ВАЗОВ В БУКУРЕЩ

Пирин Бояджиев

web

В Букурещ Иван Вазов пристига на 4 май 1876 г. Успява при вълнуващи перипетии и опасни обстоятелства да напусне невъстаналия Сопот, да стигне в настръхналия от омраза против българите Цариград, да се качи на кораб и да достигне до заветната за всеки свободолюбив българин Румъния. Той вече е написал марша на панагюрските въстаници. В Букурещ престоява 14 месеца и тук посреща и възпява историческите събития, които подготвят европейското обществено мнение да възприеме освободителната Руско-турска война като закономерна, наложителна и оправдана поради кървавата трагедия на дораслия до своята свобода героичен български народ. В Букурещ Иван Вазов се налага като национален български поет, издига се до престижа на представителна личност на българската емиграция и става заслужено активен член на емигрантски организации. Тук лирата му се отзовава на всички актуални, злободневни, значителни събития, които вълнуват, тревожат, обнадеждават, покрусяват, вдъхновяват българския народ.

От 4 май 1876 г. до края на юни 1877 г. Иван Вазов е непрекъснато в Букурещ. Отсяда отначало в хотел "Булгария". Веднага посещава кафене "Трансилвания" по "Поду Могошоаей" (от 1878 г. става "Каля Викторией"), където попада сред ръководителите на българската революционна емиграция. Среща се няколко пъти с погълнатия от работата по организиране на своята заветна революционна чета Ботев. Окупирането на кораба "Радецки" и слизането на родния бряг вдъхновява още на 17 май Вазов да напише стихотворението "Радецки", от което не е доволен и го преработва в "Песен на юнаците на "Радецки", обнародвана в броя от 31 юли на.в. "Нова България"¹. Това е най-популярната Вазова песен.

На 10 юли 1876 г. в Букурещ се основава Българско централно благотворително общество, с привидни благотворителни задачи, които прикриват революционната му политическа дейност. По предложение на Олимпи Панов Вазов бива кооптиран в ръководството му на 17 юли 1876 г. и е назначен за негов секретар². Повечето от членовете на ръководството живеят в една голяма, студена, неприветлива стая, без никакви удобства - близо до градината в централната част на града. "Чишмиджиу" - интраря "Росети", сега се нарича "интраря Заломит", близо до улица Брезо яну. Животът им е хъшовски. Вазов е служебно доста зает, отначало е и сравнително добре заплатен. Пише писма, благодарствени адреси до политически мъже, застъпили се за каузата на въстаналия български народ. Но преди всичко той твърди, вдъхновението му е постоянно подхранвано от събитията в България и от отношението на европейските Велики сили и на Русия към "българските ужаси" и българската свобода. Пише за трагедията на българските въстаници, за безогледния геноцид над народа ни, за двуличието на европейската дипломация, за маневрите на турската власт чрез дворцов преврат да залъже общественото мнение в Европа, че Турция се променя; за участието и участта на българските доброволци в започналата сръбско-турска война и преди всичко за решението на Русия да не остане безучастна този път и да започне нова руско-турска война - вече заветната освободителна за българския народ война. Вазов си поставя тревожните въпроси за противоречията, от които е раздиран отиващият си век, наречен "век на мира", за прогреса, за свободата и светлината. Това е век на гиганти на мисълта и на ненаказани престъпления. Пише емоционални сатири - "Към Европа", "Векът". Изобличава поддръжниците на варварството - "Дизраели", "На унгарските софти". Изобличава сръбската неблагодарност - "Подъл ли е българският народ". Изобличава коварната политика на турското правителство в "Политика" (1,109-110). Това стихотворение е преведено на румънски от Иван Кършовски и под заглавие "Дипломация" е отпечатано в неговия румънски в. "Вултурул". Това е първото преведено на чужд език Вазово стихотворение.

Вазов довежда до крайните - ботевски - предели осъждането на това "царство кърваво, грешно", изпълва с трагично съдържание метафората на османския непоносим ярем, това "черно чернило", това беснеене "над бащино ми огнище"³. Вазов се опитва да даде конкретен художествен образ на този непоносим, зловещ гнет. Но, както при актьора на Шекспир от "Хамлет", емоцията не му позволява да изрече всичко докрай със свои думи. Затова най-изобличителните картини на османските зверства във "Векът" Вазов предава със стихове, преведени из поемата "Въздишките на България" на румънския поет Николае Скуртеску⁴.

