изказването, съдържащо вулгаризми, има положителна корелация, тоест с нарастването на възрастта на анкетирания нараства и възрастта, на която той смята, че е говорещият. Следователно не може да се говори за изграден стереотип, който да свързва употребата на вулгаризми от жаргонен тип с определена възраст.

Към хората, употребяващи вулгаризми в речта си, също има изградена по-скоро отрицателна нагласа. Те са възприемани като средно образовани, по-ниско от средното интелигентни, по-скоро невъзпитани, с ниско обществено положение и неособено симпатични. Влияние върху тази преценка оказват полът и местожителството на анкетирания. Жените, както и жителите на големите градове, са по-критични към хората, в чиято реч има вулгаризми, отколкото мъжете.

 

3. Нагласи към вулгаризми от ІІ тип

Анкетираните бяха помолени да прочетат следното изказване:

Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, да му еба путката майна... Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост...

Изказването, което избрахме да бъде оценявано, съдържа сексуална закана, изразена с първичния глагол с корен -еб-, както и вулгарно название на половия орган. Според нашата хипотеза това изказване, както и говорещият ще получат по-ниски оценки в сравнение с оценките за другото изказване, съдържащо вулгаризми от жаргонен тип, и говорещият в него.

3.1. Анализ на средните оценки за уместност на изказването в различните ситуации

Статистическите тестове показват, че между оценките на анкетираните за уместността на изказването, в което са използвани груби вулгаризми, има статистически значими разлики за отделните ситуации, тоест между ситуациите съществуват статистически значими разлики на равнище p<0,001 с голям ефект (η2 = 0,55). Разликите между отделните ситуации също са статистически значими на ниво p<0,001 и са с голям ефект (η2 = 0,23). Средно претеглената обща оценка за уместност, която получава силно вулгарното изказване, е 2,11. Тя по-ниска от средата на скалата (3) и е доста близка до 2, което е със значение "по-скоро неуместно". Това показва, че към псуването е установен силно негативен атитюд.

На графиката по-долу се вижда разпределението на средните оценки за уместността на изказването за различните комуникативни ситуации, като с две различни степени на сиво са запълнени стълбовете на ситуациите, между средните стойности на които няма статистически значима разлика.

1 - напълно неуместно, 2 - по-скоро неуместно, 3 - колкото уместно, толкова неуместно, 4 - по-скоро уместно, 5 - напълно уместно

Графика 5

Като сравнително най-уместно се оценява изказването, съдържащо псувни, при разговор с приятели (стойността на средната оценка е 2,9 - близо по стойност със средната оценка 3 - колкото уместно, толкова и неуместно). Между оценката за уместност на изказването в тази ситуация и оценките за всички останали ситуации има статистически значима разлика, тоест общуването с приятели е ситуация, която се възприема като много различна от останалите, като ситуация, в която човек може да си позволи най-големи (езикови) волности. Фактът, че стойността на средната оценка не надвишава средата на скалата (3), показва, че според анкетираните дори при общуване в най-неформална ситуация, с близки хора, между които няма установени йерархични отношения, употребата на силно вулгарна лексика не се толерира. Това е белег за установен силно негативен атитюд към псувните и много вулгарните думи.

Най-ниска е средната оценка за уместност на грубите вулгаризми, ако те са употребени в интервю по телевизията (1,37). Тя се доближава до най-ниската степен (1 - "напълно неуместно") на използваната скала и показва силно отрицателна нагласа към употребата на грубите вулгаризми в медийното общуване. Близка до тази оценка (но със статистически значима разлика) е оценката за уместност, която изказването получава, ако е направено в разговор с непознати (1,60). И тук се вижда, че независимо от уточнението, че разговорът с непознати е в автобуса, тоест че общуващите най-вероятно ще останат непознати и анонимни един за друг, независимо от това, че е общуването е устно, употребата на груби вулгаризми се оценява силно негативно, което говори за отрицателната нагласа на анкетираните към този лексикален пласт. Тези резултати убеждават, че предварителните ни хипотези, които издигнахме при планирането на експеримента, могат да се приемат - съчетанието от признаците непознатост между общуващите и неопосредстван контакт, т.е. общуване лице в лице, е значим фактор, детерминиращ нагласите към речевото поведение и диференциращ комуникативните ситуации според спецификата на езиковата изява.

