Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА НА ИДВАМ, ОТИВАМ И ХОДЯ

Стефка Фетваджиева-Абазова

web

Както е известно, българският език се отличава от останалите славянски езици по граматическите си особености, а запазва общността си с тях в лексикалния си състав. Тук ще се спрем на една лексикално-семантична особеност на българския език, която вероятно е свързана с развоя към аналитизъм, по-точно с резултатите от „изчезването" на винителния и предложния падеж и съответно на противопоставянето посока/място.

Глаголите за движение в севернославянските езици пазят противопоставянето по признака „насоченост на движението в пространството" и развиват опозиция но признака „пеш/с превозно средство". В южнославянските езици противопоставянето по признака „насоченост" изчезва и не се развива противопоставяне „пеш/с превозно средство" (Иванова 1962, Трифонова 1982, Станишева 1985 и др.). Към причините за изчезването на старата опозиция Трифонова добавя още една - появата на противопоставяне но „нов, деиктичен признак".

Естествените езици притежават система от средства - и граматически, и лексикални, за обозначаване на участниците, времето и пространството на комуникативния акт. Тези средства се наричат деиксис. За българския език това са личните местоимения аз и ти, глаголните окончания, показателните местоимения, наречията тук и сега. Към средствата на пространствения деиксис се включват също наречията насам, оттук и др. и лексикалните значения на глаголи като идвам, отивам, донасям, довеждам.

Тук ще разгледаме сигнификативните отношения (в смисъл на Косериу 1968) и някои особености на прагматиката на лексемите идвам, отивам н ходя. На лексемите ида1 и ида2 няма да се спираме, тъй като лексикалното им значение съвпада с лексикалното значение съответно на идвам и отивам, както се отбелязва и в речниците на българския език. От своя страна отида и дойда в съвременния български език функционират като свършени видови съответствия на отивам и идвам. Тъй като опозицията по вид е граматическа, а не лексикална, отида и дойда не се разглеждат като отделни лексеми.

Системните отношения между лексикалните значения на тези глаголи, както и връзките им с деиктичните средства на езика се посочват от Ницолова 1984, Трифонова 1982, Станишева 1984. Трифонова определя семантиката на идвам като „движение към място тук", а Станишева - като движение към „мястото, където се намира адресатът на комуникативния акт". Деиктичният компонент в значението на ида1 и идвам се посочва и в речниковите статии на Българския тълковен речник от 1979 г. (БТР) и в Речника на българския език от 1990 г. (РБЕ). Според БТР ида1 означава „движа се в посока към говорещия или към лицето, на което се говори; идвам", а според РБЕ идвам означава „1. движа се, обикновено към мястото, където е лицето, което говори; ида1, приближавам се; 2. пристигам някъде, на място, където е лицето, което говори ". Както се вижда, общото между различните тълкувания е това, че лексикалното значение на глагола се представя чрез някой от компонентите на комуникативната ситуация - аз, т.е. говорещия, ти, т.е. адресата, тук и - без да се експлицира, се има предвид сега.

Най-често участниците в комуникативния акт са на едно и също място, което и за двамата е тук, и за тях е достъпен един и същи фрагмент от действителността. Тогава именно говорещият е определящият фактор, центърът, по отношение на който се изграждат координатните оси на времето и пространството в изказването. В този случай от К. Бюлер (1934) насам в изследванията по семантика и прагматика се говори за деиксис при виждане и чуване, първичен деиксис, или за деиксис на диалога (Апресян 1986, с. 8, Лайънз 1977, Ницолова 1984, с. 71 и др.).

В множество други случаи обаче - например при различен тип литературни повествования, при преразказване, при даване на инструкции и пр., деиксисът обикновено не е свързан с реалната речева ситуация. Тук деиктичните думи представят чужда, не на говорещия, гледна точка за пространствената ориентация на нещата и събитията. За да се разграничат тези случаи от деиксиса на диалога, се използват различни термини - вторичен деиксис, деиктична проекция, деиксис във въображението (Апресян 1986, с. 9, Лайънз 1977, с. 579, Ницолова 1984, с. 72).

