Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВАТА КУЛТУРНА ПАРАДИГМА: ЗАТВАРЯНЕ СКОБАТА НА ГУТЕНБЕРГ

Стефан Д. Стефанов

web

Текстът и знанията за боравенето с текст претърпяват значителни промени в последното хилядолетие и дори в момента се намират в период на динамична трансформация, в който се оформя нов ред в езика и в културата, и съответно нова грамотност.

Еволюцията на езика може да бъде разделена на четири основни етапа - пред-графичен, ръчно-графичен, аналоговo-графичен и цифровo-графичен. Всеки от тези етапи настъпва с въвеждането в езика на важна новост - азбуката (или пиктограмите), печатната преса и цифровия код, които можем да определим като текст, печатен текст и цифров текст. С тези нововъведения идват и новите умения, които се изискват за правилното и пълноценно използване на съвкупността от умения за употреба на езика, познати ни като "грамотност".

Културата като продукт на обществото, създаван посредством езика, разбира се, също търпи качествени изменения. Докато преди и след появата на писмеността културата е предимно орална, с появата на печатната преса центърът на културата започва да гравитира около печатния текст, около книгата. Макар и преди Гутенберг книгата да заема централно място в обществото, тя по-скоро е издигана на висок пиедестал, на който мнозинството се кланя отдалеч и принася жертви и дарове на нейните пазители-свещеници, а ролята й е по-скоро тази на старозаветния бог, обещаващ строги наказания за непослушните, отколкото на пътеводната светлина, извеждаща човечеството от мрака на църковния деспотизъм.

През Средновековието книгата вероятно е възприемана и като инструмент за сплашване, размахвана от инквизицията, която с другата ръка измъчва и посича осмелилите се да я опознаят, а оттам и да достигнат до "магическите сили", които книгата и познанието дават. Ръкописните трудове, произвеждани бавно и мъчно, се заключват зад дебелите врати на манастирски обители, където се пазят под зорките погледи на умбертоековски демонични свещеници.

Изведнъж, с появата на печатарството, книгата от страховит символ на църковната власт се превръща в основен инструмент на човешкото просвещение в общество, което за пръв път обръща взор към далечното минало, усърдно пазено и крито от "избраниците" на Църквата. Многобройните печатни издания и преводи на Библията осъществили Протестантската реформация, вдъхновена от думите на Мартин Лутер: "нека всеки си бъде сам свещеник", докато другите книги дали на хората достъп до преди непознати светове и мисли, разширяващи съзнанието им.

Масовизацията на книгата, широкото навлизане на печатните издания сред обществата дават тласък на развитието на образованието, на разширяването на грамотността. Едва ли можем да си представим Научната революция, Просвещението, Индустриалната революция, зараждането на капитализма, на националната държава без книгите, вестниците и популярното образование, които "стъпват" на Гутенберговата преса. През 19. и 20. век книгата заема ключово място в обществените структури, културата и изкуството - нашето общество е построено върху и се управлява от книги, които съдържат нашите закони, морал, религии, идеологии, знание. Всичко, което бива счетено за значимо по един или друг начин за цялото общество или за части от него, бива отпечатвано и съхранявано в книги.

С навлизането на новите технологии за комуникация - радио и телевизия през 20 век, а сега вече и осезаемо интернет - неоспоримият дотогава авторитет на книгата обаче бива поставен на изпитания за своята устойчивост. През 1990-те масмедиите успяха окончателно да изместят книгата, а с нея и вестника като основен източник на информация, след като информационните пространства дори и на сравнително изолираните допреди държави от бившия социалистически лагер бяха превзети от частната инициатива на радиа и телевизии, и ‘кабеларки’.

Авторитарното положение на книгата търпи нападки не само в областта на масовата култура. Макар и косвено, критическите течения в литературата и философията, имали най-осезаемо влияние върху световната култура през 20. век - постструктурализмът, постмодернизмът и деконструктивизмът - оспорват авторитарната водеща роля на книгата в обществото. Поставянето под въпрос на универсалните и абсолютни истини, а с тях и на авторитетите и властимащите органи, които поддържат тези истини, не само дестабилизира утвърдените обществени структури, довеждайки до редица социокултурни революции, но също така индиректно засяга инструмента за поддържането на тези истини - книгата.