Сравнението между средните стойности на уместността в отделните ситуации и средната стойност за уместност на изказването за всички ситуации показва, че разликите са статистически значими (p<0,001) с изключение на две ситуации. Разликата между средната стойност на оценката за уместност на изказването при общуване в семейството (2,08) и при разговор с колеги (2,12) не е статистически значима и е близка до средната обща оценка (2,11), тоест силно вулгарните изказвания се смятат за еднакво неприемливи в семейна среда и при общуване с колеги. Подобно отношение се наблюдава и при вулгаризмите от жаргонен тип - те също се смятат за еднакво неуместни при общуване в семейството и при разговор с колеги. Това сходство намира обяснение в отношенията в семейството, които са йерархични и са свързани с твърдо установени социални роли, недопускащи големи (езикови) волности или отклонения.

Приблизително еднакви средни стойности, без статистически значима разлика, имат оценките за уместност на вулгаризмите в трите ситуации на интернет общуване - фейсбук или друга социална мрежа (2,26), интернет форум (2,26) и собствен блог (2,31). Общото между тези комуникативни ситуации е, че при тях общуването е писмено, което е решаващият фактор употребата на вулгаризми да бъде оценявана като по-скоро неприемлива.

3.1.1. Влиянието на факторите пол на говорещия и пол на анкетираните

Върху оценката за степента на уместност на изказването, съдържащо силно вулгарни думи, полът на говорещия оказва влияние, което е статистически значимо на равнище p<0,001 с малък ефект (η2= 0,03). Влиянието на пола на говорещия е статистически значимо на равнище p<0,001 при общуване с приятели, на равнище p<0,01 - при писане в собствен блог и в интернет форум и на равнище p<0,05 - в семейна среда и в собствен блог. Както в тези ситуации, така и в ситуациите, при които влиянието на пола на говорещия не е статистически значимо, изказването се оценява като по-неуместно, ако говорещият е жена. От друга страна обаче, разликите между оценките за уместност на изказването, свързани с това дали говорещият е мъж, или е жена, не са драстични.

Тези наблюдения показват, че е установена силна отрицателна нагласа към псувните и грубите вулгарни думи, както и че те са по-неприемливи в речта на жените, отколкото в речта на мъжете.

На таблицата по-долу могат да се видят средните стойности за уместността на изказването в различните ситуации, когато анкетираните смятат, че то е на жена, и когато смятат, че е на мъж. С получер шрифт и курсив са маркирани ситуациите и стойностите, при които има статистически значима разлика в зависимост от пола на говорещия.

Оценка на уместността на вулгаризми от ІІ тип според пола на говорещия

Ситуация

Пол на говорещия - мъж

Пол на говорещия - жена

в интервю

1,33

1,40

с приятели

3,13

2,73

в семейството

2,21

1,99

с непознат

1,67

1,54

с колеги

2,21

2,05

в социална мрежа

2,41

2,15

във форум

2,42

2,15

в собствен блог

2,50

2,18

Таблица 6

Полът на анкетирания също оказва влияние върху неговата преценка за степента, в която е уместно/неуместно изказване, съдържащо много груби вулгаризми. Разликата между оценките на анкетираните мъже и на анкетираните жени е статистически значима на ниво p<0,001 със среден ефект (η2= 0,07). Върху оценката за уместността на изказването в отделните комуникативни ситуации полът на анкетирания също оказва влияние, като разликите между отговорите на мъжете и жените са статистически значими на ниво p<0,01 за всички ситуации. Изключение прави ситуацията на общуване в семейството, за която разликата между оценката на мъжете и оценката на жените не е статистически значима, което значи, че мъжете и жените по еднакъв начин преценяват употребата на силни вулгаризми според делението уместност/неуместност в семейната комуникация. Доколкото оценката по това признаково противопоставяне е близо до 2 по скалата (със значение "по-скоро неуместно"), можем да кажем, че що се отнася до общуването в семейството, има негативна нагласа към употребата на вулгаризми и тук полът на анкетирания не оказва влияние.

Жените са по-негативно настроени към употребата на псувни и груби вулгаризми в сравнение с мъжете, затова за всяка ситуация техните оценки за уместността на изказването са с по-ниска средна стойност от оценките на мъжете. Това говори, че жените имат по-отрицателно отношение към грубия и вулгарен изказ и в по-голяма степен в сравнение с мъжете го смятат за по-скоро неуместен във всички комуникативни ситуации.

