70-ГОДИШНИЯТ ЮБИЛЕЙ НА ПРОФ. ДОЧО ЛЕКОВ

Милена Цветкова

web

Авторът, който реабилитира читателя...

Не само най-четеният учен в своята област, но и ученият, който „откри" за българската наука реципиента във всички области - такъв е за мен проф. Дочо Леков.

И риторично следва да се запитаме: кое е най-подходящото място за отпразнуване на неговия 70-годишен юбилей? Храм, в който в нашия дехуманизиращ се свят все още властва духът на Възраждането и Хуманизма, е Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". На 26 май 1999 г. тя предложи нужната за подобен форум атмосфера.

От позицията на домакин, изследовател, читател и почитател на учения проф. Боряна Христова - директор на библиотеката, изрази своята признателност към него. В словото си за проф. Леков тя акцентира върху съпричастността му към проблемите на националното ни библиотечно дело и в частност към научния престиж на Народната библиотека. За модерните, иноваторски изследвания на проф. Леков и за приноса им във възрожденската наука говориха ст.н.с. д-р Румяна Дамянова, завеждащ секцията „Възрожденска литература" към Института за литература при БАН, и доц. д-р Юлия Николова, преподавател по възрожденска литература в ПУ „Паисий Хилендарски".

Своята почит към възрожденската литература и към съвременния „възрожденец" Дочо Леков изразиха съставителите на сборника „Възрожденският текст"¹, чиято промоция беше на юбилейния форум. Изданието може да се тълкува като диалог на Дочо-Лековата школа с неговите публикувани текстове и с големия текст „Българско възраждане". Заедно с нея нови научни резултати споделят и колеги - съмишленици на проф. Леков, включително и от чужбина (Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Италия, Гърция).

Областта, в която Д. Леков проведе и провежда основополагащи изследвания - литературата и културата на Българското възраждане, в този сборник е подложена на нов прочит с приносен характер. Изданието има три основни дяла: „Литературен текст и критически интерпретации", „Въпроси на възрожденската култура", „Из изворите на литературната история".

В края на сборника „Възрожденският текст" е публикувана био-библиография², информираща за личността на Дочо Леков и за неговия принос в литературната история и теория, в социологията и философската антропология. Стратегията, приложена от доц. д-р Мария Младенова - автор на персоналията, е колкото класическа, толкова и професионално-творческа. Със стремеж да „обективира" изследователския си продукт тя дава думата на доц. д-р Юлия Николова за критична оценка върху присъствието на Д. Леков в научното и социокултурното ни пространство - чрез въвеждащата статия „Научните търсения на професор Дочо Леков - диалог с Българското възраждане".

С творческата свобода при интерпретиране на жанра „био-библиография" се срещаме още при началното представяне на „важни дати" в живота на учения - това е не обикновеното хронологично регистриране на факти и дати, а е своеобразна мрежа от лични и социални събития и контакти, чрез които се постига „разпознаването" на индивидуалността на учения, преподавателя и гражданина Дочо Леков.

Най-важният дял в изданието е библиографията на трудовете на Дочо Леков, представяща изследователя на българската литература, съставителя и редактора на множество сборници, енциклопедии, речници и архиви, научния ръководител и рецензента на дисертационни разработки. (Тук узнаваме, че бъдещият професор като 26-годишен учител влиза в културното ни пространство като фейлетонист.) Несъмнено постижение в био-библиографското изследване са анотациите, чрез които получаваме пълна информация както за целите, методологията и научния принос на описаните трудове, така и за рецензиите и отзивите за тях. Препратките в анотациите осигуряват единството, взаимното допълване и изясняване на текстовете в различните части на изследването - резултат и от специфичния диалогичен стил на учения; на автокомуникацията между собствените му изследвания, както и на диалогизма между литературните епохи, който той открива.

Фактологичната осигуреност на трудовете на Д. Леков, както и богатият им справочен апарат в своята съвкупност, представляват информационен фундамент на нашето литературознание за Възраждането. Максималната пълнота, която, по думите на Здобнов, често е израз на библиографска „всеядност", е ограничена от селективната намеса на самия професор. Този факт внася допълнителен нюанс в био-библиографския „портрет" на Д. Леков - научна прецизност и скромност. Изданието представя и научната продуктивност на професора по възрожденска литература и чрез материали под печат: 2 монографии, 190 статии, 5 участия в съставянето и редактирането на събрани съчинения, сборници и енциклопедии.

И един факт около научната организация на информацията: доц. Младенова е събрала препечатките на една и съща публикация под един номер - този при нейната първа поява, - за разлика от често срещания спекулативен подход за увеличаване общия брой на публикациите посредством отделно номериране на идентични материали, появили се в различни източници или в различно време.

Изданието съдържа показалец на личните имена, в който фигурират в пълнота често пренебрегваните от библиографите определения „състав.", „съавт.", „ред.", „рец.", „науч. рък.", и азбучен показалец на авторските публикации, осведомяващ за библиографските и количествените характеристики на всеки материал. Съобразно с приетото и от самия Д. Леков научно правило - „всяко изследване да бъде придружено с пълен и точен справочно-информационен апарат" (с. 9), системата от показалци би могла да включи (ако не беше бариерата на финансовото „самоизключване") и индекс на периодичните издания, където са „приютени" библиографските единици, и предметен показалец, който да изведе такива ключови за творчеството на проф. Леков думи, като читател, диалог, текстология и т.н.

Впрочем за съвременния потребител е от голямо значение възможността сам да изгражда необходимия му синтезиран модел от фактологична информация за био-библиографираното лице. За нроф. Дочо Леков си изграждаме следната картина: най-плодотворните му години са 1982-а (2 монографии, 49 статии, 1 редакторска изява) и 1988-а (2 монографии, 9 научни и 1 научнопопулярна статия, 3 участия като редактор, 1 научно ръководство на дисертационен труд); 614 е общият брой на авторските материали до 1998 г., включително очакващите публикуване; най-активно е работил върху Л. Каравелов, Р. Жинзифов, Д. Чинтулов, В. Друмев, братя Миладинови, Т. Пеев, като много от тях изважда от „мрака на полупризнанието" (Ив. Сестримски); негови съавтори са били Л. Грашева, Цв. Унджиева, Цв. Стойкова, А. Алексиева.

Респектира с обема си и списъкът от информационни източници, ползван от авторката доц. М. Младенова. Трябва да признаем, че той може да послужи като „разузнавателен" модел на всяко библиографско изследване в полето на литературната история и литературната социология на Възраждането.

Научно за науката на Другия - това признание, да се надяваме, би спомогнало за преодоляване на несъстоятелното схващане, че библиографският труд не е научен труд. Библиографът нито губи, нито печели от това, дали го наричат учен. Друго е по-важно: неговите усилия са израз на хуманизма в науката и на смисъла на съществуването - да се себераздаваш, да организираш знание за Другите.

БЕЛЕЖКИ

1. Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане. В чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков. Състав. Р. Дамянова, Л. Михова, Хр. Манолакев. С., ИК „Сребърен лъв" (Институт за литература при БАН), 1998, 428 с. [обратно]

2.Младенова, М. Дочо Леков: Био-библиография. Предг. Юлия Николова. Сливен, ИК „Жажда" (Рег. библ. „Г. С. Раковски" - Ямбол, Рег. библ. „С. Доброплодни" - Сливен), 1999, 120 с. [обратно]

© Милена Цветкова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 3-4
© Електронно списание LiterNet, 25.06.2000, № 6 (7)

Други публикации:
Български език и литература, 2000, № 3-4.