Като частен случай на вторичния деиксис се разглеждат употребите и значенията на деиктични думи в ситуациите, когато комуникаторите са на различни места (например при разговор по телефона, при писане на писмо и др.). Възможно е също мястото на говорещия да се мисли и да се представя като различно от мястото на слушащия, например, когато двамата говорят за минали или предстоящи действия и събития.

Именно с оглед на различните типове комуникативни ситуации ще разгледаме пространствените компоненти в значението на идвам, отивам и ходя и на наречието тук, както и взаимодействието на пространствените значения с граматическите категории лице и време.

ИДВАМ

При първичния деиксис, т.е. в ситуациите на непосредствено общуване, както вече отбелязахме, когато говорещият и слушащият са на едно и също място, то и за двамата е тук. Именно тогава с формите на идвам се означава „движение към мястото на комуникативния акт". Трябва да отбележим още, че в ситуация, когато и двамата участници в комуникативния акт са на едно и също място, в 1. и 2. лице идвам може да бъде употребен във всички времена освен в сегашно актуално. Употребата му в сегашно актуално е невъзможна по логически причини: не е възможно говорещият и слушащият да са на едно и също място и в момента на говоренето единият от тях да се придвижва към същото това място. Затова при първичния деиксис в сегашно време са възможни единствено употреби от типа на:

1. Често идвам тук.

2. Трябва да дойда.

3. Често идваш тук.

В 3. лице идвам може да се употребява и в сегашно актуално, както и във всички останали времена, срв.

4. Иван често идва тук. В момента също идва насам.

В ситуациите, когато комуникаторите са на различни места обаче, тук е само мястото на говорещия (Бенвенист 1974, с. 287, Палмър 1981, с. 60). Например в разговор по телефона, ако единият участник е в Пловдив, а другият е в София, всеки от тях ще означи мястото, на което се намира и което очевидно е различно за двамата, с тук.

5. - Тук е много топло, а как е при вас?

6. - А, тук вали и стана студено.

В тези ситуации мястото, към което е насочено движението, изразено от лексикалното значение на идвам, зависи от глаголния субект. При глагол в 1. л., т.е. когато говорещият е глаголният субект, движението очевидно може да е насочено или към мястото на адресата, или към мястото, на което се намира говорещият, но само когато става дума за движение, което не се извършва в момента на говоренето. Ако сравним 1. и

8. В момента идвам и след малко ще бъда там или

9. След малко идвам (ще дойда),

ще забележим, че в 1. се изразява повторителност (това се определя както от наречието често, така и от несвършения вид на глагола), а чрез семантиката на глагола се означава „мястото на говорещия". С идвам в 1. изречение и при ситуация, в която комуникаторите са на различни места, би могло да се изразява и „мястото на адресата", но само ако се премахне наречието тук. За разлика от 1. изречение, 8. и 9. могат да бъдат изказани само в ситуация, при която говорещият и слушащият са на различни места. Тогава лексикалното значение на идвам имплицира „при тебе", т.е. „мястото на адресата". Затова в тези изречения естествено идвам се свързва с там и не е възможно да се свърже с тук.

При глагол във 2. л., т.е. когато субект на глаголното действие е адресатът, идвам означава движение към мястото на говорещия, напр. Идваш ли? имплицира „при/с мене". При глагол в 3. л. обаче мястото, към което е насочено движението, означено с лексикалното значение на идвам, може да се определи само ако има допълнителни указания, изразени от контекста или ситуацията. Така Той идва извън контекст е нееднозначно - може да означава както „към мене", така и „към тебе", срв. Той беше при мене и сега идва при тебе и Той беше с тебе, а сега идва при мене.