Оценките на анкетираните мъже и анкетираните жени за уместността на разглежданите вулгаризми могат да се видят на таблицата по-долу. С получер и курсив са отбелязани ситуациите и средните стойности, при които има статистически значима разлика между оценките на мъжете и на жените.

Оценка на уместността на вулгаризми от ІІ тип според пола на анкетирания

Ситуация

Пол на анкетирания - мъж

Пол на анкетирания - жена

в интервю

1,58

1,30

с приятели

3,22

2,79

в семейството

2,18

2,05

с непознат

1,90

1,49

с колеги

2,56

1,97

в социална мрежа

2,54

2,16

във форум

2,60

2,15

в собствен блог

2,57

2,22

Таблица 7

В общата оценка за уместност на вулгаризмите от жаргонен тип, както и в оценката за уместност на жаргонизмите в ситуация на общуване с приятели и във фейсбук или друга социална мрежа видяхме, че между пола на говорещия и пола на анкетирания има такова взаимодействие, в резултат на което се получава пресичане между оценките: анкетираните мъже оценяват по същия начин или малко по-високо говорещите жени, а анкетираните жени - обратното, оценяват говорещите жени доста по-ниско, отколкото говорещите мъже. При оценките на изказванията, съдържащи псувни и силно вулгарни изрази, няма такова взаимодействие между пола на говорещия и пола на анкетирания нито при оценките за уместност на този тип думи в различните ситуации, нито при общата оценка за уместност на изказването.

Оценките за уместността на вулгаризмите в различните комуникативни ситуации според пола на говорещия и пола на анкетирания могат да се видят на графиката по-долу.

1 - напълно неуместно, 2 - по-скоро неуместно, 3 - колкото уместно, толкова неуместно, 4 - по-скоро уместно, 5 - напълно уместно

Графика 6

3.1.2. Влиянието на фактора местожителство на анкетираните

Местожителството оказва влияние върху оценката за уместност на грубите вулгаризми и то е статистически значимо на равнище p<0,001 със среден ефект (η2= 0,06), тоест има статистически значима разлика между оценката, която получава изказването по признака уместност/неуместност в големите градове (София, Пловдив, Варна и Бургас) и в по-малките градове. Това е свързано вероятно и с известна разлика в нагласата към този тип вулгаризми.

Що се отнася до отделните комуникативни ситуации, само при една от тях има статистически значима разлика между оценките за уместността на изказването, дадени от жителите на големите и на по-малките градове. Тази ситуация е интервю по телевизията. Жителите на големите градове оценяват изказването като по-неуместно в сравнение с жителите на малките градове. При жителите на големите градове средната оценка за уместност на съдържащото груби вулгаризми изказване е 1,24 - стойност, съвсем близка до най-ниската степен на приетата скала - 1, със значение "съвсем неуместно". Жителите на по-малките градове са малко по-толерантни към съдържащото груби вулгаризми изказване. Тяхната оценка (1,53) е по средата между "напълно неуместно" и "по-скоро неуместно". Въпреки че разликата не е много голяма, фактът, че е статистически значима, говори за тенденция в големите градове да се проявява по-голяма нетърпимост към употребата на груби вулгаризми в публични ситуации. Това се потвърждава и от статистически значимата разлика между оценките на жителите на София, Пловдив, Варна и Бургас, от една страна, и на жителите на останалите градове - от друга, за уместността на вулгаризмите от жаргонен тип. В големите градове и този вид вулгаризми беше оценен като по-неуместен.

Между цялостните оценки за изказването (изразени в претеглената стойност за уместност на изказването) няма статистически значима разлика2, т.е. гледано като цяло, независимо от конкретните комуникативни ситуации, изказването се възприема като еднакво грубо и неуместно в големите и в по-малките градове, а това говори за цялостно негативна нагласа към псувните и вулгаризмите от този тип.

В таблицата по-долу може да се видят средните оценки за уместност на грубите вулгаризми в различните ситуации.

