Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЙ НАМРАЗИ РОБИН ХУД?

Милена Цветкова

web

Развълнува ме реакцията на Йордан Антов от издателство "Бард", оповестена като лично изложение до мен.

Изпаднах в известно безвремие, изкарано в почуда защо точно този издател ми пише, при положение че в текста ми, който той визира, не споменавам имена. Дори не обобщавам "издателите", а критикувам "издатели", отнели доверието у купувачите си, "издатели", разпознаващи се от потребителите си като занаятчии, като меркантилни производственици, като "печатари" сребролюбци, тесногръдо разбиращи термина "книга" само като печатна книга, за която няма спор, че е с най-високата себестойност от своите посестрими в цялата си еволюция.

Изложението ми със заглавие "Големият страх от читателите" е принципна позиция за ПРАВОТО НА ЧЕТЕНЕ. Това право, което е регламентирано в член 1 на Хартата за книгата, озаглавен "Всеки има право да чете". В него се казва: "Обществото е длъжно да осигури на всички хора възможност да се ползват от благата на четенeто. Тъй като значителна част от населението по света е лишена от достъп до книгите поради неумение да чете, правителствата са длъжни да съдействат за изкореняванетo на неграмотността. Те са длъжни да подпомагат издаването на печатни материали, необходими за придобиване и съхраняване на навиците за четене. Издателите и разпространителите на книги, от своя страна, са длъжни да следят дали разпространяваните чрез печатно слово идеи и информация съответстват на променящите се потребности на читателите и на обществото като цяло" (Цветкова 2003).

Впрочем Хартата за книгата е изготвена по предложение на Международната асоциация на книгоиздателите и одобрена на 22 октомври 1971 г. в Брюксел от Комитета за съдействие на Международната година на книгата - 1972 към ЮНЕСКО.

Специално до издателя, автор на писмото "Мога да чета и без да крада":

  • Ще бъда последователна в усилията си да насочвам студентите си да ви помагат в книгоиздателската дейност, под формата на стаж или за каквото текущо имате нужда. Например да бъдат лице и глас на щандовете ви на панаира на книгата.

  • Купувала съм и ще продължавам да купувам книгите на "Бард" и да ги показвам като важни заглавия на българския или световния пазар (не дай боже, някой да го е нарекъл "реклама" досега).

  • Продължавам да посвещавам преподавателската си дейност и огромна част от извънаудиторното си време на студентите си в Софийския университет, много скоро бъдещите проактивно (изпреварващо) мислещи книгоиздатели на България.

  • Нека и издателят Йордан Антов, и всеки издател в България бъде благословен в бизнеса си.

А всички пишещи и четящи - нека не бъдем лицемери и йезуити. Всички, още преди да се научим да пишем, сме били и докато имаме очи, ще бъдем читатели. Четенето е като каране на колело - не се забравя.

Защото и автори, и преподаватели, и преводачи, и редактори, и рецензенти, и издатели и референти в книжарници и в момента използваме електронни библиотеки, интернет сайтове с книги, енциклопедии и речници, за да си помагаме със справка, цитат, съпоставки, за да икономисваме време и усилия, което пък може да понижи себестойността на книгата!

И авторът, и ученият, и издателят, и преводачът, и редакторът, и рецензентът, преди да израснат като такива, също са били Читатели. И продължават да са Читатели.

 

* * *

Доста чета, аз съм и библиотекар-библиограф по диплома, аз съм и читател по професия, аз съм и "читател по принуда", както определят занимаващите се с наука. Затова наблягам на научни изследвания и ми е любима историята на науката. А там е видно:

Няма начин да бъде спрян техническият прогрес!

Нещо повече. Челните технологии, тези които правят пробива в старата матрица, са се правили и се правят от хора, които първо са преследвани като "пирати", "разбойници" или "вируси". Всеки специалист по информационни технологии може да даде достатъчно аргументи за тезата, че именно компютърните вируси са инициаторът за усъвършенстване на технологичната ни среда. "Вирусът" е бил и ще бъде неизбежно паразитно явление. Но точно такива явления са острието на развититето на човека - независимо дали на някого му харесва, или не.

Днешните ентусиасти в размножаването на четива, днешните адвокати на Правото на четене са днешният Робин Худ. Него всеки го чете или гледа в най-новите екранизации, наричан е герой-легенда, забравяйки, че е започнал като крадец.