Мястото, респ. местата на участниците в комуникативния акт обаче не трябва да се разбират в тесен смисъл, т.е. единствено като локализация в момента на говоренето. Това се вижда при употребата на идвам в глаголни времена, различни от сегашно. Например при разговор за предстоящи събития изказването Тогава ще дойде може да означава както „тук, където съм аз сега", така също и „там, където си ти сега", а също и „там, където ти не си сега, а ще бъдеш тогава". За реализацията на едно от тези значения са необходими допълнителни вербални или ситуативни указания.

По същия начин нееднозначни са употребите на идвай във 2. л. - движението може да е насочено както към мястото на говорещия в момента на говоренето, така и към мястото му в момента на референтността, т.е. в „момента, за който се говори" (Ницолова 1984, с. 78-79). Затова посоката на движението в изказване от типа на Радвам се, че ще дойдеш може да бъде уточнена както с тук, където съм сега, така и с там, където ще бъда тогава.

Когато глаголът е в 3. л. и не е в сегашно актуално време, вече има четири възможности за посоката на движението - към мястото на говорещия в момента на говоренето, към мястото на говорещия в момента на референтността, към мястото на адресата в момента на говоренето и към мястото на адресата в момента на референтността. Затова изказването Иван ще дойде не е еднозначно и ако контекстът и ситуацията не снемат многозначността, може да бъде интерпретирано по различни начини: тук, където съм сега; на друго място, където ще бъда и аз; при тебе, където си ти сега; на друго място, където ще бъдеш и ти.

Тук трябва да направим още една уговорка за обозначаването на мястото на участниците в комуникативния акт със средствата на българския език. Твърде често то се мисли като място, където говорещият и/или слушащият обичайно се намира. Това нрави възможна употребата на идвам в ситуации, когато движението не е насочено нито към мястото на говорещия и/или адресага в момента на говоренето, нито към мястото му в момента на референтността. Да разгледаме изказването

10. Вчера дойдох у вас, но тебе те нямаше.

Това изказване не дава информация за локализацията на участниците в акта на комуникацията в момента на говоренето или пък в момента на референтността, но глаголът имплицира, че движението е насочено към място, на което адресатът обичайно се намира, или към място, на което говорещият очаква, че се намира адресатът. Нека отбележим, че подобно изказване е възможно не само когато мястото, към което е насочено движението, е изразено с деиктичната фраза у вас, но и с всяка фраза, означаваща място, на което единият от комуникаторите обичайно се намира или пък се очаква да се намира, срв. още

11. Дойдох (той дойде) на срещата (в читалнята/в офиса), но тебе те нямаше или

12. Разбрах, че ти си дошъл (той е дошъл) у нас (на срещата/в читалнята/в офиса), но аз не бях там, защото трябваше да отида в болницата.

Нека обърнем внимание и на наречието в последния пример - то би могло да бъде и тук, но само ако говорещият се намира на съответното място в момента на говоренето.

ОТИВАМ

Справедливо посочвайки наличието на опозитивни отношения между лексемите идвам и отивам, Д. Станишева обаче смята, че „изборът на глаголите отивам, отида се осъществява в случай, когато авторът на изказването н адресатът се намират на едно място, а движението е насочено към друго място" (Станишева 1985, с. 80).

За избора на отивам всъщност не е необходимо участниците в комуникативния акт да се намират на едно място. Затова е възможна употребата на този глагол в комуникативни ситуации, при които говорещият и слушащият са на различни места. Така например изказването Иван отива в Шумен имплицира единствено това, че нито авторът на изказването, нито адресатът в момента на говоренето или в момента на референтността няма да бъде в Шумен. Възможно е както и двамата да са на едно и също място, например в София, така и единият да се намира, да речем, в София, а другият - в Пловдив.