Оценка на уместността на вулгаризми от ІІ тип според местожителството

Ситуация

София, Пловдив, Варна, Бургас

Други градове

в интервю

1,24

1,53

с приятели

2,99

2,80

в семейството

2,11

2,05

с непознати

1,55

1,66

с колеги

2,04

2,23

в социална мрежа

2,31

2,20

в интернет форум

2,29

2,23

в собствен блог

2,38

2,22

Таблица 8

3.1.3. Влиянието на фактора учещ/завършил

Върху оценката за уместност/неуместност на изказването, което съдържа груби вулгаризми, влияние оказва това дали анкетираният е учещ, или е завършил образованието си. Разликата между оценките на двете групи е статистически значима на ниво p<0,001 със среден ефект (η2= 0,07).

Що се отнася до отделните комуникативни ситуации, с ниво на статистическа значимост p<0,01 е разликата между оценките на учещите и на завършилите за уместността на изказването в три комуникативни ситуации: при разговор с приятели, във фейсбук или друга социална мрежа и в собствен блог. И за трите комуникативни ситуации в сравнение със завършилите образованието си учещите дават по-висока оценка за уместност на изказването, съдържащо груби вулгаризми.

Средната оценка за уместност на изказването при общуване с приятели при учещите е 3,00, което е и средата на скалата, тоест според учещите употребата на псувни пред приятели е колкото уместна, толкова неуместна. Завършилите образованието си смятат изказването за по-скоро неуместно и при разговор с приятели и в тази група средната оценка е по-ниска (2,65). Разликата между стойностите на оценките не е много голяма, но е статистически значима (на ниво p<0,001) и говори, че според учещите пред приятели човек може и да псува, без това да е крайно осъдително.

Прави впечатление също така, че учещите в по-голяма степен от завършилите смятат за уместна употребата на този вид вулгаризми във фейсбук или друга социална мрежа, както и в собствен блог. Изглежда, за учещите писменият характер на общуването в двете интернет ситуации е ако не ирелевантен, то поне по-малко значим. Затова тяхната оценка за уместност на вулгаризмите във фейсбук се доближава до оценката им за уместност на вулгаризмите при общуване в приятелска среда. Също така изглежда, че на поддържането на собствен коментарен блог тази група гледа не толкова като на ситуация на публично общуване, колкото като място за изява на собствено мнение, при което е по-малка необходимостта да се спазват строги норми на езиково приличие.

На ниско ниво на статистическа значимост (p<0,05) има разлика между оценката на двете групи за уместността на грубите вулгаризми в ситуацията на разговор с колеги. Това е ситуацията, в която според завършилите употребата на разглеждания тип вулгаризми е малко по-уместна, отколкото е според учещите. По същия начин двете групи дават различни оценки за уместността на изказването при разговор с колеги и когато се оценява уместността на изказванията, съдържащи вулгаризми от първия тип. Това се дължи на различното значение, което двете групи влагат в понятието "колеги", което за учещите предполага много по-формални отношения между комуникаторите.

Цялостната оценка за изказването е приблизително една и съща при учещите и при завършилите, т.е. няма статистически значима разлика между средно претеглените оценки на изказването, които дават двете групи. Това се дължи на разнопосочното действие на фактора учещ/завършил. Както видяхме, учещите оценяват изказването по-високо в ситуациите на общуване с приятели, в социална мрежа и в собствен блог и го оценяват по-ниско за ситуацията на общуване с колеги.

В таблицата по-долу могат да се видят средните стойности на оценката за уместност на разглеждания тип вулгаризми в различните комуникативни ситуации. С получер курсив са отбелязани ситуациите и стойностите, при които разликите между оценките на двете групи са статистически значими.

Оценка на уместността на вулгаризми от ІІ тип според фактора учещ/завършил

Ситуация

Учещ

Завършил

в интервю

1,35

1,43

с приятели

3,00

2,65

в семейството

2,10

2,04

с непознати

1,59

1,61

с колеги

2,04

2,29

в социална мрежа

2,34

2,05

във форум

2,32

2,11

в собствен блог

2,42

2,06

Таблица 9

3.2. Предполагаема възраст на говорещия

На въпроса на каква възраст е според тях говорещият в изказването, 20,2% (134 а.л.) отговарят, че е във възрастовата група 15-19 години. Най-голям процент от анкетираните - 49,3% (327 души), смятат, че той е между 20- и 30-годишен, 25,8% (171 души) са на мнение, че говорещият е на възраст между 30 и 50 години, а 3,8% - че е между 50 и 60 години. Според шестима души от анкетираните (0,9%) говорещият е на повече от 60 години.