Публицистично наричаното "пиратство" еРобин Худ за читателите.

Интернет пространството е хибрид между пиратството като бизнес модел и пиратството като философия. Разпространени са така наречените "свободни сървъри", където категорията "свобода" често се бърка с "кражба" и заобикаляне на законите и успява да превърне интернет в синоним на нелегално съдържание. Безспорно, след спирането на доставчиците на нелегално съдържание, доставчиците на легално ще добият популярност, а тяхната легалност трябва да бъде защитена и най-вече регламентирана.

Авторите са адвокати, точно толкова, колкото и програмистите. Програмистите си имат GPL (General Public License), авторите си имат CC (Creative Commons). Отворените лицензи гарантират не само защита, те гарантират и разбиране от страна на потребителите.

Често съдържанието, публикувано в интернет пространството е "в public domain" (обществено достояние). Това означава, че нямат както copyright, така и copyleft, тоест нямат никаква защита и са "предоставени" за общо и свободно ползване. Няма никаква гаранция какво ще стане с продукта, както и никакви указания в какъв вид да е предоставен. Продуктът просто "е" там, навън. Остава само живите автори или наследниците на тяхната воля да осъзнаят предимството от интернет, от доставчиците на "отворено съдържание" за публичния домейн и да се доверят на законодателя. Той няма да ги предаде.

* * *

Жалкото в срамно завихрилата се у нас изкуствена война "Книга vs читател" е непознаването на ПРИРОДАТА НА ЧЕТЕНЕТО.

 

Четенето по природа е анархистично. Когато му е дадена свобода, когато паднат задръжките, то става недисциплинирано. Ето откъде идва наблюдаваната днес тенденция за безразборно, неконвенционално и непедагогично четене. Потапянето в текста винаги е давало неочаквана или дълго чакана свобода да се откъснеш от гръмогласната санкционираща среда, да кривнеш от общо споделяната устност, да изконсумираш плячката сам. Може и да има нещо атавистично, но именно тези обстоятелства карат читателя да се чувства индивидуалност. Четенето по своя воля винаги е порив за освобождаване от принудите и ограниченията. Но читателят се съпротивлява не от търсена анархистичност, а от усещане за несвобода, за нивелировка, за култивиране на поредния нормален гражданин, прилично и приблизително ограмотен, но никога уникален. Стандартизиращата институция на "Списъка от задължителни четива" е отработила всевъзможни назидателни санкции - от критиката, която е приела да ни вклинява чувство на вина, да ни съди и да ни вади от "мрака на невежеството" и умствената непълноценност, до рояк духовни и социални демиурзи и доброволци, които настръхват, ако разберат, че не сме чели някои от програмните инструменти и които ни напъждат от периметъра си като "глупци" и "нискочели" екземпляри.

Всъщност подобен интелектуален тоталитаризъм винаги е бил пагубен и за интелекта, и за мъдростта. Доктрината "задължителни за четене книги" е просто инструмент от методологията на култивирането на средностатистическия гражданин, който не бива да разполага с изключително свое време за лични асоциални дейности (каквото е самотното доброволно четене), нито с изключителна култура или вкус към книгите. При днешния болезнен недостиг на време "обогатяването на кръгозора" с чужди и натрапени интелектуално-еволюционни алгоритми, при това ортодоксални, непоклатими и неактуализируеми, дефинира четенето в очите на младите като социално-нивелиращ ритуал, като фетишистка униформа под покрива на някакъв нов корпоративно-информационен фундаментализъм. Младите читатели от ХХІ век познават списъците на великите книги (които стари боготворят), но все по-слабо се тревожат от факта, че тяхното величие не ги привлича. От което не стават по-некултурни.

 

Четенето по природа е бракониерство. Генът на тази императивна характеристика на четенето се появява в условията на приватизация и езотеризация на обектите за четене от менящи се през времето "педагогически институции" и "официални интерпретатори", които превръщат апетитните четива в "резервати", в охраняеми зони за "регулиран лов". В своята "апология на нахалството на читателя" Мишел дьо Серто обяснява как ненавиждащият загражденията четящ човек е принуждаван твърде дълго да хитрува, да отиграва "тунелния ефект" като "вмъква своята изобретателност в пукнатините на културната ортодоксалност" (Серто 2002: 275-277). Подобно на бракониер в гората, дебне написаното, следи го в тиха крачка, открива нови следи, прави "удари" или се предава, пирува или гладува, но никога не се "съобразява".