Детронирането на книгата обаче се случи по-късно, във време, в което от постструктурализма и постмодернизма в атмосферата бяха останали само дъхави спомени. 21-ви век започва със забравянето на мириса на хартията, изтикан грубо встрани от пластмасовия аромат с металически привкус на телевизора, мобилния телефон и компютъра.

Отбелязвайки края на една вековна епоха на царуване на книгата над човешкото общество, в академичната общност "на запад" вече от поне 5 години циркулира ново понятие, описващо периода на огромен ефект, но и неговия край, на книгата, печатния текст и печатната преса върху обществата или поне върху "западно-мислещите" такива - "Скобата на Гутенберг" (the Gutenberg Parenthesis)1, вж. фиг. 1.

ПРЕДИ СКОБАТА
Фиг. 1. Скобата на Гутенберг
СКОБА НА ГУТЕНБЕРГ
СЛЕД СКОБАТА
претворяващо
колективно
контекстово
нестабилно
традиционно
оригинално
индивидуално
автономно
стабилно
канонично
семплиране2
ремиксиране
заемане
преформяне
присвояване
ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
КОМПОЗИЦИЯ
В НОВ КОНТЕКСТ

Фиг. 1. Скобата на Гутенберг

Разбираемо, това понятие добива пълен смисъл и яснота само от гледна точка на неговия край, защото, както при всеки друг културен или обществен феномен, можем да видим и разберем случилото се само след неговото приключване, неговия завършек, дистанциране от нас и на нас от него. Сега, в първото десетилетие на 21. век, ние вече вървим по нов път, вероятно продължение на стария, но вече с ясното осъзнаване, че нещо се е променило и то значително. Разбира се, горното твърдение за способността ни да осъзнаем изцяло стойността на един феномен едва след неговия край, ще има своята валидност и за разбирането на новото време, за което говоря, и ние едва ли ще можем да твърдим, че го познаваме, преди то да е достигнало до един по-зрял, по-улегнал и по-проникнал етап.

С новото време идва и новата способност на човека да живее в него, а тя несъмнено включва и нови знания, умения, дори нов начин на възприемане на действителността. Този нов начин на разбиране, осъзнаване на случващото се, вече не е подвластен на книгата. Книгата се случва бавно, тя е дълготраен процес на наблюдение и размишление, внимателно отсяване на важното и незначителното, последван от един ненужно сложен, признато бюрократичен и затворен в себе си авторитарен режим на пропускливост, който зад претенцията на обективността нерядко допуска да бъде управляван от изцяло субективните принципи и възгледи на шепа хора.

Краят на господството на съмнителната обективност на човешките структури за управление на обществото, знанието и културата беше видян далеч преди постигането му - от Лиотар, който през 1979 г. насочи вниманието на академичната мисъл към новите системи за легитимация на знанието в едно компютъризирано общество. Лиотар осъзна, че ефективността и цената ще са водещите критерии за легитимация в новото общество и за да не са подвластни решенията на пленения в капана на субективността човек, той отреди роля на вземащия решения и дори на ковящия закони на компютъра.

Тридесет години по-късно, когато и Бодрияр, другият ревностен изследовател на езика, мисълта и обществото под влиянието на постструктуралистичните и постмодернистични възгледи, вече си е отишъл, ние живеем в общество, в което компютърът заема неоспорваното лидерско място в общуването, търговския и културен обем, и изкуството. Английският критик Алън Кирби, който след смъртта на Бодрияр през 2007 г. попита "Не е ли време за нов -изъм?", има своето предложение за име на новия културен феномен - "диджимодернизъм" (digimodernism) или "цифров модернизъм". Други съвременни критици предложиха "алтер-модерното" (altermodern, Nicolas Bourriaud), "хипермодерност" (hypermodernity, Gilles Lipovetsky), "перформатизъм" (performatism, Raoul Eshelman) и "автомодерност" (automodernity, Robert Samuels).

Може би най-възприемащото се наименование на новата културна парадигма, която е в процес на формиране около нас, обаче е Ремикс култура, предложено от американския правист, мислител и лектор по въпросите на авторското право и производните творби Лорънс Лесиг. Лесиг възприема и въвежда в употреба два други термина, за да опише промените, настъпили и настъпващи в културната среда в началото на 21. век - култура "Само Четене" (ReadOnlyculture) и култура "Четене/Писане" (Read/Writeculture). С навлизането на леснодостъпните мултимедийни системи, възможни благодарение на цифровите технологии и интернет пространството, доминиращата досега култура "Само Четене", чийто аналогов характер силно ограничава свободата на взаимодействие със съдържанието, бива постепенно изместена от културната среда, в която обществото окуражава създаването на производни творби и в която боравенето с текст, изображения и видео е значително улеснено от новите технологии.