Проверката дали има корелация между възрастта на анкетирания и възрастта, на която предполага, че е говорещият, дава положителен резултат. Той е статистически значим на равнище p<0,01 с корелационен коефициент Spearman’s ρ = 0,126. Доколкото стойността на корелационния коефициент е малка, може да се каже, че е налице слаба тенденция с нарастването на възрастта на анкетирания да нараства и възрастта, на която той предполага, че е говорещият.

Тези данни говорят, че по отношение на грубите вулгаризми и псувните няма изграден силен стереотип, който да ги окачествява като присъщи само на определена възрастова група. Напротив - това е лексикален пласт, който е познат и използван от всички възрастови групи.

3.3. Оценка за говорещия

За всяко от качествата образован, интелигентен, възпитан, с висок обществен статут и симпатичен говорещият беше оценен с оценки, по-ниски от средата са скалата (3). Средната стойност на оценката за всички качества, тоест общата оценка за говорещия като за положителен, симпатичен човек, е 1,99 - стойност, която показва, че той е възприеман като по-скоро неприятен. Това потвърждава изводите, че нагласата към псувните и грубите вулгаризми е силно негативна.

На графиката по-долу могат да се видят средните стойности на оценката за качествата на говорещия.

Графика 7

3.4. Оценка за говорещия в зависимост от пола, местожителството и статута учещ/завършил на анкетирания

Както видяхме по-горе, оценката за уместност на изказването зависи от пола на говорещия: то се смята за по-неуместно, ако е изказване на жена. Върху оценката за човека, който използва силно вулгарни думи, полът на говорещия няма статистически значимо влияние3, тоест и мъжете, и жените се възприемат като по-скоро неприятни - необразовани, неособено интелигентни, невъзпитани, с нисък социален статус и несимпатични.

Полът на анкетирания обаче има статистически значимо влияние (на равнище p<0,001) със среден ефект (η2=0,6) върху оценката за говорещия. Средната оценка на анкетираните мъже за качествата на говорещия е 2,33 и е по-висока в сравнение с оценката на жените (1,87). Това показва, че мъжете гледат малко по-благосклонно на хората, които употребяват груби вулгаризми, а следователно и на самите вулгаризми, докато жените са по-критични, тоест негативната нагласа при жените е по-силна.

Местожителството на анкетираните също оказва влияние върху начина, по който се възприемат хората, в чиято реч има силно вулгарни думи. Разликата между оценките за общата симпатичност на говорещия е статистически значима на ниво p<0,01, като ефектът на местожителството е слаб (η2=0,1). Жителите на големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас смятат човека, който използва силно вулгарни думи, за по-несимпатичен (средна оценка 1,90), докато жителите на малките градове го оценяват малко по-високо (средна оценка 2,10). С други думи казано, негативната нагласа към хората, в чиято реч има груби вулгаризми, е по-изявена в големите градове.

При учещите и завършилите образованието си няма статистически значима разлика в оценката за хората, които употребяват груби вулгаризми.

От казаното дотук се вижда, че към хората, които използват псувни и груби вулгаризми, има негативна нагласа. Тя е по-силна при жените и в големите градове, като не се влияе от пола на говорещия, нито от това дали анкетираният е учещ, или е завършил образованието си.

 

4. Обобщение

Към грубите вулгаризми, както и към хората, които ги използват, има установена негативна нагласа. Тя се проявява в ниските оценки за уместност на изказването, в което има груби вулгаризми, и в ниските оценки за говорещия.

Като най-неуместно се оценява изказването, ако е направено в ситуация на публично общуване (интервю по телевизията) или при разговор с непознати в автобуса. Въпреки че при разговора с непознати в автобуса общуващите не се познават и най-вероятно ще останат анонимни и непознати един за друг, въпреки че общуването е устно, признакът общуване лице в лице с непознат се оказва много силен и включва традиционното табу за употребата на такъв тип лексика.

Ситуацията, в която употребата на грубите вулгаризми се възприема като най-приемлива, е разговорът с приятели. И тогава обаче средната оценка за уместност на изказването не достига до средата на скалата, тоест изказването се смята за неособено уместно.