Още в Букурещ Вазов започва първия вариант на бъдещата "Епопея на забравените". Това е поемата "Бунтът" (1,141-145) и "Пастирът" (140-441). В създадените през тези две години стихотворения Вазов прави възторжени описания на родните предели, на живописните краища на родината, на всички българи. Той изстрадва коварното приятелство на Сърбия, за чието освобождение българите са се борили почти цял век, и с удоволствие приветства единствения в историята благороден жест на сърбите към българските доброволци за свободата на Черна гора. По неволя невъстанал революционер в един невъстанал град, Вазов написва първия марш на Априлското въстание - "Панагюрските въстаници" (1,93-94), както и одата на това въстание - "Свобода или смърт" (I, 94-95), където борбата е представена с космични измерения и чрез могъщи метафори.

Поетът вече е вдигнал пряпорец, Гуслата му на влюбен младеж бива новонагласена. Всичко е преоценено в името на свободата, всичко става средство за борба, словото е възпламеняващо. "Задрънкай, гусло моя..."/ Че духове велики имало помежду ни, че бъдеще щастливо има и за нас." ("Свобода или смърт", 1, 95.) Цял живот Вазов остава верен на това призвание, което открива у себе си през 1876 г. - да бъде певец на великите събития, създадени от народа ни в копнежа му да бъде свободен и обединен.

На 31 октомври 1876 г. Русия обявява частична мобилизация и връчва ултиматум на Турция да спре военните действия срещу Сърбия. Това е първата стъпка към започване на една нова руско-турска война. Цариградската конференция на посланиците е само привиден, безуспешен опит за административни реформи на Османската империя и за промяна на статута на поробените българи, за да се предотврати неизбежната военна намеса на Русия. Вдъхновен от мисълта за тази предопределена, заветна, дългоочаквана освободителна война, Вазов написва своята изповедна, искрена ода "Русия" (1,146-149). В очакване на войната и освобождението на 18-22 ноември в Букурещ заседава т. нар. Български събор, свикан от Българо-турското централно благотворително общество, според Вазов "първият неофициален български парламент" (V, с. 44-45). Заседанието става в салоните на хотел "Континентал", на "Подул Могошоаей" (Каля Виктрией). Там стават през 1913 г. заседанията на конференцията за Букурещкия мирен договор, който слага край на Балканските войни.

На 12/24 април 1877 г. Русия обявява война на Турция. Българското централно благотворително общество отправя възвание към българския народ да бъде готов да посрещне достойно победоносните освободителни руски войски. След два дни Обществото се разпуска. Членовете му се поставят на разположение на руските освободителни войски. Иван Вазов изразява в знаменити оди великата си радост от съдбоносните събития, които започват, и от великите личности, който ги придвижват. Те са печатани в третата сбирка на Вазов - "Избавление", Русе, 1877. Това са оди, посветени на руската армия - "Разходка до Баняса" (1,172-176). "Ода на император Александър II", издадена като брой на престаналия да излиза вече "Секидневний новинар", както и ода, посветена на главнокомандващия княз, брат на императора "Николай Николаевич" (хвърчащ лист, издаден от в. "Секидневний новинар" на 10/22 май 1877 (М. М. 91-92).

В Букурещ Вазов издава първите си две стихосбирки. През септември 1876 г. излиза "Пряпорец и гусла", а през април 1877 г. е издадена "Тъгите на България". Отначало тя се нарича "Жалби на България" със заглавието на една състрадателна елегия за трагичната съдба на България от румънския поет "Николае Скуртеску, от която Вазов се вдъхновява за изобличителната сатира "Векът"⁵. В Букурещ той издава и няколко хвърчащи листа. На 29.12.1876 г. поетът отпечатва в Букурещ един хвърчащ лист обявление за предстоящото излизане на "Тъгите на България", като там е отпечатано и стихотворението "На България".

През юни 1877 г. излиза ода, посветена на император Александър II по случай първото му идване в Букурещ. За това краткотрайно посещение на руския цар в двореца на румънския княз пишат румънски историци⁶.

