Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СВОБОДНИ РАЗМИСЛИ ПО "АЛБИ"

Надежда Александрова

web

Чела съм тези стихове почти веднага след тяхното раждане от духа на съботата, с утринна песен и леки мисли с мляко и мед, почти насън около десет и половина вечерта. Всяко тяхно четене е особен тип плетиво, съвсем не за начинаещи, а за “просветен читател”, навеждащ глава като коте, когато го галят за награда, че е успяло да грабне парче метафора и да утоли с него непрестанния си глад (по неуловимата женственост на египет, троя, и venice).

Дали албите възвестяват края на плодовата диета, краят на сладкото въздържание от проникването, навлизането, мъчителното кръжене около, прогизнало от дъжд и от пяна, и от пара, и от бяло... “това той го нарича меланхолия”.

Това тя го нарича успешна (не)възможност за докосване.

Ех, camera obscura, колко си ми мила, колко си спасителна във възможността си да доизмисляш образа, да впишеш името, да помниш витите си стълби към върха, където вятърът полюшва дворците на jagello.

Но колко меланхолен е дъждът, той всъщност е единствена възможност на словото да потече, да се раздипли, да се разпилее; да свърже баба с внучка, Анна със Мария, така че винаги да има някой да изпече момичешките сладки. Рецептата остава същата, само меда и млякото са на привършване.

 


Надя Радулова. Алби. София, 2000.

 

 

© Надежда Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.04.2001, № 4 (17)