При общуване в семейството и при разговор с колеги изказването се оценява като неуместно в почти еднаква степен. И двете ситуации предполагат, че общуването е неофициално и устно, но за разлика от общуването в приятелска среда, в която отношенията между говорещия и слушащия са близки и нейерархични, семейната среда е свързана с традиционни роли и спазване на по-строги правила в отношенията. От своя страна отношенията с колегите не са така близки, че да позволят употребата на псувни и груби вулгаризми.

За трите ситуации на интернет общуване изказването се оценява в еднаква степен като неуместно. За употребата на грубите вулгаризми различните характеристики на трите ситуации се оказват несъществени и затова то получава сходни (ниски) оценки за уместност.

Влияние върху оценката за уместност на изказването оказват четири фактора: полът на говорещия, полът на анкетирания, местожителството и дали анкетираният е учещ, или е завършил образованието си (независимо от неговата степен).

За всички ситуации изказването се оценява като по-неуместно, ако е направено от жена. Статистически значими разлики има при разговор с приятели, в семейството, в собствен блог и във фейсбук или друга социална мрежа.

Анкетираните жени в по-голяма степен смятат употребата на груби вулгаризми за неприемлива. Разликите между оценките на мъжете и на жените са статистически значими за всички ситуации с изключение на ситуацията на общуване в семейството, при която мъжете оценяват изказването като толкова неуместно, колкото го оценяват и жените.

Влиянието на местожителството върху оценката за уместността на изказването, съдържащо груби вулгаризми, се проявява най-вече при ситуацията на публично общуване (интервю по телевизията). Както за леките, така и за грубите вулгаризми жителите на София, Пловдив, Варна и Бургас дават по-ниска оценка за уместност на изказването. Вероятно в големите градове е налице тенденция към изчистване на медийното пространство от употреби на думи, принадлежащи към най-ниските стилови регистри.

Факторът учещ/завършил оказва статистически значимо влияние върху оценката за уместност на силно вулгарни думи при четири ситуации. При общуване с приятели, при писане в собствен блог и при общуване във фейсбук или друга социална мрежа учещите смятат употребата на груби вулгаризми за по-уместна, отколкото мислят завършилите. Писменият характер на общуването в социалните мрежи и при поддържането на собствен коментарен блог е по-слаб възпиращ фактор за учещите. Последната ситуация, при която има статистически значима разлика между оценките на двете групи, е разговорът с колеги. Тук учещите са на мнение, че употребата на груби вулгаризми е малко по-неуместна, отколкото е според мнението на завършилите. Това, изглежда, се дължи на различното значение, което двете групи влагат в понятието "колеги".

Оценката за хората, които употребяват груби вулгаризми, също е отрицателна. В сравнение с мъжете жените са по-критични към хората, в чиято реч има такива думи. Също така жителите на големите градове имат по-ниско мнение за хората, които използват груби вулгаризми. Статутът учещ/завършил образованието си, както и полът на говорещия нямат статистически значимо влияние.

По отношение на грубите вулгаризми е установена силно отрицателна нагласа, както личи от ниските оценки за уместността на изказването и за качествата на говорещия. Тя е по-силна сред жените и в големите градове и засяга всички комуникативни ситуации, като е най-силна за ситуациите на медийно общуване, както и за ситуациите, в които общуването е лице в лице.

От всичко казано дотук можем да направим следните изводи:

1. И към двата вида вулгаризми има изградена отрицателна нагласа, която е по-силна за грубите вулгаризми.

2. Вулгаризмите, които описахме като вулгаризми от жаргонен тип, според нагласите на нашите анкетирани, са междинно явление между жаргонизмите и вулгаризмите.

3. В големите градове има изявена тенденция на по-диференцирано отношение към различните комуникативни ситуации и стремеж към изчистване на публичното пространство от думи и изрази, принадлежащи към най-ниските стилистични пластове.

4. Учещите са по-толерантни към употребата на вулгаризми в сравнение със завършилите, което може да е възрастова особеност, но може да е и езикова тенденция.