Производните творби, разбира се, не са проявление единствено на настоящата реалност - днес те само получават признание като основен градивен елемент на социокултурната среда на настоящето. Още през 1967 г. Ролан Барт пише в своето изследване за автора и неговата роля в конструиране значението на творбите му: "текстът е тъкан, изградена от цитати... едно многоизмерно пространство, в което различни писания, никое от тях оригинално, се сливат и сблъскват", а авторът е "писач... черпещ [материал] от неизброимите центрове на културата... чиято единствена сила е да смесва писанията" (Барт 1967). Демитологизирането на автора като "гений" на литературното творение, контрапунктът на романтичната идея за самотния творчески гений карат Мишел Фуко да напише, че "авторът е изчезнал", подканяйки ни да "преразгледаме празнината, оставена от неговото изчезване", както и "внимателно да наблюдаваме... преразпределението на тази празнина и да очакваме неясните функции, пуснати в действие след изчезването [на автора]." (Барт 1967).

Във времето преди отварянето на Скобата на Гутенберг културата също е била движена от ремикса, от производната творба, от колаборацията, от многото варианти. Започвайки от монасите, които, преписвайки на ръка древните текстове, са правели корекции и са "осъвременявали" изказа, преминавайки през сценичното изкуство на 16. век, където сценарият е бил гъвкав и се е изменял от актьорите или дори и от публиката (Петит 2007б), стигайки до съвместната работа на романтиците от 18. в. като Кийтс, Колридж и Уърдсуърт, които са редактирали и дописвали творбите си един-друг или пък са ги оставяли изцяло в ръцете на печатарите за окончателно оформяне (Колаборатив 2010). Интересен момент тук може би е, че същите тези добре познати имена на английския романтизъм са били отявлени защитници на романтичната идея за автора като самотен гений, черпещ вдъхновение само и единствено от себе си.

Многобройни критици изследват идеята за автора като колаборатор или казано с думите на новата понятийна парадигма, описваща Ремикс културата, като ремикс-творец. Това води и до логичните въпроси за правния статус на автора като притежател на творческата идея, както в исторически план, така и в съвременен. Нека например погледнем едно от най-известните литературни творения на Западната култура, пиесата "Хамлет" на Шекспир. Днес гледаме на Шекспир именно като на онзи литературен гений на Романтизма, създал неповторима творба, която и сега, почти половин хилядолетие по-късно, често цитираме, анализираме критически и философски, преразказваме под най-различни форми, предимно в театъра и киното. Но на изследващите английската култура и литература през 16.-17. век е отдавна известно, че Шекспир просто преработва в един "по-продаваем" вид една пиеса, отдавна съществуваща на "пазара" на театрални идеи, чиято последна преработка (преди тази на Шекспир) се смята, че е била извършена от Томас Кид в неговата "Испанска трагедия или Йеронимо отново полудя" (Спаниш). Знае се също, че историята за Хамлет е базирана на древната легенда за Амлет (Бест 2001-2010)3, имаща голяма популярност сред скандинавските народи, чиито корени обаче откриваме във византийски, гръцки и римски митове4.

Историята за Хамлет продължава да бъде популярен източник на идеи за културни продукции, но вече в тон с подчертаното затваряне на Скобата на Гутенберг тези продукции са под формата най-вече на кино ленти. Макар голяма част от тези ремикси да се стремят към едно максимално автентично преразказване на историята5, други, като напр. пиесата, а по-късно и пълнометражен филм на Том Стопард, "Розенкранц и Гилденщерн са мъртви"6, поставят историята в нов контекст (реконтекстуализират я), изменяйки същевременно нейни параметри, ремиксирайки я - напр. преработката на Кенет Брана, поставена в 19. век или версията на Майкъл Алмерейда, развиваща се в 2000 г. в Ню Йорк, в която Клавдий убива брат си, за да поеме контрол над телевизионната "Корпорация Дания".

