Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФАКТЪТ Е САМО В МНИМА СМЪРТ И ОЧАКВА КАРУЦАТА НА ИНТЕРПРЕТАТОРА

Радослав Радев

web

Симеон Янев, Елена Налбантова. Атлас на българската литература 1740-1877Намирам за много удачно озаглавяването на новия справочник за възрожденска литература и книжнина като "атлас", защото думата дава не само усещане за пространственост и разположение, но и за онагледяване, за съотнасяне на явленията. Това безспорно може да породи нов начин на мислене. Например до момента, в който не видях във Врачанския музей картата с месторождението на Ботевите четници, аз нямах идея, макар да съм ги гледал по списък, че реално в нея са представени всички региони на страната, сякаш са ги избирали като народни представители. Същевременно атласът повишава степента на обективност, към която се стремят и авторите Симеон Янев и Елена Налбантова. Те не залагат научна конфронтация, основаваща се на сблъсък между обективността (факта) и интелектуалната субективност (интерпретацията), но считат, че литературният историк "не би трябвало да напуска обективността на рецептивното критическо полагане на факта" (с. 5). При това разбиране ключово за структурирането на справочника е понятието "рецепция". Именно тя оразличава изследването от справочните издания, публикувани преди него - В. Погорелов дава идея за структурата, графиката и стила на текста, съставителите на "Енциклопедия на българската възрожденска литература" очертават творците, изданията и проблемите, а "История и култура на България в дати" ни ориентира в едновременността на възникващите явления. В своя "Атлас" Елена Налбантова и Симеон Янев изхождат от класическата идея, че съвременните критически трудове не трябва да затрупват художествените текстове и картината на тяхната рецепция, защото се засилва нивото на манипулативността. Ето защо те държат "Атласа" да не се мисли само като енципклопедичен справочник, но и като нова систематизация на българската възрожденска литература, така че рецептивните кодове да ни освободят от нагласата за йерархичност на явленията и да ни дарят с чувството за пълнота на културния живот през епохата. Този подход е осъществен напълно успешно. От рецептивна гледна точка си мисля, че авторите, както са влезли във времето преди Паисий Хилендарски, тъй като в рецептивен план се съотнасят "Стематографията" на Христофор Жефарович с "История славянобългарска" - срещат се подвързани в едно книжно тяло, така са могли да прескочат и след историческата година 1877, най-вече с оглед на интересната рецепция на възрожденските текстове и на мемоарната литература, която носи духа на националноосвободителните борби. Творчеството на Захари Стоянов и особено "Записките" съдържат в себе си не само естетиката на предосвобожденската литература, но са и своеобразна енциклопедия на образите, мотивите, типовете, характеризиращи българския ХІХ век. Авторите са дали знак за тази връзка, тъй като са ползвали мненията на Захари Стоянов за "Чудеса пресветая Богородицы" и за Л. Каравелов, но са могли да обогатят тази картина чрез влизането в 80-те години, които са в перспективата на Възраждането.

"Атлас"-ът е с ясна структура, прегледен, със стегнати и открояващи явлението фрагменти. Умелото им подбиране показва не само висок професионализъм, но и значителен изследователски труд, за да се намери най-точният и най-изразителният документ за съответната книга или явление. Графичното обособяване на рубриките - ръкописите; книгите; из ръкописите; времето в събития и факти; нови периодични издания, отзиви и оценки, позволява лесна ориентация, бърза справка, но и поражда изкушения да се осмислят направените връзки и препратки. Като се прибави към това и пълният справочен апарат - приложения, списъци на използваните библиографски източници, хронографии и енциклопедии, на мемоарите, документите и изследванията, както и показалците на имената, на авторите и произведенията с рецепция, то става ясно, че това е действително рационално конструиран справочник, но с романтична нагласа за ценността на книгите от Българското възраждане.

Макар да е изграден като справочник, той би следвало да се чете и като изследователска книга, тъй като, без да натрапват определени концепции, авторите така са структурирали материалите, че провокират утвърдените ни представи за Възраждането и ни подбуждат към нови асоциации. При прочита аз си дадох сметка, че непретенциозният сборник "Чудеса на пресветая Богородица" в трите си издания има свое особено място в разказвателната традиция и в утвърждаването на героите, владеещи съзнанието на възрожденския човек. Освободих се и от едностранчивия си поглед върху "Хитрости Бертолдови", внушен ми от реакцията на Петко Р. Славейков. По друг начин изглежда и присъствието на Илия Блъсков, който се оказва с верни естетически рефлекси за много от изданията след 60-те години на ХІХ век. Този начин за систематизиране на явленията според мен ще породи и нов поглед върху възрожденската литература, тъй като, без да има изместване на ценностните естетически и публицистични ядра на тази литература, се пораждат различни асоциации и аналогии, предвещаващи друга свързаност и интепретация. Извършена е огромна проучвателска дейност, аналитичността при селектирането на материалите е съчетана със стремежа за съхраняване на любопитството, така че фактите да се извадят от студената им безпристрастност и да участват в битката за спечелване на читатели на възрожденската ни литература. При въвеждане на такава огромна по обем информация има опасност от повторителност. Моето научно настървение да я откривам обаче трябваше да се задоволи само с една "находка" на с. 211 и с. 265 при въвеждане впечатленията на Илия Блъсков, но и в двата случая те са приложени адекватно.

Определянето на справочника като "атлас" позволява и географското разположение на културните, книжовни и духовни явления, така че да се означи действителната картина на процесите в различните български региони. В това отношение дописките от различните градове и села в периодичния печат се оказват изключително функционални. Изданието им дава нов живот, показвайки, че публицистичните жанрове могат да имат вторична актуалност, в зависимост от контекста, в който са поставени. Тук не става въпрос за търсене на политически аргументи, а за проява на научна съвест. Естествено е в навечерието на решаването на българския църковен въпрос да са по-активни в справочника дописките от Македония (с. 340-343), тъй като обособяването на епархиите изисква от населението да изрази своята определеност - "чисто из българския народ" (с. 341).

Справочникът е направен добре и като полиграфическо издание и оформление - изчистена, но ефектна корица, с твърда подвързия и обяснителни текстове за първоначална ориентация. Големият формат не позволява бързо да я прехвърляме по библиотечните рафтове - при нея ще ни спират сетивата и ума. Споделям радостта, че имаме такова издание в българската литературна наука и по възрожденски ще кажа, чe авторите са сторили добро за себе си и за другите.

 


Симеон Янев, Елена Налбантова. Атлас на българската литература 1740-1877. Пловдив: Жанет 45, 2012.

 

 

© Радослав Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.06.2013, № 6 (163)