5. Разликите между оценките на различните групи, макар и статистически значими, не са драстични и са показател само за степени в силата на общо негативните атитюди към двата типа вулгаризми в българския език.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Всъщност малко по-високо, но разликата не е статистически значима. [обратно]

2. На пръв поглед изглежда, че има противоречие между твърдението, че факторът местожителство има статистически значимо влияние върху оценката за уместност на изказването, и твърдението, че няма статистически значима разлика между средно претеглените оценки, които изказването получава в големите и в по-малките градове. Местожителството влияе върху оценката на изказването в различните ситуации, но това влияние е разнопосочно, т.е. в едни ситуации едната група преценява изказването като по-уместно, в други ситуации го преценява като по-неуместно. Дори когато разликите в оценките са малки и не са статистически значими, те се натрупват и тестът показва, че факторът има влияние. Разнопосочността на влиянието на фактора обаче намира отражение в средната претеглена стойност, която се уеднаквява или силно се сближава при двете групи, т.е. между цялостната оценка на изказването разликата между оценките на двете групи става статистически незначима. [обратно]

3. Жените, които използват груби вулгаризми, са оценени по-ниско в сравнение с мъжете, но разликата е малка и не е статистически значима. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Армянов 2008: Армянов, Георги. Езикът на улицата, отразен в интернет форумите. // Проблеми на социолингвистиката. Том 9: Агресията на уличния език. София: Международно социолингвистическо дружество, 2008, с. 79-85.

Армянов 2012: Армянов, Георги. Речник на българския жаргон. София: Фигура, 2012.

Алексова 2000: Алексова, Красимира. Езикът и семейството. София: Интервю прес, 2000.

Алексова, Славчева 2008: Алексова, Красимира, Цветелина Славчева. Уличният език (кой, къде, кога, защо, в каква степен - анкетно проучване). // Проблеми на социолингвистиката. Том 9: Агресията на уличния език. София: Международно социолингвистическо дружество, 2008, с. 162-170.

Бояджиев 2012: Бояджиев, Тодор. Българските инвективи. // Книжовен език и диалекти. Избрани трудове. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2012, с. 154-160.

Виденов 1995: Виденов, Михаил. Езиковата култура на българина. София: Анубис, СБП, 1995.

Виденов 2000: Виденов,Михаил. Увод в социолингвистиката. София: Делфи, 2000.

Гарет 2010: Garrett, Peter. Attitudes to Language. Key Topics in Sociolinguistics. Cambridge University Press, 2010.

Илиев 2011: Илиев, Димитър. За филолога мръсни думи няма, или за ритуалната етимология на обсценното. // Studia classica serdicensia. Tом 1: Musarum semper amator. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2011 <http://press-su.com/katalog-na-izdaniyata/poreditzi/26-studia-classica-serdicensia-t-1-musarum-semper-amator> (11.10.2014).

Кирова 2008: Кирова, Людмила. Оварваряването на езика - фактори и перспективи. // Проблеми на социолингвистиката. Агресията на уличния език. Том 9. София: Международно социолингвистическо дружество, 2008, с. 231-244.

Крумова-Цветкова, Благоева, Колковска и др. 2013: Крумова-Цветкова, Лилия, Благоева, Диана, Колковска, Сия, Пернишка, Емилия, Божилова, Мая. Българска лексикология. София: АИ "Проф. Марин Дринов", 2013.

Маккензи 2010: McKenzie, Robert. The Social Psychology of English as a Global Language. Educational Linguistics 10, Springer ScienceþBusiness Media B.V., 2010.

Фазио 1995: Fazio, Russel. Attitudes as object-evaluation associations: Determinants, consequences, and correlates of attitude accessibility. // Attitude strength: Antecedents and consequences. Ed. Richard Petty, Jon Krosnick. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates, 1995, pp. 247-282.

Шейтанов 1932: Шейтанов, Найден. Сексуалната философия на българина (увод в нашия неофициален фолклор). // Философски преглед, год. ІV, кн. 3, 1932, с. 241-256.

Шейтанов 1994: Шейтанов, Найден. Сексуалната философия на българина (увод в нашия неофициален фолклор). // Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. Съст. Иван Еленков, Румен Даскалов. София: Просвета, 1994, с. 280-292.

 


* Провеждането на анкетата бе извършено в рамките на проекта "Индивидуални и групови нагласи към неструктурни форми на съществуване на съвременния български език", финансиран от ФНИ на СУ "Св. Климент Охридски", договор № 102 / 19.04.2013 г., ръководител - доц. д-р Антония Замбова. Изказваме благодарност за финансовата подкрепа на СУ "Св. Климент Охридски". [обратно]

 

 

© Стефка Фетваджиева-Абазова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2014, № 10 (179)