В наши дни ремиксът е навсякъде - от музиката, откъдето терминът произлиза, до изобразителното изкуство, киното, театъра, дори в автомобилостроенето, компютърните и мобилни технологии, уебсайтовете7. Лорънс Лесиг пише: "Започваме с творческа работа - работа, която някой автор е произвел, смесвайки късчета култура и своята собствена креативност. Тази работа след това бива ремиксирана от други, посредством добавянето на още творческа работа или дори посредством обикновена критика на тази работа. Това е ремикс. И в този смисъл, животът е ремикс. В този смисъл, културата е ремикс. Знанието е ремикс. Политиката е ремикс. Ремиксът е начинът, по който ние претворяваме. Ремиксът е начинът, по който ние сме хора и по който ние като хора правим културата." (Лесиг 2006).

Затварянето на Скобата на Гутенберг и установяването на новия културен модел на Ремикса като централен за началото на 21. век, а вероятно и за по-нататък, представлява едно своеобразно възстановяване на похватите, характеризирали културната среда на Западно-ориентираното общество преди 17. век, разбира се, в един осъвременен, "ъпдейтнат" вариант. В днешната културна реалност ние подменяме приспособимите модели на орално-предаваната култура с не по-малко гъвкавите и даващи свобода на изразност цифрови модели на общуване и културен обмен8. С тях идва и новата грамотност, мултимедийното "четене" и "писане", чието познаване е не само желателно, но и задължително както за участниците в културния обмен, така и за настоящите и бъдещи негови изследователи в академичен или популярен план.

За мнозина може би идеята, че книгата може да престане да бъде основен носител на човешкото знание, граничи с еретизъм, но нека не забравяме, че най-дълбоката мъдрост, съчетана с ненадмината образност, е мъдростта на народното творчество. То няма конкретен автор, няма дори и една конкретна, утвърдена форма, а и смисълът му нерядко е отворен за интерпретиране. Творчеството на 21. век - и културната парадигма, която то очертава - са именно такива - на безименни (неутвърдени) автори, на заемане, преформяне, присвояване, на ремиксиране, което е еманацията на виждането на Ролан Барт - "знаем, че за да дадем бъдеще на [творчеството], е необходимо да отхвърлим мита: раждането на читателя трябва да бъде за сметка на смъртта на автора." (Барт 1967).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Понятието е формулирано от проф. Л. О. Зауерберг от Университета на Южна Дания (Prof. L. O. Sauerberg of the University of Southern Denmark). Въвежда се в широка употреба от Том Петит (2007а), от същия университет, в серия от доклади, представени на дискусионния форум "Медия в преход" 5 (2007) и "Медия в преход" 6 (2009), провеждан в Масачузетския институт по технологии. Употребява се и от Джил Ретбърг (2009), преподавател в същия университет и др. [обратно]

2. От англ. sampling, като термин от музиката: "Процесът на закодиране на аналогов сигнал в цифров формат посредством прочитане (семплиране) на нивото му на прецизно разделени времеви интервали." (англ.: "The process of encoding an analog signal in digital form by reading (sampling) its level at precisely spaced intervals of time." - Glossary of Electronic Music Terms, Babylon Dictionary). Използван в съвременния контекст на Ремикс културата, семплирането е вземането на елемент от съществуващо произведение и използването му като основен или придружаващ елемент в нова творба. Виж схемата в оригинал (на английски):

PRE-PARENTHETICAL
Фиг. 1. Скобата на Гутенберг
GUTENBERG PARENTHESIS
POST-PARENTHETICAL
re-creative
collective
con-textual
unstable
traditional
original
individual
autonomous
stable
canonical
sampling
remixing
borrowing
reshaping
appropriating
PERFORMANCE
COMPOSITION
RECONTEXTUALIZING

3. Легендата е записана от хроникьора от 13. век Саксо Граматикус (Saxo Grammaticus) в неговата "Gesta Danorum" и е впоследствие преразказана от френския учен от 16. век Франсоа дьо Белфор (Бест 2001-2010). [обратно]

4. Прото-Хамлет: най-близкият мит е този за Юний Брут (Junius Brutus), легендарен основател на Рим, в който се открива сроден модел на убийство и отмъщение. Бащата и брата на Брут биват убити от чичо им Тарквин (Tarquin), а Брут се преструва на умопобъркан, за да се спаси и в края на краищата побеждава тиранина Тарквин, основавайки Римската република. Скандинавското име "Амлет" (Amleth) и латинското "Брут" (Brutus) имат едно и също значение - "тъп" или "глупав"). [обратно]