В очакване освободителните войски да минат Дунава Вазов замисля как да допринесе, как да стане по-вълнуващо, по-искрено, по-тържествено посрещането на Царя Освободител на вече освободена българска земя. Тогава той написва на един дъх одаичното приветствие "Царю, добре дошел". Това става в края на май, началото на юни 1877 г. Очаквало се е всеки момент руските войски да направят десант, да преминат строго охраняваната граница Дунав. Вазов намира смел, опитен куриер, който предприема рисковано преминаване на Дунава, отива в Свищов с текста на стихотворението "През кръв и дим"7 и го изпраща до Янко Мустаков, учител в Свищов, завършил консерватория в Букурещ, автор на учебници по новия звуков метод, композитор и ръководител на черковен и ученически хор. Молбата му е да съчини музика за това стихотворение. Янко Мустаков отдавна е замислил същото тържествено, вълнуващо, сърдечно посрещане. Той вече е поискал от Петко Р. Славейков такова стихотворение, той го е написал и изпратил. Това е приветствието "На царя и на Русия". Мустаков е бил написал, съчинил мелодията за песента на Дядо Славейков. Вдъхновено съчинява мелодия и за Вазовата ода. Разучава и двете песни. Но не се задоволява само с това. Изпраща в Букурещ двете песни, текст и музика, пак по смел куриер. Може би да е бил същият, който е бил изпратен от Вазов. А Вазов и приятелите му са намерили необходимите средства и специализираната печатница, която отпечатва в стотици екземпляри, някои на луксозна златиста хартия, приветствените песни. Те биват занесени в Свищов вероятно с някого от свитата на цар Александър II. На другия ден след дебаркирането на руските войски край Свищов на 15 юни 1877 г., Александър II минава с катер Дунава, награждава отличилите се, отива в Свищов, където бива тържествено посрещнат от населението, начело с духовенството, отслужва се молебен за победата на руското оръжие, след това на площада хорът на Янко Мустаков дава своя вълнуващ концерт. Официалните лица получават от луксозните екземпляри на песните, гражданите - от всички останали. В НБКМ се пази подареният от Цветан Радославов екземпляр. Вазов не е отпечатал в никоя сбирка тази чудесна песен. В събраните му съчинения тя е обнародвана за пръв път в излезлия 1 том през 1977 г. Стихотворението е било намерено от Илия Тодоров . За това стихотворение говори най-напред Петър Христофоров⁸. Сигнализира го румънският учен от Добруджа Александру Йордан⁹. В своя великолепен труд "По следите на една безсмъртна песен" д-р Николай Русев, който подробно, въз основа на спомените на очевидци, разказва за това необикновено зрелище, не е наясно кое Вазово стихотворение е било изпято. Предполага, че това е било "През кръв и дим"¹⁰.

Наскоро след това Иван Вазов минава Дунава, установява се в Свищов, в канцеларията на свищовския губернатор. През четиринадесетте месеца на 1876-1877 г, прекарани в Букурещ, той освен двете издадени стихосбирки пише повечето стихотворения от "Пряпорец и гусла", всички поместени в "Тъгите на България" и други осем, които ще влязат в сбирката "Избавление". Сътрудничи в българските вестници, които тогава излизат в Букурещ, Болград, Плоещ и Гюргево.

Вазов опознава благодарността на чужденци и българи. На 16 декември 1876 г. англичанката лейди Странгфорт го награждава със златен медал заради поетическия му талант, с който е защищавал достойнството и бъдещето на своя народ. А Вазов й посвещава една ода, превърнала се в популярна песен, като благодарност за безкористната й пропаганда и помощ за многострадалния наш народ (1,139-140).

А във в. "Нова България", брой 55 от 23.12.1876 г., в уводна статия учителят Д. Ц. Коцов пише възторжена статия за поета Вазов, като го поставя над всички български поети и го слага в компанията на велики световни творци. Вазов, почувствал се много неудобно от това увлечение на своя почитател, изразява недоволството си в писмо до главния редактор, като очаква злобни реакции на някои журналисти (М. М., 83). А те не са щадили самочувствието му и са го заклеймявали със злобни подмятания и хули. (Това е направил С. С. Бобчев във в. "Стара планина" (М. М., 85.)

В Букурещ Вазов се налага като голям, даровит български поет, като певец на българските исторически съдбини, за да продължи в родината си вдъхновения си творчески път на предопределен народен поет.

БЕЛЕЖКИ

1. Вазов, Иван. Събрани съчинения. Т. I. Лирика. София, 1955, с. 96-98. По-нататьк ще цитираме в скоби тома и страницата от това издание. [обратно]

2. Марковска, М. Летопис за живота и творчеството на Иван Вазов. 1850-1895. София, 1981, с. 64-65. По-нататък ще цитираме в скоби с инициалите М. М. и страниците, на които се позоваваме. [обратно]

3. Бояджиев, П., Вазов и Юго. Силистра, 1999, с. 64-69. [обратно]

4. Пак там, с. 52-53. [обратно]

5. Бояджиев, П. Към въпроса за литературните източници на Вазовото стихотворение "Векът". - Литературна мисъл, 1983, № 3, с. 130-137. [обратно]

6. Marineskcu B., A, Dutu, S, Radulescu-Zoner, Bukuretiul si epopea independentei.1877-1878, Bukuresti, 1978, р. 92-95. [обратно]

7. Вазов, Иван. Събрани съчинения в двадесет и два тома. Т. I. София, 1974, Лирика, с. 265 и 413-414. [обратно]

8. P. Christophorov, Ivan Vazov. La formation d`un ecrivain bulgare. Paris 1938, р. 213. [обратно]

9. Al. Iordan, Ivan Vazov in Romania - Convorbiri literare. Bukoresti 1940, № 7-12, р. 701. [обратно]

10. Русев, Николай. По следите на една безсмъртна песен. Том II. Париж, 1988, с. 943-949. [обратно]