И ето къде не познават купувачите си голяма част от издаващите и продаващите книги:

Четенето по природа е и открадване. Читателят, освен че по природа е "бракониер", е склонен не просто да присвоява и да споделя плячката с приятели, а и откровено да краде. Привличането на този параметър към профила на променения читател ще промени и представата за "четена книга", тъй като само чрез установяване на съвкупността от най-четените и най-крадените книги може да се получи автентична картина на ефективността в полето на книгата. Има и предостатъчно инструменти и канали за селекция не само на действително "четените" книги, а и за статистика на "крадените книги". Смисълът на проследяването на този маниер в читателското поведение е в подхода - актът на кражбата е алтернативен израз на рефлексия спрямо книгата, на предизвикания от нея социален резонанс и персонален интерес. Защото кражбата на книга е вид индивидуална приватизираща операция и достатъчен повод за щастие при някои читатели. Разполагаме например с "история на библиоклептоманията", намерила научната си легитимност и в "История на четенето" на Алберто Мангел: "Може да не сме склонни да оправдаем кражбите на книги, но копнежът, който стои зад тях, стремежът дори за миг да наречеш една книга своя е познат на много повече честни мъже и жени, отколкото бихме искали да признаем" (Мангел 2004: 232). Всъщност истинското мерило за ценността и популярността на една книга е честотата на кражбите й. Проумял тази болезнена за някои истина, един клуб на трезвомислещи писатели от гр. Киев от 2004 г. присъжда наградата "Най-заеманият за четене и невръщан автор". Статистическите сведения за класацията инициаторите получават от всички библиотеки в Украйна. Но в тях по правило се води такава статистика - оперативна и актуална. А у нас фактът на кражбата се удостоверява едва когато постъпи нова заявка за същата книга или при годишната инвентаризация на библиотечния фонд. В паспорта на книгата рядко се пише "открадната", а по-често "невърната", "не е на място" или "липсва". Във всички случаи за нас това са информативни диагнози, от които е време да се възползваме.

Нима сгрешиха проактивно мислещите експерти по време на Франкфуртския панаир на книгата, завършил на 14 октомври 2007 г., като признаха и крадливостта на читателите за позитив?! (Индексът 2007). Експертите обаче са съседни на книгоиздателя професионалисти от списанието "Билд ам зонтаг" и телевизията "Цет Де Еф" и вероятно затова дръзнаха да разчупят стереотипите - оповестиха индикатор с невероятен маркетингов потенциал, който помага на издателите в преценката на интереса, който предизвиква едно току-що представено ново заглавие, наречен "индекс за най-крадена книга". Този индекс се базира на своеобразна класация на заглавията, които най-често изчезват от щанда на участващата на издателски форум (панаир, салон) издателска къща. Маркетолозите, наблюдаващи други търговски изложения, са на мнение, че най-крадените интелектуални стоки обикновено в последствие стават най-продаваните.

 

* * *

Страшното е, че посредниците в цикъла на книгата (какъвто е и издателят) не поръчват маркетингови изследвания за купувача си. Биха научили, че:

Промененият читател е нелоялен към марката на медията или издателството. Почти не се интересува от името на посредника-медиатор в контакта му с търсеното съдържание. Просто защото именно съдържанието, потребният текст или важният цитат от текста са единствената днешна ценност.

Затова е нужно еманципиране на услугите на анонимното книгоиздаване, по-популярно на запад като Self Publishing (вж. Poynter 2006, Sampson 2005, Rosenthal 2008, Book 2007, Publish 2010, Self 2004-2008) или Самопубликуване (това не е наричаният по социалистическо време "самиздат"). По този начин ще се разнообрази предлагането, ще се канализира продукцията на амбициозните автори-графомани, а традиционните книгоиздателски фирми ще се освободят от принудата на "свободата на изразяване" и ще се концентрират върху естествения си "екологичен" статус - да са едновременно и публикатор, и филтър на творчеството. Би могло да се предположи, че легализирането на практиката "публикационно самообслужване" (self-service) ще отвори една естествена и мотивираща конкурентна среда за професионалния книгоиздател.