5. Списъкът е твърде дълъг, за да бъде включван тук. Виж напр. статията в Уикипедия (Хамлет б.г.). [обратно]

6. Пиесата се поставя за пръв път на фестивала "Фриндж" в Единбург през 1966 г. Едноименният филм се появява през 1990 г. Субтитри на български език за филма от автора на настоящия текст, Стефан Стефанов (2005). [обратно]

7. Примерите са твърде многобройни, за да бъдат разглеждани в настоящия текст, но предстоят да бъдат изследвани в детайл в докторска дисертация на автора към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" с работно заглавие "Remix Culture - a New Cultural Paradigm". [обратно]

8. Виж схематичното представяне на трансформациите в културно-социален план (по-горе), предложено от Том Петит (2007а). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Барт 1967: Barthes, Roland. The Death of the Author. // Aspen, 1967, № 5-6.

Бест 2001-2010: Best, Michael. Amleth. // Internet Shakespeare Editions. University of Victoria <http://internetshakespeare.uvic.ca/Library/SLT/history/amleth.html> (01.03.2011).

Ретбърг 2009: Rettberg, Jill Walker. Heading out of the Guttenberg Parenthesis. // Jill Walker Rettberg (blog) <http://jilltxt.net/?p=2317> (01.03.2011)

Ешелман 2008: Eshelman,Raoul, "Performatism, or the End of Postmodernism". // Aurora, Colorado: Davies Group 2008.

Кирби 2007: Kirby, Alan. Time for a New ‘ism’? // The New Statesman, 2007, № 3 <http://www.newstatesman.com/ideas/2007/03/end-movement-postmodernism> (01.03.2011).

Колаборатив 2010: Collaborative Literary Creation and Control: A Socio-Historic, Technological and Legal Analysis. Chapter 2: Collaboration During the Birth and Early Life of Copyright. Edited by James Miller, James Wald et. al. // Hampshire College <http://mako.cc/academic/collablit/writing/BenjMakoHill-CollabLit_and_Control/book1.html> (01.03.2011).

Лесиг 2006: Lessig, Lawrence. (Re)creativity: How Creativity Lives. Copyright and Other Fairy Tales: Hans Christian Andersen and the Commodification of Creativity. Edited by Helle Porsdam. Edward Elgar Publishing Limited, 2006.

Лесиг 2008: Lessig, Lawrence. Remix: Making Art and Commerce Thrive in the Hybrid Economy. Penguin Press, 2008.

Лиотар1984: Lyotard, Jean-Francois. The Postmodern Condition: A Report on Knowledge. Manchester University Press, 1984.

Липовецки 2005: Lipovetsky, Gilles. Hypermodern Times. Polity, 2005.

Петит 2007а: Pettitt, Tom. Before the Gutenberg Parenthesis: Elizabethan-American Compatibilities. // Massachusetts Institute of Technology <http://web.mit.edu/comm-forum/mit5/papers/pettitt_plenary_gutenberg.pdf> (01.03.2011).

Петит 2007б: Pettitt, Tom. Opening the Gutenberg Parenthesis: Media in Transition in Shakespeare’s England. // MIT, 2007, 5.

Самюълс 2009: Samuels, Robert. New Media, Cultural Studies, and Critical Theory after Postmodernism: Automodernity from Zizek to Laclau. Palgrave Macmillan, 2009.

Спаниш б.г.: The Spanish Tragedy. // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/The_Spanish_Tragedy> (01.03.2011).

Стефанов 2005: Стефанов, Стефан. Розенкранц и Гилдерщерн са мъртви. // SubsUnacs.net, 2005 <http://subsunacs.net/get.php?id=11616> (01.03.2011).

Фуко 1977: Foucault, Michel. What is an Author? Trans. Donald F. Bouchard and Sherry Simon. // Language, Counter-Memory, Practice. Ed. Donald F. Bouchard. Ithaca, New York: Cornell University Press, 1977, pp. 124-127.

Хамлет 2000а: Hamlet (2000). // International Movie Data Base <http://www.imdb.com/title/tt0171359/> (01.03.2011)

Хамлет 2000б: Hamlet (2000 film). // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Hamlet_(2000_film)> (01.03.2011).

Хамлет б.г.: Hamlet on Screen. // Wikipedia <http://en.wikipedia.org/wiki/Hamlet_on_screen> (01.03.2011).

 

 

© Стефан Д. Стефанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2011, № 3 (136)