Посоката на движението, която се съдържа като семантичен компонент в значението на отивам, не зависи нито от глаголното лице, нито от глаголното време. Нека сравним:

13. Отивам (отидох, ще отида, отива, отиде, ще отиде и т.н.) у вас (у нас, в читалнята, в офиса, на срещата)

и изречения 10., 11. и 12. Изборът на отивам в 13. изразява, че нито един от участниците в комуникативния акт в момента на говоренето не се намира на съответното място (независимо от това, дали ситуацията е на първичен, или е на вторичен деиксис) и че говорещият очаква адресатът на изказването в момента на референтността също да не се намира на съответното място.

Ако сравним така описаните значения на идвам и отивам, виждаме, че и двата глагола съдържат семантичен компонент „посока", като идвам е маркиран с още един признак - „към мястото на говорещия и/или слушащия"

ХОДЯ

В изследванията на глаголите за движение в българския език наред с противопоставянето идвам/отивам се посочва и наличието на опозитивни отношения между ида1 (чието значение, както посочихме по-горе, е тъждествено със значението на идвам) и ходя (Трифонова 1982). Всъщност ходя се противопоставя както на идвам, така и на отивам, а доколкото лексикалното поле е парадигма - и на всички останали глаголи за движение.

За разлика от отивам, ходя не съдържа семантичен компонент „посока". Това обяснява различната съчетаемост на двата глагола. Докато ходя може да се употребява без адвербиален израз за място, отивам в прякото си значение изисква такъв израз, ако посоката на движение не е изразена в предходно изказване, срв. обичам да ходя и семантично неприемливото обичам да отивам, което става „нормално", ако се добави адвербиален израз за място, напр. обичам да отивам в полето, планината, у тях. Ходя, за разлика от отивам, може да се съчетава с наречия за количество като много и малко и с адвербиални фрази, означаващи продължителност във времето, от типа на известно време, два часа, пет минути и др.под., срв. ходя много, ходих два часа и неприемливите отива/и много, отивах два часа. Последният израз би станал приемлив само ако се добави наречие или адвербиален израз за посока, напр. натам отивах два часа.

От изложените наблюдения могат да се направят следните изводи: между лексемите ходя, отивам и идвам съществуват опозитивни отношения, като отивам и идвам се противопоставят на ходя като маркирани по признак „насоченост на движението". От своя страна идвам се противопоставя на отивам като маркиран с признака „към мястото на говорещия и/или адресата".

Накрая ще отбележим, че езици като френски и английски, чийто езиков развой е сходен с българския, имат двойки глаголи като aller/venir или go/come, като вторият глагол от двойката изразява деиктични значения, които изразява и българският идвам. На френския aller и на английския go обаче в български език съответстват два глагола - отивам за насочено и ходя за ненасочено движение.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Анресян 1986: Анресян, Ю. Д. Дейксис в лексике и грамматике и наивная модель мира. - Семиотика и информатика, вып. 28, М., 1986.

Бенвенист 1974: Бенвенист, 3. Общая лингвистика. М., 1974. Иванова 1962: Иванова, К. Следи от една изчезнала опозиция в глаголната система на съвременния български книжовен език. - Известия на Института за български език, кн. VIII. С., 1962.

Косериу 1968: Coseriu, E. Les structures lexematiques. In: Probleme der Semantic. Bei Heft 1 (Neue Folge) Zeitschrift fur franzosische Sprache und Literatur, Wiesbaden, 1981.

Лайънз 1977: Lyons, J. Semantics, Vol. 2. Cambridge, 1977.

Ницолова 1984: Николова, Р. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. С., 1984.

Палмър 1981: Palmer, F. Semantics. Cambridge, 1981.

Станишева 1981: Станишева, Д. Употребление глаголов движения с учетом фактора адресата в болгарском язмке. - Zeitschrift fur Slavistic, Band 30, 1981.

Трифонова 1982: Трифонова, Й. За опозицията ида/ходя в съвременния български език. - Език и литература, 1982, № 4.

 

 

© Стефка Фетваджиева-Абазова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 3-4
© Електронно списание LiterNet, 20.05.2001, № 5 (18)

Други публикации:
Български език и литература, 2000, № 3-4.