Една от фирмите за "selfpublishing" е американската компания "Lulu", чието мото е "Издавай и разпространявай по целия свят" (About 2002-2010). Този меридиан между автор и читател де факто извършва абсолютно всички дейности, свързани с корекция, редакция, дизайн, предпечат и печат, и разпространение. Всичко, което се случва с текста, го избира самият автор, включително цената и печалбата. Друга такава фирма, която компресира уменията на издателя, е "Self Publishing". Този сайт е пълен със съвети как човек да издаде книгата си сам. Първият етап при подготовката за издаването на книги е информираност и намиране на материали, свързани с отпечатването на книга. Следват съвети за редактиране, за предпечат, маркетинг. Те предлагат издателския процес в easy-формат - целта е книгите да се издават максимално опростено, точно и бързо. Те приемат функцията на стриктен изпълнител и удовлетворяват чрез професионализъм поръчките си (New 2010). Независимо как ще характеризираме това легално самоиздаване - самозадоволяване на публикационното пространство или самоосвобождаване на изразяването, ефектът ще бъде зависима единствено от читателя среда на естествен подбор.

Любопитна в това отношение е защитната реч на в. "The Times" (март 2006 г.) относно еуфорията по уебсамопубликуването: "В новата онлайн епоха вече няма извинения за неиздадения автор... стига да има кой да прочете творчеството му. Дигиталната литературна демокрация ще бъде хаотична, понякога нечетивна, от време на време брилянтна и като цяло прекрасен цивилизационен напредък" (Кликни 2006).

Така е и ще повторя. Живеем във време на РЕВОЛЮЦИЯ НА КНИГАТА. Може засега да носи аромата на анархия. Но хаоса винаги сам се организира в ред.

Уважаеми български производители на книги, очакването към вас е да опровергаете сентенцията: Всяка радикална промяна е като преместване на гробище - никога не очаквайте помощ отвътре.

 

29.06.2010 г.
София

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Индексът 2007: Индексът за най-крадена книга помага на издателите // Actualno.com: Култура, 14.10.2007 <http://curious.actualno.com/news_128714.html> (29.06.2010).

Кликни 2006: Кликни го // Капитал, 11.-17.03.2006, с. 28.

Мангел 2004: Мангел, Алберто. История на четенето. София: Прозорец, 2004, с. 232.

Серто 2002: Серто, Мишел дьо. Изобретяване на всекидневието. София: ЛИК, 2002, с. 275-277.

Цветкова 2003: Цветкова, Милена. Медиаспецифика на книгата. // Год. на Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Кл. Охридски". Т. 10 [за 2002]. София, 2003, с. 43-73. (Приложение: Харта за книгата).

 

About 2002-2010: About Us. // Lulu.com. On-Demand Publishing, 2002-2010 <http://www.lulu.com/uk/about> (29.06.2010).

Book 2007: Book Publishing: Self Publishing Assistance. // Munson Communications, 2007 <http://www.munsoncommunications.com/bookpublishing.html> (29.06.2010).

New 2010: New To Self Publishing? How to publish a book & start a publishing company. // Selfpublishing.com, 2010 <http://www.selfpublishing.com/steps/new.php> (29.06.2010).

Poynter 2006: Poynter, Dan. The Self-Publishing Manual: How to Write, Print, and Sell Your Own Book, 15th Edition. Para Publishing, 2006, 476 p. <http://astore.amazon.com/liternet/detail/1568601352> (29.06.2010).

Publish 2010: Publish With Us. // Authors OnLine, 2010 <http://www.authorsonline.co.uk/publish_with_us> (29.06.2010).

Rosenthal 2008: Rosenthal, Morris. Print-on-Demand Book Publishing: A New Approach To Printing And Marketing Books For Publishers And Self-Publishing Authors. Foner Books, 2008, 176 p. <http://astore.amazon.com/liternet/detail/0972380132> (29.06.2010).

Sampson 2005: Sampson, Brent. Self-Publishing Simplified. Outskirts Press, 2005, 108 p. <http://astore.amazon.com/liternet/detail/1598000810> (29.06.2010).

Self 2004-2008: Self Publishing Information & Resources. // Self-Pub.net, 2004-2008 <http://self-pub.net> (29.06.2010).

 

 

© Милена Цветкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2010, № 6 (127)